Решение № 333 от 13.10.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Ямбол, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20232300100265 по описа за 2023 година

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на ищеца Щ. И. Щ. от гр.******, с която против ответника ЗК“Кардиф-Животозастраховане-Клон България“КЧТ гр.София е предявен главен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 44 000лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и евентуален иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на същата сума от 44 00лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди.

Ищeцът излага в исковата молба, че п о силата на договор за банков ипотечен кредит от 19.05.2012г., сключен между „Уникредит Булбанк“АД и наследодателката му М.

Г. В., б.ж. на гр.******, на наследодателката са били отпуснати средства в размер на 90 000лв. за закупуване на недвижим имот. При сключването на договора за кредит кредитополучателят М. В. сключила и договор за застраховка „Кредитна протекция“ (Пакет А) със застрахователя ЗК„Кардиф- Животозастраховане клон България" КЧТ, в случай на настъпване на застрахователни събития - „над 70 % трайно намалена или загубена работоспособност, или смърт“, каквито събития настъпили по време на изплащането на кредита, като трайно намалена работоспособност 72% от 09.09.2012г. до 09.09.2015г. била призната на кредитополучателя с ЕР на ТЕЛК, а преждевременно настъпила и смъртта на М.

В.-на ******г. При тези данни, според ищеца банката следвало да се обърне към застрахователя за погасяване на остатъка от кредита, а застрахователят да плати остатъка по кредита съгласно договора за застраховка „Кредитна протекция“. Ищецът като син и наследник на М. В., след смъртта й отправил уведомление от 08.07.2016г. до застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, поискал от застрахователя да плати остатъка от дълга на банката – кредитор, но застрахователят отказал с мотив, че не били заплатени повече от една месечна застрахователна премия в уговорените срокове преди настъпване на застрахователното събитие - смъртта на кредитополучателя.

Ищецът излага, че след смъртта на кредитополучателя М. В., банката-кредитор „Уникредит Булбанк“ АД обявила кредита за предсрочно изискуем и се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 31.03.2016г. по ч.гр.д. № 728/2016 г. по описа на ЯРС срещу задължените лица, който изпълнителен лист бил образуван в изп.дело №20168780400665 по описа на ЧСИ № 878 в КЧСИ И. Х.. Поради направени в срока по 1 чл.414 ГПК възражения от длъжниците, банката предявила установителен иск за съществуване на цялото вземане по заповедта за изпълнение, по който иск било образуваното т.д.№44/2016г. по описа на ЯОС. Ответниците по това дело предявили против застрахователя - настоящия ответник частичен обратен иск по чл. 134, ал.1 ЗЗД за част от общата сума в размер на 140 000,51лв. - застрахователно обезщетение по застраховката „Кредитна протекция“ (Пакет А), сключена между застрахователя и кредитополучателя М.

В.. Съдът отхвърлил обратния иск с постановеното по делото решение от 22.05.2017г. по т.д.44/2016 на ЯОС, като междувременно по образуваното и висящо изп.дело №665/2016г. ипотекираният за обезпечение на кредита недвижим имот на ищеца, останал в наследството на наследодателката му, бил продаден през 2018г. за удовлетворяване вземането на банката за сумата от 44 000лв.

Същевременно, по паралелно образуваното т.д.№61/2016г. по описа на ЯОС ищецът Щ. Щ., като син и наследник на кредитополучателя М. В., предявил иск по реда на чл.134 ЗЗД, вр. с чл.199а, ал.2

КЗ (отм.) срещу ответницика ЗД "Кардиф Животозастраховане, Клон България", КЧТ България за остатъка от задължението по договора за кредит към „УниКредит Булбанк“ АД. Поради отказа на застрахователя да плати на банката, ипотекираният за обезпечение на кредита недвижим имот, наследен от Щ. Щ., бил продаден на публична продан по време на висящността на процеса за сумата от 44 000лв., която сума също била част от дължимия от застрахователя остатък по кредита. С плащането на сумата по принудителен път чрез продажбата от съдебен изпълнител на собственото на ищеца жилище, ищецът Щ. Щ. сочи, че се легитимира като кредитор на банката. След продажбата на имота му за удовлетворяване на кредитора, възможността да води в тази част иска по 134 ЗЗД била осуетена и той оттеглил иска си частично в размера на сумата 44 000лв., която сума останала извън дължимия от застрахователя остатък и в предмета на образуваното по негов почин дело останала само претенцията му в размер на 48 261,28лв., ведно със законната лихва от 25.03.2016г. и сумата 47 739,23лв. - лихва за периода 07.04.2013-25.03.2016г. С влязлото в сила Решение №25/09.04.2020г. на БАС искът на ищеца бил уважен и застрахователят ЗД "Кардиф - Животозастраховане, Клон България", КЧТ България бил осъден да плати на „УниКредит Булбанк“ АД сумата 48 261,28лв., ведно със законната лихва от 25.03.2016г., както и сумата 47 739,23лв. - лихва за периода 07.04.2013-25.03.2016г. по застрахователния договор „кредитна протекция“ от 19.05.2012г., сключен в полза на кредитора „УниКредит Булбанк“. С решението съдът приел, че ищецът има качеството на кредитор на банката и на застраховано лице, поради което искът е допустим и основателен. Съдът приел също, че месечните застрахователни премии са платени с месечната погасителна вноска, изчислявана като процент от сумата към датата на падежа на месечната погасителна вноска, съгласно погасителния план и е налице задължението на застрахователя да изплати на „УниКредит Булбанк“ АД цялата остатъчна стойност на кредита, включително лихвата, натрупана в периода, следващ периода от последната платена вноска по кредита.

