Протокол № 630 от 23.04.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 630 гр. Варна, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100502241 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:31 часа се явиха:

Въззивникът М. М. В., редовно уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява, представлява се от адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата страна „И. О.“ ЕООД, редовно уведомена от предходно съдебно заседание, представлява се от адв. Г. А., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

АДВ. Ж.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съгласно Определение № 214/14.01.2026 г.

1

АДВ. Ж.: Поддържам жалбата на всички изложени основания, включително и тези, които са във връзка с твърдяна от нас недопустимост на предявения иск на заявеното основание. Известни са по жалбата. Поддържам доводите, както и доводите за неправилност на решението, съответно - за неоснователност на предявения иск.

АДВ. А.: Оспорвам жалбата. Поддържам подадения отговор и становището, подадено преди предишното съдебно заседание, именувано „становище по хода на делото - писмени бележки“.

АДВ. Ж.: Нямам искания по доказателствата.

АДВ.А.: Нямам искания по доказателствата.

СЪДЪТ доклада постъпило по делото становище с вх.№6107/23.02.2026 г. от адв. А. по хода на делото, както и писмени бележки по съществото на спора.

СЪДЪТ връчва на адв.Ж. препис от писменото становище подадено от адв.А..

СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото писмено становище с вх.

№6107/23.02.2026 г. подадено от адв.А..

АДВ. Ж.: Не представям списък на разноските.

АДВ. А.: Представям и моля да приемете списък на разноските и доказателства за извършването им.

АДВ. Ж.: Не правя възражения за прекомерност.

СЪДЪТ,

2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от адв. А. в днешно съдебно заседание списък на разноските, както и доказателства за извършването им.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Ж.: Моля да постановите решение по спора, с което да обезсилите постановеното решение на първата инстанция и да прекратите производството по делото поради недопустимост на иска. Евентуално в във връзка допустимостта да го прекратите в частта относно 7 / 8 идеални части от имота и като последица да се прекрати производството в тази част.

Искам да обърна вниманието на съда на двете независими едно от друго основания за недопустимост на този иск.

На първо място, предметът на иска. Независимо, че поземленият имот, за който се отнася този иск, е отразен с тези граници в кадастралната карта от 2008 год., по делото сме положили усилия и сме доказали, че това е една реална част, а именно: горе - долу половината от един единствен имот по отношение, на който с регулационен план одобрен още през 1959г. е приложен по отношение, както на регулацията, така и на застрояването с последваща невъзможност след това, след приложението на плана, такава реална или друга реална част от този имот да се отделя в самостоятелен имот.

Тази реална част от имота не отговаря на изискванията за съществуване на такъв самостоятелен обект с оглед на следното: Върху имота има построена сграда и в тази сграда се намира жилището на моята доверителка, построено през 1993г. С експертиза по делото е доказано, че терасата на това жилище, част от стълбището в сградата, както и част от хола й във височина, всичко това се намира зад границата на този претендиран от ищеца по делото, сега въззиваема страна, самостоятелен имот, т. е., планът е приложен по отношение на застрояването. Доверителката ми има жилище в този имот. Има 1 / 8 идеална част от поземления имот, която й е прехвърлена заедно с учредяването на право на строеж на това жилище. Абсолютно недопустимо е в един момент да се окаже, че жилището й попада върху в два различни имота, единият върху който се оказва да кажем, че тя няма собственост. През 1959 г. тези два имота 3 исторически са били отделни още по кадастрален план от 1910г. През 1959 г. с регулационен план, което е доказано с експертиза по делото те са обединени в общ по регулация парцел, тъй като са равни по площ, за средно етажно застрояване. Счита, се че частите на съсобствениците, това е по Закона за плановото изграждане на населените места, са равни. Казвам това, защото има значение с оглед на едно бъдещо законодателство. През 2000 г., когато влезе в сила Законът за устройство на територията, се казва, че дворищни регулации, при които има неуредени сметки по придаване на различни части, остават в сила ако до шест месеца ако се уредят сметките по регулация. Ако не се уредят тяхното действие отпада. Само, че тук първо няма сметки за уреждане и второ, това действие не може да води до приложение на самия план по отношение и на застрояването. Предвижданията на регулационния план от 1959 г. се повтаря с един по -обширен по своя обхват план от 1981 г. за цялата централна градска част на гр. Варна. Този план е бил отменен по някакви неизвестни за мен причини, нещо административно - от Върховния административен съд след 2000-та година. Беше обявен за нищожен този план от 1981г. Така или иначе отмяната на подробния устройствен план на централна градска част от 1981 г. най – много води до това, че продължава да важат предвижданията на предходния действащ регулационен план и той е от 1959г. През 1993г. има разработка върху квартално – застроителен силуетен план за имота, в която разработка разбира се този имот съобразно предвижданията на плана от 1959 г. е един единствен имот – общ по регулация парцел. Разбира се застрояването и всичко касае тази разработка, въз основа на която е построено, надстроено и пристроено жилището на доверителката ми. Как се е стигнало до разпореждания с тази реална част от имота? Това е интересно да бъде проучено.

