Решение № 350 от 28.11.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Видин, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря МИЛЕНА Г. ЛУКАНОВА като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20251320200808 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по подадена в срок жалба от С. Н. С., с ЕГН:

**********, с адрес: гр.София, ул. „184-та“ (кв. „Малинова Долина“) № 26, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР-Видин серия К № 10948340, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста лв.) на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.

21,ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от надлежно упълномощен защитник. В жалбата се излагат доводи относно неправилността и незаконосъобразността на издадения ел. фиш, като се моли съда да постанови решение, с което да го отмени.

Представител на ответната страна, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 26.02.2025 г. в 14:11 ч. в обл. Видин, община Видин на път Първи клас, номер 1, на 12.9 км, област Видин, РП Е-79 на км.12+900, с посока на движение от гр. Монтана към гр. Видин, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено с ПЗ В26, при управлението на товарен „Тойота Хайлукс“ с рег.№ СВ 0069ХК жалбоподателят се движел със скорост от 86 км/ч.

Скоростта на товарният автомобил била заснета с автоматизирано техническо средство, вид ARH CAM S1, за което бил изготвен клип, извадка от който е снимка №120СС6А/0191918, която е представена като писмено доказателство 1 по делото. (лист 7 от делото).

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на ел. фиша, незавиС. от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изложената в електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на описаното място се доказва от приложеното по административно-наказателната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР Видин/, мястото /Републикански път Е-79, на км 12+900 с посока на движение от гр. Монтана към гр. Видин/, датата /26.02.2025 г. /, точният час на извършване на нарушението /14: 11 ч. /, регистрационният номер на моторното превозно средство /рег. № СВ0069ХК/, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /жалбоподателят С. Н. С./, описание на нарушението /извършено нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /чл.

21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДП/, размерът на глобата /300 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка/.

Наред с това в § 1 от ДР на ЗАНН пък е залегнало, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Т. е. ЕФ представлява не волеизявление на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се записва върху съответния носител от определено лице, но на база административно информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Действително съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само, относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно 2 процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл. 57 от ЗАНН, както и пренасяне, респективно прилагане на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на електронния фиш, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва акта. Би имало значение единствено абсолютната и относителна давност от извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла.

Заснемането на процесното МПС е в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 89 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч., установената от АНО скорост се явява в размер на 86 км/ч.

Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. от 25.07.2021 г. От служебно направената от АНО справка за собственост на автомобила (на лист 12 от делото) е видно, че собственик е жалбоподателят С.

Н. С.. В тази връзка съдебният състав счита направеното в т. 4 от жалбата възражение за неоснователно.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба №

8121з532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за премината проверка №136 –СГ-ИСИС/25.09.2024 г., издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Български институт по метрология.

- техническото средство е вписано в регистъра на Българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложения по делото Протокол за проверка.

-надлежно съставена и попълнена е докладна записка по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., която съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

- налице е неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателя С. на посоченото място на нарушение. С оглед на всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира за неоснователни направените възражения по т. 1,2 и 3 в подадената жалба.

По отношение на въпроса за наличното ограничение на скоростта, съдът 3 съобрази, че съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административно наказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства.

За преценка на законосъобразността на осъщественото видеонаблюдение съдът е изискал и извлечение от действащия в момента план за организация на движението от пътя, а именно: на път първи клас, номер 1, на 12+900 км. , област Видин, РП Е 79, км 12+900. Съгласно писмо с изх. № 1751/11-00-32/17.10.2025 г. на цитирания пътен участък има поставени и действащи пътни знаци В26 50 км/ч, които са монтирани именно във връзка с организацията и безопасността на движение и са част от процесния пътен участък. Видно от представената справка за организацията на движението, посоченото от Областно пътно управление - Видин съответства напълно на организацията на движение, като и в двете посоки преди църковния храм в двора на „Видахим“ АД, са налични пътни знаци за ограничение на скоростта В26 (50 км/ч). В съответствие с чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП, валидността на пътните знаци е до следващото кръстовище, т. е. ограничението се изчерпва с преминаването на МПС-то през процесния пътен участък. Това се явява и логично, доколкото въведената организация предвижда необходимостта от намаляването на скоростта и преминаването с повишено внимание, поради опасността от възможно излизане на други МПС-та, а оттам и до опасност от възникване на ПТП.

Напълно неоснователно се явява възражението, че по делото не се установява по безспорен начин, че на мястото е имало поставен пътен знак за ограничение на скоростта. Удостоверяването на наличие на такъв знак е извършено с представянето на писмена справка от Областно пътно управление – Видин, която е надлежно приобщена към доказателствения материал по делото.

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.

21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДП.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч., които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението), за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 31 km/h до 40 km/h е предвидена глоба в размер 300 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на административно наказание, е обявено от 4 закона за наказуемо.

В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.

2, т. 4 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен размер, което препятства възможността за ревизирането му.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението извършено е виновно. Жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си - въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДП и установено с пътен знак В26 ограничение, е предприел управление на автомобила, като е превишил разрешената скорост от 50 км/ч извън населено място с 36 км/ч.

При това положение напълно основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С. Н. С., предвид горните съображения и неоснователността на наведените възражения, поради което съдът формира извода за потвърждаване на обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен.