Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 41 от 14.03.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно от частен характер дело 4660/2023
Вид
Присъда № 41
Подписан
14.03.2025
В сила
01.04.2025
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 41/14.03.2025г. по НЧХД № 4660/2023г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на Е. Й. С., ЛНЧ:

**********, против Д. Г. Г., ЕГН: **********, Г. М.ов М., ЕГН: **********, и А. В. В., ЕГН:

**********.

Делото е било изпратено за разглеждане от РС-Бургас с Определение № 496/06.09.2023 г. по ч.н.д. № 978/2023 г. на ВКС, след отводи на всички съдии от РС-* по НЧХД № 741/2021 г. по описа на РС-*. Първоначално с тъжбата са били повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 146 и чл. 147 от НК. Настоящият съдиядокладчик е дал указания за изправяне на нередовности в тъжбата, като от страна на тъжителя изрично е уточнено, че се поддържа само обвинението за извършени от тримата подсъдими обиди.

Така окончателно с тъжбата са повдигнати обвинения срещу:

Д. Г. Г., ЕГН: **********, за това, че на 30.04.2021 г., в 08.30 часа, в коментар в публична група „Аз съм от *“ в социална мрежа „Facebook” използвал спрямо тъжителя обидните изрази „идиот“ и „да еба и неандерталеца“- престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. второ, вр. чл. 146, ал. 1 от НК;

Г. М.ов М., ЕГН: **********, за това, че на 30.04.2021 г., в 08.30 часа, в коментар в публична група „Аз съм от *“ в социална мрежа „Facebook” използвал спрямо тъжителя обидните изрази „алчен лайнар“, „паляк“ и „супер невеж“- престъпление по чл.

148, ал. 1, т. 2, предл. второ, вр. чл. 146, ал. 1 от НК;

А. В. В., ЕГН: **********, за това, че на 30.04.2021 г., в 08.30 часа, в коментар в публична група „Аз съм от *“ в социална мрежа „Facebook” използвал спрямо тъжителя обидния израз „шарлатанин“- престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. второ, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. И. – САК, застъпва, че деянията са доказани по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда.

Частният тъжител не се явява в последното открито съдебно заседание.

Защитниците на подсъдимия Д. Г.- адв. Г. и адв. Ч. от АК-*, считат, че подзащитният им следва да бъде признат за невиновен. Правят детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като считат, че от същата не се доказва авторството на деянието. Излагат съображения за субективна несъставомерност и пледират за постановяване на оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия А. В.- адв. Ж. Н. от АК-Бургас, също счита, че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен, поради това, че не се доказва авторството на деянието. Също така посочва, че думата „шарлатанин“ не се явява обидна и моли за оправдателна присъда.

В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимите Д. Г. и А. В. заявяват, че искат да бъдат оправдани.

1

Подсъдимият Г. М.ов М., редовно призован, не се явява в последното открито съдебно заседание.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. Г. Г., ЕГН: **********, *

Подсъдимият А. В. В., ЕГН **********, *

Подсъдимият Г. М. М., ЕГН **********, *

Частният тъжител Е. Й. С., ЛНЧ: **********, * в гр. * като било регистрирано дружеството „*. При него към * г. работили и свидетелките П. Г. и Г. А..

При тъжителя били отишли за лечение роднини на тримата подсъдими. Това били Ж.

А. В.- майка на подс. В., Ж. Х. М.- майка на подс. М., и В. Г. Г.- майка на подс. Г.. След посещенията им започнали различни здравословни проблеми, които те отдали на неправилно лечение от страна на тъжителя С., като включително сигнализирали и Районна прокуратура- *. Също така, роднините на подсъдимите завели граждански дела срещу тъжителя.

Междувременно, на 30.04.2021 г., малко след полунощ, в публична група „Аз съм от *“ в социална мрежа „Facebook” подсъдимият Г. М., с потребителско име „Ж. М.“ публикувал съобщение по отношение на работата на частния тъжител С., в което записал „осра зъбите на майка ми“, като използвал изразите „алчен лайнар“, „паляк“ и „супер невеж“. Започнали коментари на съобщението от различни участници в групата. Малко след съобщението, коментари направили и другите двама подсъдими. Подсъдимият Д. Г. с потребителско име „Dimitar Georgiev“ използвал изразите „идиот“ и „да еба и неандерталеца“, като записал, че са взети пари и на неговата майка и е записано „и са осра зверски“. Подсъдимият А. В. с потребителско име “*” използвал израза „шарлатанин“.

Тези публикации били видени от свидетелките Г. и А. които членували в публичната група „Аз съм от *“ в социална мрежа „Facebook”, като св. Г. им направила с телефона си екранни снимки (скрийншот), които изпратила на частния тъжител С. около 08:30 часа на 30.04.2021 г.

Била организирана среща в кабинета на тъжителя, на която присъствали той, подс.

М., неговата майка Ж. М., както и свидетелките Г. и А.. На тази среща подс. М. поднесъл извинения на тъжителя и свидетелките за публикацията си и казал, че ще я изтрие, което и сторил.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от 2 доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От гласните доказателствени средства: показанията на св. П. Д. Г. (л. 109-гръб- л.115, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК на л. 103-гръб от НЧХД № 741/2021 г. по описа на РС-*); св. Г. А. А. (л. 115-гръб-л. 120-гръб, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК на л. 68 и л. 68-гръб от НЧХД № 741/2021 г. по описа на РС-*), св. А. Г. У. (л. 120-гръб-л.121-гръб);

От писмените доказателства: извадки от „Фейсбук“ (л. 13-л. 17 от НЧХД № 741/2021 г. по описа на РС-*), справки за родствени връзки (л. 41-43 от НЧХД № 741/2021 г. по описа на РС-*), уведомления от РП-* до Ж. М. (л. 92-93 от НЧХД № 741/2021 г. по описа на РС-*) и уведомления до Ж. В. от ИАМН и РЗИ-* (л. 96-99 от НЧХД № 741/2021 г. по описа на РС*), справки от РП-* (л. 112-114 от от НЧХД № 741/2021 г. по описа на РС-*), справки за трудови договори (л. 129, л. 132-136), справка от ТД на НАП-Бургас (л. 146-147), копия на съдебни решения (л. 269-л. 288);

От експертизите- заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза на л.

