Решение № 2620 от 03.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2620 гр. С., 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100100369 по описа за 2022 година

Ищцата Х. Ц. П., чрез адв. Н., твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.07.2021г. в гр. С. по вина на водача на трамвай с инв.№ ТМ2338, движещ се по бул. „Мария Луиза“ с посока от ул. „Пиротска“ към ул. „Козлодуй“. Ищцата пътувала права, като се държала за предвидената за това дръжка. В района на кръстовището с бул.

„Сливница“ трамваят спрял внезапно, вследствие на което ищцата политнала и паднала в салона.

Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – „ОЗК - З.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 40 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.07.2021г. С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 21.06.2022г. е допуснато увеличение на размера на иска до сумата от 60 000 лв.

В срока по чл.367 от ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва исковата молба като нередовна и неоснователна. Сочи, че ищцата не е посочила банкова сметка, съгласно изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК. Не 1 оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП, но оспорва такова въобще да е настъпвало. Оспорва съдържанието на протокола за ПТП относно посочения механизъм на произшествието. Оспорва вината на застрахования при него водач Т. М. М., сочи, че не са налице обективни данни за рязко спиране, а в представената от ищцата епикриза е посочено, че по дадени лично от нея данни, същата се е спънала и е паднала в трамвая. Счита, че е налице случайно събитие по смисъла на НК. При условията на евентуалност, твърди, че предприетото рязко спиране от водача на трамвая е било с цел да се избегне друго ПТП, последица от неправомерно поведение на друг участник в движението. Оспорва поведението на водача да е било противоправно. Оспорва настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Навежда евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, което е пътувала в автобуса права, без да използва специално предназначените за възрастни хора седалки и без да се държи за наличните парапети и дръжки.

Изтъква, че ищцата сама се е поставила в опасност, като е пътувала на „опасно място“ по смисъла на закона. Оспорва размера на претенцията, като счита същия за несъобразен със справедливостта. Оспорва претенцията за лихва с аргумента, че не е изпадал в забава, т.к. ищцата не му е предоставила удостоверение за наличие на банкова сметка, по която да извърши плащането.

В указания срок ищцата не е депозирала допълнителна искова молба.

Вместо това, депозира молба с приложени писмени доказателства, препис от които е връчен на ответника.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на конкретния механизъм на ПТП, по делото са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели – очевидец, пътувал в същата мотриса и ватмана Т. М., управлявала процесния трамвай, изслушано е заключението на САТЕ. Като обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът приема следния механизъм на ПТП:

На 23.07.2021 г. около 12:15 ч. в гр. С., по бул. „Княгиня Мария Луиза“ в посока от ул. „Пиротска“ към Централна ж.п. гара се е движила трамвайна 2 мотриса “Pesa l22Na SF3“, управлявана от Т. М. М.. Стигайки до трамвайната спирка „Лъвов мост“ ватманът М. е спряла трамвая и е отворила вратите. На тази спирка през втората врата се е качила ищцата. Виждайки свободна седалка в лявата част на трамвая в зоната между втора и трета врата, според показанията на разпитаната свидетелката Д.А., тя е тръгнала към нея, хващайки се е за вертикалната тръба пред седалката. В този момент трамваят е потеглил. Според показанията на свидетелката А., които съдът кредитира изцяло като незаинтересовани, логични и последователни, потеглянето е било „много рязко“, ищцата не успяла да се задържи, залитнала и паднала на лявата си страна. Ударила главата си, оплакала се от болка в рамото и в крака.

При разпита в съдебно заседание свидетелката Т. М. заявява, че по технически данни мотрисата не може да потегли с ускорение по-високо от 1.2, което е в рамките на комфортното и не може да извади пътник от равновесие. Ето защо не само отрича да е потегляла рязко, а и заявява, че трамваят технически не може да потегли рязко. Той се управлява с контролер, който има степени. На първа степен трамваят все още не потегля. Ватманът трябва да премести контролера плавно на втора и трета степен и тогава вече трамваят потегля. Твърди, че колкото и рязко да се издърпа контролера, потеглянето няма как да стане рязко.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази им част.

Същите са в противоречие от една страна с показанията на свидетелката А., а от друга страна – с поясненията, дадени при изслушването в съдебно заседание на вещото лице, изготвило САТЕ – инж. А. А.. Последният заявява, че ускорението пряко зависи от начина, по който ватманът борави с контролера. При по-рязко придвижване на контролера, който представлява ръкохватка, движеща се напред и назад, към по-висока степен, се наблюдава известно олюляване на пътниците и ако човек е в неустойчиво положение – например ако не очаква потеглянето или ако в този момент прави крачка, за да седне, е възможно да загуби равновесие и да падне.

В резултат на падането, ищцата е претърпяла телесни увреждания „Закрито пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост и фрактура на шийката на лявата раменна кост с разместване на костните фрагменти, които се установяват от приетото по делото заключение на СМЕ и медицинска документация, която е подробно обсъдена от вещото лице, поради което 3 съдът не я обсъжда отделно.

Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в УМБАЛСМ„Н.И.Пирогов“. Постъпила с оплаквания от болки в зоната на лявата тазобедрена става и невъзможност да движи и стъпва на левия си крак, както и болки и невъзможност да движи левия горен крайник. При извършения първи медицински преглед е било установено, че левият крак на пострадалата е ротиран и видимо скъсен, установен оток върху лявата тазобедрена област и невъзможност тя да движи левия си крак.

