Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 567 от 09.06.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 669/2021
Вид
Протокол № 567
Подписан
09.06.2021
В сила
09.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1 · Закон за потребителския кредит

ПРОТОКОЛ

№ 567 гр. Пазарджик , 04.06.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220100669 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищеца С. Д. Д., редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, редовно призован не изпраща процесуален представител.

СЪДЪТ счита че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

СЪДЪТ докладва постъпилата молба от ищеца чрез пълномощникът му адв. М., с вх. № 10022/03.06.2021 г., с която моли, поради служебна ангажираност в съдебно заседание по въззивно търговско дело № 550/2021 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, съдебното заседание да се проведе в негово отсъствие. Заявява, че поддържа подадената искова молба и оспорва отговора на исковата молба. Не възразява да се приемат представения по делото договор за паричен заем. Във връзка с отговора на исковата молба, представения по делото договор за паричен заем и с оглед доказателствената 1 тежест за установяване на възражението на ищеца за нарушаване и заобикаляне на разпоредбата на чл.19 от ЗПК прави доказателствено искане за допускане на ССчЕ, с посочени въпроси, а именно: Включени ли са в посочения в договор ГПР всички разходи по договора, включително и възнаграждението за поръчителство? Какъв би бил размера на ГПР ако се включи при изчисляването му възнаграждението за поръчителство?

СЪДЪТ докладва постъпилата молба от ответното дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в вх. № 8685/18.05.2021 г. чрез процесуалния му представител юрк. Д.Н., с която се моли съдът да разгледа делото в нейно отсъствие. Моли се съдът да даде ход на делото. Поддържа отговора на исковата молба и настоящата молба. Във връзка с указанията на съда по чл.

190 от ГПК прилага и моли да се приеме оригинал на Договор за паричен заем №3816226/25.04.2020 г. В случай, че от ищеца бъдат представени нови писмени доказателства, бъдат направени нови доказателствени или други искания, бъде поискано изменение на предявените искове на което и да е от основанията, посочени в чл. 214 от ГПК или бъдат наведени нови фактически твърдения, се моли съдът на основание чл. 144, ал. 1 от ГПК да предоставени възможност на ответното дружество да вземе становище по тях в срок, считано от получаване на препис от протокола от заседанието (във връзка с направеното по-долу искане в този смисъл) и екземпляр от допълнителните доказателства, като моли в такъв случай да им бъде дадена възможност и да ангажират допълнителни доказателства. В случай че ищцовата страна направи искане за изменение на размера на предявените искове на основание чл. 214 от ГПК, се моли съдът да им предостави възможност да вземе становище по тях в срок, считано от получаване на препис от протокола от заседанието. В случай че ищцовата страна претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от определения с Наредба № 1 от 01.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се прави възражение за прекомерност и молим то да бъде намалено до минимума съгласно посочената наредба. В случай че по делото бъде даден ход по същество, прави искане съдът да остави предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани и да присъди на ответника направените съдебно-деловодни разноски, съгласно приложения към настоящата молба списък. Моли да му се предостави срок за представяне на писмени бележки, считано от датата на получаване на препис 2 от протокола от заседанието. Прави се искане за предоставяне на протокола от проведеното открито съдебно заседание на посочен електронен адрес.

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

Спогодба няма как да бъде постигната, тъй като не се явяват процесуални представители и за двете страни.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК от ищеца С. Д. Д. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.

В подадената искова молба от ищеца се твърди, че на 25.04.2020г между ответникът като заемодател и П. Б. Н. като потребител-заемополучател е подписан договор за паричен заем № 3816226 от 25.04.2020г, по силата на който ответникът е предоставил на потребителя сумата от 2400 лева, срещу което заемополучателят се е задължил да върне сумата ведно с възнаградителна лихва на 27 седмични погасителни вноски в размер на по 98.78 лева. Последната уговорена вноска е с падеж 31.10.2020г.

Твърди се, че към задълженията на заемополучателя потребител е включено и задължение за заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 1625.94 лева, което се заплаща на 27 вноски от по 60.22 лева и реално тази сума се прибавя към месечната погасителна вноска по кредита, в резултат на което същата става в седмичен размер от по 159 лева.

