Решение № 494 от 03.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Русе, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200760 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. И. А., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. С. М., със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 231085-001145/03.04.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че в късния следобед на 22.03.2023 г. бил паркирал лекия си автомобил с рег. № Р 1474 ВР на ул. „Рига“ в близост до кръстовището с ул. „Будапеща“ в гр. Русе. Посетил бившата си съпруга В. М.

А., с която поддържали добри отношения, като пристигайки в апартамента тя му предложила да го почерпи и той не отказал. След десетина минути взел решение да остане и да нощува при нея. В рамките на проведен разговор бившата му съпруга го помолила да даде още известна сума пари за децата им и тъй като жалбоподателят не носил такава, а имал скрити парични средства в колата, отишъл до същата за да ги вземе. Вече бил извадил парите, когато 1 забелязал да преминава автомобил на „Общинска полиция“, като няколко дни преди това имал конфликт с лица от същата структура и затова си позволил да отправи забележка в посока на преминаващите. Бил подминат от този автомобил, когато се канел да излиза, но бил заобиколен от двама служители – мъж и жена, които отправили искане към него да си представи документите.

Докато го правел, единият от тях заявил, че жалбоподателят бил употребил алкохол. Жалбоподателят възразил, че въпреки това не е карал лекия автомобил. Обяснили му, че щели да дойдат служители от Сектор „Пътна полиция“ да го изпробват за алкохол, като скоро пристигнал техен автомобил.

След покана да бъде изпробван с техническо средство отказал, защото не управлявал този автомобил нито към момента на проверката, нито към момента на пристигане на служителите на „Общинска полиция“, а автомобилът бил паркиран на това място дълго преди това и жалбоподателят се върнал само да вземе определени вещи. Независимо от така дадените обяснения му бил съставен АУАН за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство, а в последствие му било издадено и НП. Счита, че не е извършил нарушението, което му е вменено.

Субект на административнонаказателна отговорност по чл. 174, ал. 3 ЗДвП бил водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. В конкретния случай жалбоподателят не бил водач, доколкото разпоредбата на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП квалифицирала „водач“ като лице, което управлявало пътно превозно средство. Управлението се изразявало в манипулиране органите на автомобила, в това число и в привеждането на двигателя в работно състояние.

В конкретния случай двигателят бил изгасен, а контактният ключ бил в джоба му. Не е правил опити да го постави на мястото му, нито имал такова намерение. Самото присъствие на жалбоподателя на предната лява седалка не го правило водач, без да е извършил каквото и да е действие по привеждане на автомобила в движение, преустановяване на същото или поне запалване на двигателя. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, като претендира и разноски за производството.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от упълномощения защитник адв. С. М., който поддържа жалбата и моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление. Счита, че са налице две групи свидетелски показания – от една страна на служителите на „Общинска 2 полиция“ и КООРС, а от друга – тези на бившата съпруга на жалбоподателя и присъствалия по време на конфликта свидетел М. В.. Показанията между двете групи свидетели си противоречали. Предвид данните за наличието на предходен конфликт между служителите на „Общинска полиция“ и жалбоподателя се създавало усещането, че показанията на разпитаните служители на СЗ „КООРС“ и „Общинска полиция“ били уеднаквени по повод факта, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил. Налице били несъответствия в дадените от тях показания, като единият свидетел заявил, че жалбоподателят се е движел със скорост около 50-60 км/ч, а другият – че и двете коли са се движили с 20 км/ч. По същия ред стояли нещата и с цвета на управлявания от жалбоподателя автомобил, единият свидетел заявил, че бил черен, другият – червен или вишнев. Различия имало по отношение и заявеното място, където жалбоподателят е паркирал, като единият служител заявил, че нарушителят е паркирал отляво, а другият служител – че е паркирал отдясно.От разпита на св. А. се установявало защо жалбоподателят се намирал повторно в автомобила, където бил установен от служителите на „Общинска полиция“, а св. М. В. се установила атмосферата на извършената от служителите проверка. Не било спорно, че жалбоподателят е отправял обиди към служителите на „Общинска полиция“ , както и че е употребил алкохол, но не били налице доказателства, че е управлявал лек автомобил.

Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 11.04.2023 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 03.04.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 23-1085-001145/03.04.2023 г., на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против Р. И. А. за това, че на 22.03.2023 г., около 17,30 ч, в гр. Русе, на кръстовището на улиците „Рига“ и „Будапеща“, в посока бл. „Райна Княгиня“, в условията на нормална видимост и мокра пътна настилка, 3 управлявал лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № Р 1474 ВР, собственост на Л.Д., като извършил нарушение, отказвайки да бъде изпробван за наличие на употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабр. № ARBB 0089, тъй като бил установен от автонаряд на „Общинска полиция“ да управлява лек автомобил. Жалбоподателят отказал да даде кръв за медицинско изследване, поради което виновно нарушил разпоредбата на чл.

174, ал. 3 ЗДвП.