С оглед изложените факти и плащането по принудителен път на сумата от 44

000лв. чрез продажбата на имота му в полза на банката, ищецът счита, че се легитимира като кредитор на банката - ползващо се лице по застрахователния договор, за недължимо платените суми при настъпване на предвиденото застрахователно събитие, тъй като е налице признато имуществено право на банката срещу застрахователното дружество и банката е бездействала да упражни това право срещу застрахователя. Налице били и действия и бездействия на застрахователя, изразени в отказ за плащане и неплащане на дължимия се от него остатък по кредита. Междувременно банката прехвърлила остатъка от вземането си с договор за цесия в полза на „АСВ“ ЕАД, а на 18.02.2022г. по изп.д.

№665/2016 по описа на ЧСИ 878 И. Х. застрахователят „Кардиф - Животозастраховане, Клон България", КЧТ извършил доброволно плащане в размер на сумата общо 124 813,54лв., с което дългът по договора за кредит изцяло бил платен, но в сумата по това плащане не били включени 44 000лв., събрани от публичната продан на ипотекирания недвижим имот, собствен на ищеца Щ. Щ..

Ищецът счита, че със събраната по изпълнителното дело от публичната продан на имота му сума в размер 44 000лв.,той е извършил недължимо плащане и е обеднял, а 2 ответникът се е обогатил за негова сметка, като поради отказ от плащане и неплащане към банката застрахователят е спестил за себе си тази сума, макар да е бил задължен по договора „Кредитна протекция“ още към 2014г. при настъпилото застрахователно събитие преждевременната смърт на кредитополучателя М. В.; че застрахователят е допуснал да бъде продаден на публична продан собствения на ищеца имот, а в последствие е била осуетена и възможността на ищеца да води за сумата за имота иска по 134 ЗЗД и сумата е била спестена от застрахователя при извършване на доброволното плащане към 18.02.2022г.

С това ищецът счита, че е обеднял, а ответникът се е обогатил за негова сметка или евентуално му е нанесъл вреди, като е пренебрегнал своето задължение по договора, отказал е плащане към банката и си е спестил сумата от 44 000лв., която и в момента е налична в патримониума му, а с публичната продан на имота на ищеца и принудително събраната сума от 44 000лв. на ищеца са му нанесени вреди.

Поради това ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата 44 000лв., с която застрахователната компания се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва върху сумата, а при условията на евентуалност – съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 44 000лв., представляваща обезщетение за причинени му от застрахователната компания имуществени вреди.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил изцяло предявените искове – главен и евентуален. На първо място застрахователят е направил възражение за погасяване на исковете с тригодишната давност по чл.197, ал.1 КЗ (отм.), срокът на която сочи, че се брои от настъпване на застрахователното събитие – датата 09.09.2012г., на която е постановено решението на ТЕЛК за признаване намалената работоспособност на наследодателката, или от датата 08.12.2014г., на която е настъпила смъртта на застрахованото лице, или 10.09.2018г. - датата на възлагателното постановление за продадения на публична продан недвижим имот на ищеца, като ответникът сочи, че давността не е била прекъсвана, тъй като ищецът е оттеглил в предходния процес иска си за сумата 44 000лв, като е изтекла и погасителната давност по чл.378, ал.2 от действащия КЗ.

Застрахователят е оспорил иска за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД и поради липса на законовите предпоставки за основателност на този иск, тъй като твърденията в исковата молба за плащане на задължението от 44 000 лв. не изключват правото на ищеца на иск в хипотезата на чл.242 КЗ, какъвто иск не е предявен своевременно и доколкото задължителната съдебна практика на ВКС установява, че институтът на неоснователното обогатяване не намира приложение в случаите, когато между страните съществува облигационна връзка, както и възможност да реализират правата си по друг ред.

Евентуалният иск за присъждане на исковата сума като обезщетение от деликт е оспорен от ответника с довода, че не е налице правна възможност за ищеца да предяви иск за деликт, тъй като от изложените в исковата молба факти и обстоятелства се извежда извод за претендиране на вреди, поради неизпълнение от ответното дружество на договорно задължение по процесния застрахователен договор, а не вреди от други факти. За отговорността му по чл. 49 ЗЗД ответникът е възразил, че също не може да бъде ангажирана, тъй като не са налице елментите от фактическия състав на нормата - извършени действия, които са в изпълнение на работа или по повод на нея от лице, на което тя е възложена или осъществени бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени на трети физически или юридически лица вреди и причинна връзка между двете.

В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява, а пълномощникът му адв.Д. в писмена молба излага доводи за основателност на исковете, с искане за уважаването им и за присъждане на направените от ищеца разноски по делото. Пълномощникът адв.Д. представя и писмена защита по делото, в която излага, че предявеният иск е такъв по чл.242 КЗ – отм., който иск е специфичен израз на регресна отговорност в следствие на неоснователно обогатяване и законодателят е предвидил ред за възстановяване на разместените имуществени отношения с правилото на чл.242 КЗ, във вр. с чл.59 ЗЗД, при което съдът следва да възобнови съдебното дирене и да даде правилна правна квалификация на спорното право. Същевременно адв.Д. поддържа в писмената защита, че към предявения в настоящото производство иск, който е иск за неоснователно обогатяване, е относимо ППВС №1/28.05.1979г., съгласно което вземанията от фактическите състави на неоснователно 3 обогатяване се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, с което обосновава неоснователност на възражението на ответника за погасяването на иска поради изтекла давност.

Ответникът, чрез адв.К., в .о.с.з. пледира за отхвърляне на исковете и също настоява за присъждане на сторените по делото разноски. Пълномощникът на ответника също представя писмена защита с подробно изложени съображения.