Твърди се, че в изпълнение на договора към 21.01.2021г са заплатени от потребителя 2 337 лева, от които са погасени 903.30 лева възнаграждение за поръчителство, а с остатъкът е заплатена главница и възнаградителна лихва изцяло до 14-та вноска и частично 15-та вноска.

Твърди се, че на 22.12.2020г заемополучателят е починал като е оставил за свой единствен наследник С. Д. Д., ЕГН **********, който е отправил до ответника запитване за оставащото задължение и искане за предоставяне на договора за заем и погасителния план към него.

Твърди се, че в отговор на запитването на наследника ответникът е 3 предоставил погасителен план без договора за кредит и е изявил извънсъдебна претенция за сумата от 1956 лева, представляваща дванадесет изцяло неплатени вноски от по 159 лева и една частично неплатена вноска в размер на 48 лева.

Сочи се, че предявената извънсъдебна претенция към ищеца като единствен наследник на кредитополучателя обосновава правния интерес от предявяване на отрицателно установителен иск за недължимост на претендираната сума от 1956 лева, представляваща 12 неплатени вноски за главница, лихва и възнаграждение за поръчителство от по 159 лева и една частично неплатена вноска в размер на 48 лева.

Твърди се, че в конкретния случай преюдициално за настоящия спор твърдя Договор за паричен заем № 3816226 от 25.04.2020 г. да е недействителен на няколко основания, което обосновава недължимостга на сумата от 1956 лева.

Твърди се посочените в договора за кредит годишен процент на разходите по кредита и общата сума дължима от кредитора да не са верни, тъй като при тяхното изчисляване не е включено възнаграждението за поръчителство, което е отнапред установено по основание и по размер и което представлява регулярно и то като част от погасителната вноска плащане.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Сочи се, че в конкретния случай в посочения в договора ГПР не е включено възнаграждението за поръчителство, което представлява разход по кредита, който се поема от потребителя. Следователно и при неверен ГПР в договора следва да се приеме, че липсва посочен такъв, което на основание чл.22 във връзка с чл.11 т.10 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне чистата стойност на кредита, което към настоящия момент е сторено.

4

Твърди се, че освен неверния ГПР в договора не е вярно посочена и общата сума, дължима от потребителя, която следва да включва всички известни на кредитора разходи, които потребителят трябва да плати.

Сочи се, че съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя - пар. 1, т.2 от ДР на ЗПК.

Твърди се, че в договора не са отчетени общите разходи за потребителя, в които се включва и възнаграждение за поръчителя, което е „допълнителна услуга“ и е пряко свързана с кредита, независимо че задължение за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечение. В договора изрично е посочено, че потребителят желае да ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението на поръчителя, което означава, че последното ще се плаща от него на кредитора, т.е. става нейно задължение по кредита, защото според раздел II, т.1 от договора за допълнителни услуги последните се предоставят единствено като допълнение към подписан договор за кредит.

Счита се, че „пропускането“ на дължимото възнаграждение за поръчителя се отразява на стойността и на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит да не отговаря и на 5 останалите нормативно установени изисквания относно неговото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 от ЗПК, а именно: общия размер на кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната цена в брой когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. ЗЗА; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на общо основание по чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречието си с императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, евентуално поради заобикалянето на същата тази императивна разпоредба.

Твърди се, че с предвиденото в договора и в погасителния план възнаграждение за поръчителство пряко се нарушава, евентуално се заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Действително и най-вероятно в договора е посочено, че годишният процент на разходите е под 50%, което на пръв поглед е в съответствие с разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК в сила от 23.07.2014г. В същото време обаче в договора е предвидена и разпоредба, която изисква или заплащане на неустойка при 6 непредоставяне на обезпечение или възнаграждение за предоставено поръчителство от юридическо лице, като към общата сума на кредита се прибавя сумата от 1625.94 лева, а погасителната вноска се увеличава с 60.22 лева поради разсрочване на това възнаграждение към погасителните вноски.