Определение № 316 от 20.11.2019, Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ....316.. 20.11.2019г. гр.Шумен

Шуменският окръжен съд, наказателна колегия

На двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: М.Г.а

Членове: 1. Р. Райкова

2. С.Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВЧНД № 367 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.243 ал.8 от НПК.

Постъпил е въззивен частен протест от прокурор от ШРП срещу Определение № 462 от 26.9.2019г. по ЧНД № 1959/2019г. на Районен съд - гр.Шумен, с което се отменя постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.07.2019г. на ШРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №33/2019г. по описа на РУ - Шумен, преписка пор. №1926/2018г. по описа на ШРП, водено за престъпление по чл.323 ал.1 НК и се връща досъдебното производство за изпълнение на посочените в него указания. В протеста се сочи, че с определението си РС е постановил, че по делото следва да се назначи съдебнопсихиатрична експертиза относно годността на свидетелката С.И. да дава годни свидетелски показания с оглед евентуално обвинение срещу А. С., но смята, че това не се налага, тъй като показанията на свидетелката били в резултат на „нагаждане на защитна версия с оглед събрания по делото доказателствен материал“. Обсъжда подробно различните свидетелски показания на свид.И. и сочи, че било нормално свидетел който е на 77 години да не помни някои факти и обстоятелства.

Излага подробно и защо смята, че от страна на А.П.не са налице самоуправни действия. Поради това моли да бъде отменено определението на РС и да бъде постановено ново такова, с което да бъде потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Частният протест е подаден в срока по чл.243 ал.7 от НПК от страна по делото и поради това е процесуално допустим.

Разгледан по същество частният протест е неоснователен.

Съдът за да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на горното определение взе предвид следното:

Наказателното производство е образувано с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура Шумен на 21.12.2018г., за това, че на 20.08.2018г. в Шумен, самоволно, не по установения от закона ред е осъществено едно оспорвано от С.Т.И. действително право на А.Д.С., а именно да осъществи въвод в собствен имот - находящ се в ////, като деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.323 ал.1 НК. С това постановление е отменен отказа на прокурор при ШРП за образуване на наказателно производство и било образувано ДП №33/2019г. по описа на РУ - Шумен. На 10.06.2019г. разследващият полицай изпратил досъдебното производство на Районна прокуратура Шумен с мнение за прекратяване на наказателното производство, изтъквайки, че се касае за гражданскоправни отношения като изложил тези доказателства и правни съображения, които доказват възприетата теза. На 11.07.2019г. прокурор при ШРП, възприемайки изцяло доводите на разследващия полицай е преповторил в постановление от 11.07.2019г. на ШРП и прекратил наказателното производство по досъдебно производство №33/2019г. по описа на РУ - Шумен, преписка пор. №1926/2018г. по описа на ШРП, водено за престъпление по чл.323 ал.1 НК. В процесното постановление атакувано пред районният съд, прокурорът е посочил следната фактическа обстановка:

С.Т.И. била собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул.Република №18. С нейно знание и съгласие през 2007 г. този имот бил ипотекиран в „Пощенска банка“ по повод усвоен от сина й О.В.М.кредит. Тъй като последният не успявал да погасява дължимите месечни вноски, кредитът станал изискуем. М.започнал да търси начин да погаси кредита чрез трети лица.

По това време дъщеря му Р.О.М.живяла на семейни начала с Г.Д.Г., който бил управител на търговско дружество. Негов служител се съгласил да помогне с финансови средства, за да може банката да не насочи изпълнението си срещу ипотекирания имот.

На 10.07.2015г.

С.И. с ясно съзнание, че помага на сина си за кредита и след допълнителни разяснения относно последствията, дадени от самия него, тя подписала нотариален акт за покупко-продажба на собствения си недвижим имот с купувач св.Д.Г.Я..

Съгласно изрична клауза в него, а именно пункт III от този договор владението на имота се предавал от продавача на купувача в същия ден на сделката. При нотариуса, изповядал сделката, преди да положи подписа си, И. придружена от внучката си Р.М., била запозната със съдържанието на акта. Тези факти – ясното съзнание за последствията след подписване на нотариалния акт за покупко-продажбата у С.И., се потвърждавали според прокурора от показанията на свидетелите Д.Я., Д.М., О.М., Р.М.. Потвърждавали се дори от свид.И. „Преди години, когато синът ми ме помоли да му се подпиша, аз се подписах и бях наясно, че ще тегли някакъв кредит и ще заложим къщата“.

Прокурорът /както и разследващия полицай/ приел за несъстоятелни, вътрешно нелогични и взаимно противоречащи си твърденията на свид. О.М., че не били прехвърлили къщата, а само я извадили от банката, като прехвърлили собствеността на друго лице, като се обосновал, че собствеността е прехвърлена по предвидения от закона ред на лицето Д.Я., който платил продажната цена, т.е. при изпълнени насрещни престации на продавач и купувач. Уговорката с Я. била, че ако успеят да изтеглят заем преди да започнат дейностите по проектиране на нова жилищна сграда от страна на Я. с цел строеж, собствеността върху имота отново да им бъде върната на същата цена.

Това не се случило. Докато започнали строителните работи, Я. се съгласил И. да продължава да живее в къщата без дори да му плаща наем. В последствие Я. се отказал от строителните си намерения и продал имота на св.Г.П.В.съгласно НА №131/24.09.2015г., рег.№ 7212, дело 137 по описа на нотариус А.А..

След известно време, тъй като този кредит му тежал и не искал да има повече дългове и притеснения, В. решил да продаде имота си. По същото време отношенията между Г. и М. се влошили. Двамата се разделили и не могли да постигнат съгласие кой - на кого, какво и колко дължи.

На 24.07.2018г. между Г. В. и А.П.бил подписан нотариален акт за покупко продажба на въпросния имот.