По делото се установява, че на 22.03.2023 г., около 17,30 ч, служителят на „Общинска полиция“ св. И. Д. И. в съвместно организиран автонаряд със служителите на СЗ „КООРС“ към Община Русе св. П. А. М. и св. Д. И. Ц. извършвали обход на патрулен участък в кв. „Здравец“ в гр. Русе със служебен автомобил „Тойота“ с рег. № Р 8136 КС. Същите се движили по ул.

„Яна войвода“ като направили десен завой по ул. „Рига“ и продължили към кръстовището с ул. „Будапеща“. От лявата им страна имало паркирани леки автомобили. Срещу себе си те забелязали движещ се в противоположната на тяхната посока лек автомобил „Нисан Микра“. При така създалата се ситуация било невъзможно двата автомобила да се разминат, поради което лекият автомобил „Нисан Микра“ се опитал да влезе между спрелите отстрани автомобили, но не успял да се изнесе достатъчно и да освободи необходимо пространство за преминаването на автомобила на „Общинска полиция“. Св. И. И. казал на водача на автомобила „Нисан“ да се изнесе малко по-напред, за да се разминат, но вместо това последният направил няколко движения с управлявания от него лек автомобил напред и назад, след което започнал да отправя обиди към служителите на СЗ „КООРС“. Поради това св. И. И. активирал светлинната сигнализация на патрулния автомобил и разпоредил на водача на лекия автомобил „Нисан“ да изключи двигателя, както и да представи документите си за проверка. Служителите на „Общинска полиция“ и СЗ „КООРС“ установили, че водачът на автомобил „Нисан“ е жалбоподателят Р. И. А., който проявявал признаци, че е употребил алкохол, поради което служителите поискали съдействие от Сектор „Пътна полиция“, за да бъде водачът изпробван за алкохол. На място били изпратени служителите на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе св. М. Р. И. и св. И. Б. И.. Те установили, че жалбоподателят А. бил видимо употребил алкохол, като същият отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и да даде кръв за медицинско изследване, поради което св. М. И. съставил 4

АУАН Серия GA № 875599/22.03.2023 г. против жалбоподателя за това, че той отказва проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта, за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване. Тогава жалбоподателят заявил, че въобще не е управлявал лекия автомобил. По време на съставянето на АУАН на място дошла и св. В. М. А., която била бивша съпруга на жалбоподателя, както и негов приятел – св. М.

В. В.. След съставянето на АУАН на същото място дошло неустановено по делото лице, което преместило спрения автомобил „Нисан Микра“.

Тази фактическа обстановка съдът установи чрез разпита на актосъставителя и на свидетелите по делото, както и въз основа на приложените писмени и веществени доказателства.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

В настоящия случай не е спорно, че към момента на съставяне на процесния АУАН жалбоподателят А. е употребил алкохол и че се е държал грубо спрямо служителите на „Общинска полиция“ и СЗ „КООРС“ на Община Русе. Спорно обстоятелство, както и от значение за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, се явява това дали той действително е управлявал лекия автомобил „Нисан Микра“, т.е. дали същият е разполагал с качеството на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР ЗДвП. По смисъла на тази разпоредба „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

5

Управлението на ППС се изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в движение, привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане на маневри и т.н.

В настоящия случай преки свидетели на това дали жалбоподателят е управлявал лек автомобил се явяват само и единствено св. И. Д. И., св. П. А.

М. и св. Д. И. Ц.. Сочените от жалбоподателя свидетели – св. В. М. А. – бивша съпруга на същия, и св. М. В. В., макар и да са възприели момента, когато служителите на Община Русе са спорели с жалбоподателя, не са присъствали в момента, когато лекият автомобил „Нисан Микра“, управляван в жалбоподателя, е бил в движение, както и преди пристигането на служителите на Община Русе на местопроизшествието, поради което техните показания, макар и в същите да заявяват, че не са видели жалбоподателя да управлява лек автомобил, се явяват опосредени спрямо въпроса дали жалбоподателят действително е управлявал или не. Тези техни показания касаят момента, в който са възприели спрелия лек автомобил, който обичайно жалбоподателят управлява, а именно „Нисан Микра“, но този факт сам по себе си не би могъл да изключи и версията на служителите на Община Русе, че по-рано този автомобил е бил в движение и е бил управляван от жалбоподателя. Във връзка с показанията на св. А. за това, че жалбоподателят по-рано е бил при нея, дори и да се приеме казаното от нея за вярно, отново не би изключило възможността жалбоподателят действително да е привел в движение лекия автомобил „Нисан Микра“ в един по-късен момент след посещението си при св. А.. Освен това показанията на тази свидетелка следва да бъдат ценени през призмата на възможна нейна заинтересованост, доколкото същата поддържа близки отношения с жалбоподателя и след разторгването на брака помежду им, както и че същата е зависима от издръжката, която той плаща за трите им деца, поради което би имала евентуален интерес жалбоподателят да не бъде наказван.

Разпечатката съдържа 33 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f80ff10-6297-493a-86c2-bc70cd95adda