151-154, включително отговорите на въпросите на вещото лице в съдебно заседание, както и представените увеличени изображения на снимките, съдържащите се в заключението.

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:

На първо място, съдът кредитира показанията на свидетелките Г. и А., които са изцяло еднопосочни и непротиворечиви. Макар тези свидетелките да са в служебни правоотношения с тъжителя, съставът счита, че същите са изложили правдиво своите възприятия по случая. Техните показания са насочени изцяло към съдържанието на възприетите от тях публикации, както относно срещата впоследствие между подс. М. и тъжителя С.. Твърденията им се подкрепят както от приложените към тъжбата разпечатки, така и от заключението на изготвената по делото техническа експертиза. Съдът кредитира и прочетените по реда на чл. 281 от НК показания на тези свидетелки, депозирани по НЧХД № 741/2021 г. по описа на РС-*, като е разбираемо да има липса на спомен и противоречия в техните показания, предвид изминалия период от време между разпита им пред РС-* и този пред настоящия състав. В подкрепа на техните показания са и показанията на св. У.. На практика всички гласни доказателства са еднопосочни и кореспондират с останалия доказателствен материал, като всъщност липсват доказателствени източници, които да им противоречат.

Съдът кредитира и приложените по делото множество писмени доказателства, които всъщност и не са оспорени от страните. По-особено внимание следва да се обърне на приложените към тъжбата разпечатки на изготвените от св. Г. екранни снимки на публикациите в социалната мрежа. Съставът намира, че същите не са манипулирани, като това се потвърждава от заключението на техническата експертиза, като към момента на изготвянето й почти всички от тях все още са се намирали в телефона на св. Г.. Поради това и не може да се приеме, че приложените към тъжбата разпечатки са по някакъв начин изфабрикувани за целите на производството.

Вече бе споменато и заключението на изготвената по делото техническа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като вещото лице е отговорило пълно, ясно и конкретно на 3 всички поставени въпроси, включително и в съдебно заседание.

Обясненията на подсъдимите Д. Г. и А. В. се изчерпиха с твърдението, че те не са извършили нищо, но това твърдение се оборва от останалия доказателсствен материал.

В обобщение, може да се каже, че доказателствената съвкупност е безпротиворечива, като основният въпрос е какви изводи могат да се направят от нея и в частност- установява ли се авторството на деянията и ако да, има ли извършени престъпления.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от НК, който каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева.

На първо място, безспорно се установява, че на 30.04.2021 г. в публична група „Аз съм от *“ в социална мрежа „Facebook” по отношение на тъжителя са използвани изразите „идиот“, „да еба и неандерталеца“, „алчен лайнар“, „паляк“, „супер невеж“ и „шарлатанин“.

По мнение на съда, не може да има спор, че изразите „идиот“, „да еба и неандерталеца“, „алчен лайнар“, „паляк“, „супер невеж“ и „шарлатанин“, съдържат обидни квалификации, насочени към тъжителя. Те са израз на отрицателна оценка за личността му и унижават чувството за лично достойнство на засегнатия. С тях е изразено презрително отношение към личността на С. и то по начин противоречащ на морала. Безспорно, цитираните думи охарактеризират негативно тъжителя в лично и професионално качество с оглед общоприетото им съдържание в обществото, като по този начин е унижено чувството за лично достойнство на засегнатия.

Конкретно, по отношение на думата „шарлатанин“ следва да се отбележи, че същата означава „измамник“, „мошеник“. В този смисъл, с нея безспорно се изразява отрицателна оценка за личността на човек, поради което и използвана самостоятелно, без да е съпроводена с твърдения за конкретни обстоятелства относно извършени от лицето измамливи действия, покрива признаците на обида. Следва да се има предвид, че има хипотези, при които даден израз да се използва за означаване на обективно съществуващи обстоятелства, без това да пречи на окачествяването му като обиден.

Горните обидни изрази безспорно са разгласени по друг начин по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НК- чрез публикации в социалната мрежа „Фейсбук“, като са станали достояние на трети лица, което е видно най-малкото от наличните в извадките коментари под публикациите.

По отношение на датата, на която се твърди да са извършени престъпленията от страна на подсъдимите, следва да се отбележи, че същата е правилно определена.

Престъплението обида е довършено в момента на възприемането на обидните изрази или действия от страна на пострадалия. В случая се установява по безспорен начин, че тъжителят С. се е запознал с изразите именно на 30.04.2021 г., когато са му били изпратени от св. Г..

4

На следващо място, съдът намира, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява авторството на използваните обидни изрази. Действително, почти е невъзможно при конкретиката на случаи като този да има преки доказателства относно авторството, тъй като това означава някой пряко да е наблюдавал как дееца публикува изразите, но съдът счита, че е налице система от косвени доказателства, които установяват по несъмнен начин, че тримата подсъдими са автори на изразите, за които им е повдигнато обвинение.