Определение № 106 от 10.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Плевен, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря E. ПЛ. Д. в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600118 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.65, ал.8, вр. чл.64 от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от Т. И. М. с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство пр.преписка №3971/2025 година по описа на Районна прокуратура – Плевен, чрез защитника си адв. К.

В. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение №198 от 06.02.2026г., постановено по ЧНД №262/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение депозираната от страна на обвиняемия молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Частният жалбоподател навежда доводи, че не е налице необходимост от продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Излага твърдения, че не е налице реална опасност обвиняемият да се укри или да извърши престъпление. Сочи, че има регистриран постоянен адрес, където може да бъде намерен. Сочи, че мярката за неоктлонение се явява прекомерно тежка. В заключение прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да промени взетата спрямо обвиняемия МНО „Задържане под стража“ в по-лека такава по преценка на съда.

В съдебно заседание във въззивната инстанция жалбата изцяло се поддържа, както от защитника, така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в полека.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи, че от материалите по досъдебното производство, събрани 1 към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Счита, че към настоящия момент не са налице доказателства, които да налагат промяна на вече взетата мярка за неотклонение. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 65, ал. 7 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем Т. И. М. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 20.06.2025г. в град Плевен при условията на опасен рецидив се съвкуплил с лице от женски пол – К.а П. М.а ЕГН ********** от град Плевен, която я принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152, ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1 буква „а“ и буква „б“ от НК, за което се предвижда наказание Лишаване от свобода от три до петнадесет години.

В производство по чл. 64 НПК с Определение № 651 от 23.06.2025г. по ч.н.д. № 1132/2025г. на Плевенски районен съд по отношение на обвиняемия Т. И. М. е взета мярка за неотклонение ”Задържане под стража”.

Така постановения съдебен акт е бил изцяло потвърден с определение № 414 от 01.07.2025г. по ВЧНД №470/2025г. по описа на ОС-Плевен.

Предмет на обсъждане в производството по чл. 65 НПК е въпросът настъпила ли е промяна на обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.

В разглеждания случай не се установяват обстоятелства, настъпили след първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Т. И. М., които да налагат изменение на тази мярка за неотклонение.

Настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице кумулативните предпоставки за потвърждаване на настоящата мярка за неотклонение, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, позовавайки се на събраните до момента в хода на досъдебното производство доказателства.

На първо място, и към настоящия момент са налице доказателства, които в достатъчна степен да доведат до обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, че обвиняемият е съпричастен към 2 извършване на инкриминираното деяние. В този смисъл съгласно константната и богата практика на ЕСПЧ това, което като фактология е описано в обвинителния акт, все още може да се приеме, че „на пръв поглед“ не е разколебано до този момент, преценявайки обобщено и във взаимна връзка наличните и към настоящия момент данни, за да се установи дали прокуратурата има Prima Facie основание за подозренията си.

Това подозрение в необходимата за нуждите на мерките за неотклонение степен се подкрепя от следните доказателства, събрани в досъдебното производство: разпита на пострадалата К.а П. М.а, разпита на свидетеля Венелин К.ов Лазаров, от протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, както и от събраните и приобщени писмени доказателства, в това число електронна справка за съдимост, характеристични справки на обвиняемото лице.

На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че и към настоящия момент продължават да са налице и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия.

Отчетените от първия съд обстоятелства са пряко относими към законово определените опасности, за които съдът следва да се увери, че съществуват.

От данните за личността на обвиняемия се установява, че същият е осъждан, включително и за престъпления против половата неприкосновеност, каквото е и настоящото деяние. Многобройните минали осъждания на обвиняемия очертават еднопосочно траен престъпен начин на живот.

Наложените наказания явно не са подействали възпиращо и превъзпитателно спрямо обвиняемия. От приложената характеристична справка се установява, че същият е с лоши характеристични данни, налице е честа употреба на алкохол.

Правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите си и факта, че процесното деяние е тежко умишлено, съгласно нормата на чл. 93, т.7 от НК, като тежестта на престъплението е в състояние да мотивира обвиняемия да се укрие от наказателна отговорност.

Освен това, в настоящия случай е налице оборимата презумпция по чл.

63, ал.2, т.1 от НПК, а именно, че ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, реалната опасност е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или в условията на опасен рецидив, какъвто е настоящия случай, видно от приложения по досъдебното производство бюлетин за съдимост на обвиняемото лице. В настоящия случай наличието на реална опасност може безпротиворечиво да се изведе и от събрания до момента в хода на провежданото досъдебно производство доказателствен материал.

Процесното деяние се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, изводима от начина на извършването му. В конкретния случай се касае за посегателство срещу 3 половата свобода, извършено с настойчивост, упоритост и дързост. В този смисъл извършеното се отличава значително от сходни деяния, като значително надхвърля морално допустимите и възприемани от социума постъпки.

Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя възражението, направено от страна на защитата, че не е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Тези обстоятелства не могат да разколебаят извода, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, същите са били налични и по време на извършване на деянията, като явно не са подействали възпиращо на обвиняемия.

Необходимостта от охрана на обществените отношения е в пъти по-належаща в конкретния случай.

Съдът отчита, че макар да са разпитани голяма част от свидетелите в хода на досъдебното производство, то в настоящия случай, предвид механизма и начина на извършване на деянията, е налице и опасност от опит за повлияване на наказателното производство.

В тази връзка, съдът преценява, че към настоящия момент, от страна на защитата и на обвиняемия Т. М. не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства, които да обуславят промяна в обстоятелствата, които вече са били взети предвид от съдебните състави при определяне на мярката за неотклонение.

Не е налице и прекомерна продължителност на действието на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия, каквото е възражението на защитата. Видно от материалите, намиращи се в кориците на делото, органите на досъдебното производство активно извършват действия по разследването, необходими за прецизно обосноваване на обвинението. По досъдебното производство и към настоящия момент продължават да се извършват действия по разследването.

Неоснователни са и възрженията на защитника на обвиняемия, че вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ представлява изпълнение на несъществуваща присъда съгласно практиката на ЕС. Съгласно чл.5, §1, б.

„с“ от Конвенцията законосъобразно е това задържане, което се осъществява при наличие на обосновано предположение за извършено престъпление и кумулативно с това – наличие на риск от укриване или извършване на престъпление от съответния обвиняем или подсъдим. Същото е изведено и в Тълкувателно решение №1 от 2002г. на ОСНК, според което съдебните актове, постановени по мерките за неотклонение, не създават „присъдено нещо" по изследваните въпроси, като основанията са изходна база за преценка относно съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, доколкото от доказателствата по делото не се установява противното, каквото в случая съдът е направил.

С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът счита, че към момента от наличните доказателства не може да се направи извод за наличие на основания за изменение на мярката му за неотклонение с друга такава.

4

Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 8 НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №198 от 06.02.2026г., постановено по ЧНД №262/2026г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение депозираната молба по чл.65 от НПК за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от Т. И. М. с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство пр.преписка №3971/2025 година по описа на Районна прокуратура – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5