Пострадалата е била настанена на строг постелен режим на скелетна екстензия и с включена инфузинонна, антибиотична, антикоагулантна терапия и обезболяваща средства. След проведена предоперативна подготовка на 28.07.2021г. тя е била оперирана. Извършено е било: „ открито намесване на счупената лява бедрена кост и стабилизиране на костните фрагменти с DHS-титаниева плака и винтове“. Продължена е била инфузинонната, антибиотичната и антикоагулантната обезболяваща терапия.

След гладко протекъл следоперативен период, без сетивни и циркулационни смущения на оперирания крак и лявата ръка, пострадалата е била изписана от болницата на

02.08.2021г. като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, с предписан режим да не стъпва на оперирания крак и да продължи антикоагулантната и обезболяваща терапия. По повод фрактурата в раменната кост лекарите са провели лечение първоначално чрез мека превръзка по модел на Дезо, а след това превръзката е била подменена с ортопедична ортеза. На близките е било обяснено, че фрактурата е разместена и няма как да бъде оперирана поради напредналата възраст.

През първите 3 месеца ищцата е провеждала лечението си на постелен режим, защото от една страна левият крак е бил опериран и не е можело да стъпва на него, а от друга страна тя е получила и многофрагмента фрактура на шийката лявата раменна кост, която е била обездвижена чрез ортопедична ортеза. През този период ищцата е ползвала чужда помощ при обслужването в ежедневието си. След 3-тия месец ищцата е започнала да се придвижва с патерици и постепенно натоварване на оперирания крак и чак в края на четвъртия месец вече е можела напълно да натоварва крайника. Общо лечебният и възстановителен период на двете процесни фрактури при ищцата 4 е приключил за 8 месеца.

През посоченият период ищцата е търпяла болки и страдания, като найинтензивни те са били през първите 2 месеца след злополуката и извършената костна операция, както и около 30 дни по време на провеждането на началната рехабилитация за всяка една от фрактурите и особено в началото на натоварването на крака. През тези периоди ищцата е ползвала по-голямо количество седативни и обезболяващи средства. Извън посочените по-горе периоди тя е търпяла само периодично явяващи се болки при обща преумора на оперирания крак и лявата раменна става, както и при рязка промяна на времето – при студено и влажно време, когато се е налагало отново да повиши приема на седативни и обезболяващи. Към настоящия момент при рязка промяна на времето ищцата е възможно да търпи единични болки в зоната на двете фрактури, които обичайно отзвучават след употреба на аналгетици.

Към момента на изготвяне на заключението на вещото лице, общото здравословно състояние на пострадалата по отношение на процесните фрактури вече е стабилизирано. Счупената бедрена кост е зараснала окончателно. Металната остеосинтеза не е извадена и няма да се отстранява, поради напредналата възраст на пациентката и високия оперативен риск от една нова операция. Движенията на лявата тазобедрена става са в намален обем, най-вече при абдукция – с 20 градуса. Движенията на лявата колянна става са в норма. Въпреки това ищцата не може да кляка и трудно изкачва стълби. Към настоящият момент, тя се придвижва самостоятелно на къси разстояние без помощни средства, но с щадяща походка и леко накуцване на ляво. Фрактурата на лявата раменна кост в областта на шийката е била разместена и поради възрастта на пациентката е било взето решение да се проведе лечение с мека превръзка за срок от 35-40 дни, но след седмица превръзката е била подменена с ортопедична ортеза. Счупената раменна кост е зараснала окончателно, но с разместването което е съществувало още при приема на пострадалата след злополуката. Движенията при отвеждане на ръката встрани са силно ограничени и тя не може да се самообслужва с лявата ръка - не може да се среше или да си помага при обличане. Извън това, състоянието на ищцата е стабилизирано и за в бъдеще не би трябвало да се очакват някакви негативни последствия от процесните увреждания.

5

За установяване на конкретните претърпени неимуществени вреди по делото е проведен разпит на свидетелката Ю..К. П. – дъщеря на ищцата. При разпита в открито съдебно заседание същата заявява, че видяла майка си за първи път след злополуката в „Пирогов“. Била в тежко състояние, на носилка, полуприпаднала от болки. След консултация с неврохирург установили, че няма травми на главата, които да налагат лечение. Рентгеновите снимки обаче установили счупвания на крака и ръката. Кракът сложили на екстензия, а на ръката превръзка, закупена на място. Било изключено да се обслужва сама – била абсолютно неподвижна и на памперси, но поради ситуацията с Ковид – 19, близките й не били допускани в отделението. Оперирали й крака, а за ръката обяснили, че не могат, предвид възрастта на пациентката. След изписването я транспортирали до вкъщи с частна линейка. Раздвижването се оказало много проблемно, защото със счупените едновременно ляв крак и лява ръка, тя не можела да ползва нито патерици, нито проходилка и се налагало човек да я придържа, за да направи поне една две крачки. Ползвала памперси и тоалетен стол, ежедневно й поставяли инжекции за разреждане на кръвта в продължение на месец след операцията. След около месец едва започнала да проявява някакви двигателни умения, но това, че не може да се подпира заради счупената ръка, много ограничавало движенията й.