Решение № 4223 от 19.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14370/2024
- Вид
- Решение № 4223
- Подписан
- 19.06.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4223 гр. София, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Г.
Членове:
Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100514370 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa от адвокат И. Г., в качеството на особен представител на А. Д. С. срещу Решение 20127626 от 08.08.2024г., постановено по гр. д. № 5248/2020г. по описа на Софийски районен съд, 73 с-в, в частта, с която са уважени, предявените срещу жалбоподателя от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за цена на ТЕ за периода м.05.2017г.-м.04.2019г, вземания за мораторна лихва за периода 15.09.2018г.14.10.2020г. върху цената на доставената и неплатена ТЕ, за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода м.09.2017- м.04.2019г. мораторна лихва върху цената на тази услуга.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради неправилни изводи за наличие на облигационно отношение. Сочи, че не било съобразено качеството потребител и хипотеза на т.нар. „непоискана доставка“.
Невъзможно било да е доставена ТЕ, защото в имота нямало радиатори. Нямало доказателства за законността на абонатната станция. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:
1
Оплакванията свързани с оспорване наличието на облигационни отношения са неоснователни.
Действително СРС неправилно СРС е приел, че е налице договор за продажба на ТЕ между наследодателката на жалбоподателя – А. З. К.-С. и ищцовото дружество, въз основа на подадена А. К.-С. молба за откриване на партида. От представеното по делото на л. 19 заявление-декларация за откриване на партида за процесния топлоснабден имот се установява, че същото не носи подписа на вписаната като заявител А. К.-С. и видно от нарочното отбелязване партидата е открита служебно, при което извод за възникнало само с нея облигационно отношение е неправилен.
Няма спор обаче се и се установява от представените по делото договор за продажба на недвижим имот (л. 167-169 от делото пред СРС) и удостоверения за наследници, че процесното жилище е придобито през 1997г. с покупка от Д.М.Г. и З.Г.К. – съпрузи. Не се оспорва и че А. К.-С. и М. З. К. – ответница в първоинстанционното производство, са дъщери и законни наследници на Д.М.Г.
(починала 2005г.) и З.Г.К. (починал 2010г.). А. К.-С. е починала на 12.02.2019г., като е оставила за свои наследници ответниците А. Д. С. (съпруг) и А. А. С. (дъщеря). В съвкупност горните доказателства водят до извод, че А. К.-С. е била съсобственик на процесния имот (заедно със сестра си М. К.) до смъртта си през 2019г., като частта от имота получена от нея по наследство от родителите
(1/2) се разделя на две части между наследниците или по ¼ част за всеки от двамата.
Веднъж придобито правото на собственост не може да бъде загубено. Неговия притежател може да се разпореди с него чрез правна сделка, друго лице може да го придобие на оригинерно основание, или чрез друг уреден изрично със закон способ (наследствена трансмисия), то може да бъде отчуждавано по ред определен със закона (които хипотези нито се твърдят, нито се установяват по настоящото дело).
При това положение са несъстоятелни изводите на СРС, че представените доказателства не установявали собственически права на ответника върху имота за процесния период.
Ответникът А. С. не е твърдял, че не е наследник на съпругата си, не е твърдял, че неговата наследодателка не е била собственик, а обратното се установява от горецитираните доказателства. Придобивайки собствеността по наследяване за него се презюмира наличие на облигационно отношение с ищеца по доставка на ТЕ в имота за съответната (на неговата квота от собствеността) част от цената на ТЕ, както е изяснено и от задължителната тълкувателна практика на ВКС. Не е налице в тази връзка и непоискана доставка по смисъла на ЗЗП. Искането се обективира при присъединяване на един имот към мрежата на ищеца, а не се спори, че процесния е присъединен.
Неоснователно е възражението в отговора на иска за липсата на отоплителни тела в имота. Установено е по делото, че задълженията са за ТЕ отдадена от сградна инсталация и за ТЕ за БГВ. ТЕ от сградна инсталация и ТЕ за БГВ са два от компонентите на общото понятие ТЕ. Според ЗЕ, ТЕ се разделя на ТЕ за отопление на имот (радиатори), ТЕ за БГВ и ТЕ от сградна инсталация. Фактът, че в имота няма отоплителни тела (радиатори) не означава, че не се ползва ТЕ. Преминаващата през имота тръбна инсталация отдава именно ТЕ. По тези въпроси има произнасяне и на Конституционния съд и на Съда на европейския съюз. Правилността на дяловото разпределение е установена от комплексната експертиза (СТЕ и СЧЕ). В тази връзка са неоснователни оплакванията на ответницата срещу експертизата. Няма основание същата да не бъде кредитирана, доколкото вещите лица носят и наказателна отговорност за верността на заключението си и освен това сами определят необходимата им документация и методи за експертизата.
2
Неоснователни са и останалите оплаквания в жалбата, предвид че метрологичните проверки на топломера са били констатирани от вещите лице по представени им справки. Констатирани са от вещите лица и годността на общия в АС топломер, както че технологичните разходи в АС на ЕС са отчислени за сметка на ищеца.
Следователно, ответникът, съобразно с правилно посочената от СРС квота от ¼ част от имота, отговаря за ¼ части от общата сума на ползваната ТЕ или за 25% от нея.
Стойността на цялата потребена в имота ТЕ за процесния период (м.05.2017г – м.
04.2019г.) е 1149,42 лева, доказана с комплексната експертиза, а на цената за услугата дялово разпределение за периода м.09.2017г. – м.04.2019г. – 42,31 лева (видно от представената справка на л. 22 от делото пред СРС). Правилно СРС е съобразил направеното от последния възражение за изтекла погасителна давност, с оглед чл. 3, т.
2 ЗМДВИП, поради което задълженията за цена на ТЕ за периода м.05.2017 – м.06.2017г. вкл. са погА.и по давност (за вземането за м.05.2017г. давностният срок е изтекъл 23.09.2020г., а за м.06.2017 е изтекъл на 23.10.2020г. – преди подаването на исковата молба на 28.10.2020г.). Давностният срок на вземането за услугата „Дялово разпределение“ не е изтекъл – за м.09.2017г. би изтекъл на 09.12.2020г., при съобразяване на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, но исковата молба е подадена на 28.10.2020г.
Предвид горното и поради липса на други оплаквания решението в обжалваната му част следва да се потвърди. Само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивното дело. Същото е сторило такива за възнаграждение за особен представител на ответника – жалбоподател, които следва да му се присъдят, както и юристконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро (50,00 лева) за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20127626 от 08.08.2024г., постановено по гр. д. № 5248/2020г. по описа на Софийски районен съд, 73 с-в, в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА А. Д. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 сумата от 125,56 евро разноски за възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на третото лице „Далсия” ООД (с предишно наименование „Бруната“ ООД) – помагач на въззиваемия-ищец „Топлофикация София”ЕАД.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3