На първо място, това е установено по делото. През 1964 г. върху кадастралния план изработен през 1964 г. отразява имота с неговите общи граници по регулационния план от 1959г., т. е., като парцел, и е нанесена с молив разделителна линия през средата на имота, показваща всъщност историческите граници на двата поземлени имоти по кадастралната основа, за които е бил отреден един урегулиран имот – общ по регулация парцел - през 1959г.. Доказано е по делото. Заповед, административен акт постановяващ нанасянето на такава имотна граница по същество разделяйки имота на две няма и никога повече след плана от 1959г. не е съществувала заповед, която да постановява такова нанасяне на два отделни имота в бъдещ кадастрален план. Включително изрично такава заповед няма и в периода 1991г.1993г., но въз основа на тази линия, нанесена с молив между другото, която може да е нанесена и през 1992г., защото като няма заповед никой не знае тази неправомерна по същество намеса от кого и кога е извършена, тъй като не може да се свърже с постановен административен акт. Следователно въз основа на тази линия, нанесена с молив, се издава скица, която изведнъж именува тази част със същия кадастрален 4 номер, но с прибавката буква “А” и се извършва едно разпореждане през 1997г. от някакви лица в полза ВиК – Варна с тази реална част от имота. Впрочем, доказано е по делото е, че никога „ВиК“ не е влизало имота. Някакви разпореждания се извършват, но във владение на имота или нещо друго, да се упражняват някакви права на собственост няма. Няма такова нещо. След като 1997 г. е извършена тази сделка при създаването на кадастралната карта през 2008г. е отразено като самостоятелен имот.

Само, че основание за такова нанасяне на имота като самостоятелен, което да стъпва на издадена скица без заповед и без заповед за промяна на действието на плана до създаването на кадастралната карта, кадастрални планове е без всякакво значение.

Това е по наша теза, тъй като не може да има такъв имот, който да разделя урегулирания имот на две и да поставя съществуващата сграда върху някаква имотна граница, която не съществува. Следователно по тази причина след като има такова нанасяне в кадастралната карта, извършена е сделка чак през 2020 и някоя година и изведнъж в имота й идват взискатели, и биват въведени във владение. Този въвод във владение беше извършен въз основа на издаден изпълнителен лист, въз основа на договорно основание. Поначало такива въводи не могат да бъдат извършвани срещу лица, които не са посочени в изпълнителния лист, тъй като договорите нямат действие по отношение на други лица, а само по отношение на страната, която е посочена в договора, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. Този въвод беше санкциониран от Окръжния съд по дело, по което беше отменен самият въвод и после беше отхвърлен иска по чл. 76 от Закона за собствеността на същият взискател за неправомерно извършен въвод. Обратно е въведена моята доверителка във владение на имота. Не случайно обръщам внимание на това, защото първоинстанционният съд се позова на това дело за да каже, че ищецът имал правен интерес да води иск за собственост, отрицателен установителен иск, спрямо доверителката ми за собствеността върху цялата реална част от имота при положение, че тя се легитимира по нотариален договор, като собственик на 1 / 8 идеална част. Незнайно от къде се взема правния интерес да се оспорва, че тя не е собственик на другите 7 / 8 идеални части, които тя никога не е претендирала да притежава. Тук има изначална липса на правен интерес.

Второто основание за недопустимост на предявения иск, е че за 7/ 8 идеални части от този имот не се намира никакво основание или правен интерес, или факт от който да се извлича този правен интерес да се води дело. Съответно да се отрича право на доверителката ми, което тя никога извънсъдебно не е твърдяла. Друг е въпросът, че когато някой неправомерно е въведен във владение на един имот, всеки съсобственик може да иска този въвод да бъде отменен изцяло и той да бъде въведен обратно в имота. Съответно това лице да положи усилия да влезе по съответния надлежен ред, ако има такъв за неговите права. Оттук нататък доказано е и има възражения по делото, и по съществото на нещата, че първо – придобили сме правото 5 на собственост върху целия имот, съответно 1 / 8 идеална част от него владеейки заедно със жилището си непрекъснато от 1993г. до предявяване на иска. По този повод има събрани свидетелски показания, а и също владението произтича, както от защитата му по проведеното по акцесорни искове и преди това отмяна на въвода в специално производство, така и от самите актове. Жилището е построено въз основа на прехвърлянето на тази 1 / 8 идеална част и учредено право на строеж и в него доверителката ми живее до ден днешен. Имотът в тази част се владее. Тя там си е спирала колата и абсолютно всичко е доказано по делото.

Още нещо. Мисля, че беше през 2018г.-2019г. „ВиК“ и затова има доказателства по делото, подава искане чрез неговия представител до Прокуратурата, с което се моли за съдействие да бъде въведена във владение на имота, тъй като такова владение се отказвало от собствениците на имота. Разбира се Прокуратурата е упътила дружеството „ВиК“ кой е правилният път, т. е., да се обърне към съда ако има някакви претенции за собственост, а не към Прокуратурата. Този факт е съществен с оглед на нещо друго, че дружеството „ВиК“ не е било въведено в имота, а във владение на имота е била моята доверителка. Както и другите етажни собственици между другото, срещу които няма дела.

Това са нещата по съществото. Нещата са разработени и аз моля да ми дадете възможност заедно с всичко останало да ги подредя в писмени бележки. Нещо, което сторих и пред първата инстанция, но тук искам да добавя и още нещо. След като производството беше оставено без движение от въззивния състав с оглед на това, че да се изиска уточнение относно предмета на иска и неговата допустимост според мен с молбата, която беше подадена от ищеца по делото това указание съвсем не беше изпълнено. Просто беше оспорено с една молба, поне това което аз видях. Право е на въззивната инстанция да изисква такива уточнения, нещо което нямаше никакво основание и мисля, че от там нататък този иск продължава да страда от същите пороци, от които страдаше и към момента, в който въззивният състав се запозна с него.