На 06.08.2018г.

П.посетил собствения си имот. Той почукал на входната врата, но никой не се показал, нито отговорил и той си тръгнал, тъй като входната врата била заключена. Същият ден изпратил с препоръчано писмо с обратна разписка покана до С.И., като посочил седемдневен срок в който тя трябва да освободи закупената от него къща, да му предаде ключовете, като изпратил и копие на нотариалния акт, който удостоверявал неговата собственост. В поканата посочил и телефонния си номер за контакт, като видно от предоставената и приложената по делото разписка, на 09.08.2018г. документите са получени лично от И..

Седем дни по-късно, на 17.08.2018г. П.решил отново да посети имота си. Почукал, но отново било заключено. Тъй като не му било известно дали И. се е изнесла, счел, че е негово законно право да провери, като влезе в собствения си недвижим имот, след като преди това направил няколко неуспешни опита да се свърже и срещне с И..

Свързал се по телефона с ключаря свид. Р.А.. На него, след като дошъл на място, представил на виждане нотариален акт за собствения си имот. Така бил сменен патрона на входната врата и двамата – П.и А. се отправили към вътрешността на имота, където била разположена самата къща на два етажа. След като никой не отговорил на техните повиквания, ключарят предприел действия по отключване на входната врата на горния етаж на къщата. Междувременно от вътрешността на къщата се показала свид.С.И.. П.обяснил, че е собственик на имота, дори предоставил оригинала на нотариалния си акт за собственост.

Определил тридневен срок да изнесе багажа си и предоставил ключ от сменения патрон на уличната врата.

На

20.08.2018.г. около 09.00 часа П.посетил имота си сам. Установил, че вратите на етажите били заключени и си тръгнал. Същият ден, около 14.00 часа установил, че нямало никой в къщата, отново потърсил услугите на същия ключар, който дошъл и сменил ключалките на вратите. П.предположил, че живущите са се изнесли, тъй като изтекъл допълнително даденият от него срок, като считал, че не е извършил правонарушение и е спазил всички човешки и законови норми по отсрочване изнасянето на живущите от имота му, давайки им разумен и достатъчно дълъг срок от единадесет дни по освобождаване на имота.

В постановлението прокурорът посочил, че за да е съставомерно самоуправството от субективна страна, деецът следва да съзнава, че когато извършва промяна на съществуващото фактическо положение, като осъществява съответното право, нарушава установения от закона ред, както и че липсва съгласие за това от страна на засегнатото лице; а от обективна страна е необходимо да съществува едно действително или предполагаемо право, което извършителят осъществява самоволно, не по установения от закона ред, като в същото време това право е оспорвано. Прокурорът посочил, че основен признак на престъплението „самоуправство“ от обективна страна е наличието на възникнал спор между две страни по повод на някакво вещно, облигационно или друго имуществено право и че спорът за правото възниква тогава когато насрещната страна изразява несъгласие със самото му съществуване, т.е. оспорила е неговото наличие, а от показанията на И. в случая прокурорът решил, че тя по никакъв начин не е оспорила действията на П ., който дори и бил предоставил ключ от сменения патрон на уличната врата.

По жалба на свид.С.И. срещу посоченото постановление след контрол по неговата обоснованост и законосъобразност от Районен съд – Шумен, било отменено с Определение № 462 от 26.9.2019г. по ЧНД № 1959/2019г. и било върнато досъдебното производство за изпълнение на посочените в него указания. В посоченото определение ШРС е изложил несъгласие относно направените от прокурора изводи за обективната и субективната страна на деянието във връзка с приетата фактическа обстановка и обсъдените доказателства при обсъждане наличието или не на престъпление по чл.323 ал.1 от НК. ШОС споделя извода на ШРС, че в процесното постановление на прокуратурата е направен непълен анализ на събраните гласни и писмени доказателства. В постановлението преповтарящо почти изцяло мнението на разследващия полицай е налице едностранчиво кредитиране на показанията на т.нар. „А. П .“ – свидетеля А. С., но липсва съпоставка между фактите сочени в неговите показания и всички факти, които се излагат в показанията на останалите свидетели. Налице са редица и основни противоречия между тях, но не са провеждани и очни ставки. Прокурора следва да посочи не само декларативно на кои свидетели дава вяра, а като ги съпостави с останалите писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, да посочи какви изводи прави от това, кои показания кредитира - в противовес с кои и на кои от писмените доказателства кореспондират те. Освен посоченото от ШРС, постановлението на ШРП е и необосновано защото редица доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите са останали извън полезрението и обсъждането на прокурора.

Едностранчиво са обсъждани и кредитирани единствено показанията на свидетеля „П .“, чиято деятелност се разследва, докато в същото време показанията на свидетелката И. не се кредитират защото имали защитен характер. Тук ШОС намира за необходимо да отбележи, че защитна теза могат да градят обвиняемите и подсъдимите, а по това наказателно производство такива няма. Свидетел, който се тъжи, че е пострадал от престъпление няма как да гради защитна теза. В тази част постановлението отново е необосновано.

Следва да се отбележи и факта, че в постановлението прокурорът нееднократно сочи свидетеля „А.

П .“ или „П .“, но за А. С. става въпрос едва в протеста към проверяваното определение, където се позовава на техническа грешка. ШОС приема, че свидетел „А.

П .“ или „П .“ не съществува в настоящото наказателно производство и така е наречен от прокурора именно свидетеля А. С. в постановлението на ШРП. В случай че това е единственият порок на постановлението за прекратяване на наказателното производство, той може да бъде приет за техническа грешка, но наред с други, води до извод за неговата необоснованост.

Разпечатката съдържа 40 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f81cf9f-9fe1-4133-bd23-f3ef4efa9cfb