Решение № 85 от 16.02.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 103/2026
- Вид
- Решение № 85
- Подписан
- 16.02.2026
- В сила
- 16.02.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.435 ал.2 т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 85 гр. Бургас, 16.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500103 по описа за 2026 година
Производството по делото е по реда на чл.437 ГПК и е образувано пред БОС по повод жалба от Ж. Д. Б.,длъжник по изп.дело № 1278/2025г.по описа на ЧСИ Станимира Николова с рег.№805 на КЧСИ против определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнението,обективирани в Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 35786 от 30.11.2025г.
В жалбата длъжникът оспорва дължимостта на всички суми,извън присъдените от съда 900 лв./вземането по изпълнителния лист/ и публичните вземания в размер на 179.87 лв.,като разликата до посочената от съдебния изпълнител сума от 1761.45 лв.,която представлява разноски в изпълнителното производство и такси на ЧСИ счита за недължима,тъй като не е бил уведомен за задължението си по изпълнителния лист и не е получил покана за доброволно плащане и няма как да му е известно наличието на задължението,поради което няма и основание за образуване на изпълнително дело срещу лице,което не е известено за наличие на задължение.
Жалбата е допустима- подадена е в законоустановения двуседмичен срок за обжалване на действия на съдебния изпълнител,визиран в чл.436 ал.1 ГПК ,от длъжник по изпълнителното дело, който разполага с право на жалба срещу разноските по изпълнението съгласно чл.435 ал.2 т.7 ГПК.
Препис от жалбата е връчен на взискателите по изпълнителното дело- С. И. Я.,И.
В. Я. и П. В. Я.,които са представили писмен отговор на жалбата в законния срок чрез 1 пълномощника си адв.Илиева,с изразено становище за неоснователност на жалбата.
ЧСИ Станимира Николова е представила становище по жалбата с изложени доводи за неоснователност на оплакванията.
БОС намери жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 1278/2025г.по описа на ЧСИ Станимира Николова е било образувано по молба на взискателите С. И. Я.,И. В. Я. и П. В. Я. и представен от тях изпълнителен лист №1350 от 16.10.2025г.по гр.д.№5633/2024г.по описа на БРС. Длъжникът Ж. Б. е осъден да заплати на взискателите Я. сумата от 900 лв.съдебни разноски. Взискателите са представили по изпълнителното дело и договор за правна защита и съдействие,сключен с адв.Илиева с договорено и заплатено възнаграждение на адвоката в размер на 350 лв.
Съдебният изпълнител е разпоредил да се образува изпълнително дело и е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение,в която са индивидуализирани приетите разноски по изпълнителното дело- 350 лв.адвокатско възнаграждение и 331.58 лв.такси по ТТРЗЧСИ.
ЧСИ Станимира Николова е извършила проучване на имуществото и банковите сметки на длъжника и след получени справки е наложила запор върху банкови сметки на длъжника и върху лек автомобил,негова собственост.
Не е спорно,че задължението по изпълнителния лист длъжникът не е изплатил преди образуване на изпълнителното дело,нито преди връчване на поканата за доброволно изпълнение или след връчването и,до подаване на жалбата.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.
В чл. 79, ал. 1 ГПК е посочено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършване на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени по ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.
От цитираната разпоредба следва, че отговорността на длъжника за разноски, направени в хода на изпълнителното производство, отпада само в два случая – при прекратяване на изпълнителното дело, като тук изрично е изключена хипотезата на прекратяване поради плащане, извършено след започване на изпълнителното производство, както и когато разноските са за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т. е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени, както и за изпълнителни способи, които не са приложени.
Както се посочи по-горе,няма твърдения и доказателства длъжникът да е погасил задължението си към взискателите преди образуване на изпълнителното производство.
Напротив, установява се по категоричен начин,че вземането,което е за разноски по влезли в сила съдебни решения по гр.д.№5633/2024г.по описа на БРС и адм.д.№833/2025г.по описа на Адм.съд-Бургас не е изплатено от длъжника на взискателите. Неоснователни са доводите в 2 жалбата,че жалбоподателят не е бил уведомен за задължението си и ако е бил уведомен е щял да го заплати доброволно. Жалбоподателят е бил страна по спора,което предпоставя извод,че са му били връчвани и преписи от съдебните актове, съдържащи и осъдителна част за присъдените в полза на Я.и разноски. Като страна по спора на Ж. Б. следва да е известно приключването му с влязло в сила съдебно решение.След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма законно основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя за образуването и воденето на изпълнителното дело, както и за дължимите такси по ТТРЗЧСИ.
Следва се посочи,че няма твърдения и доказателства за извършено плащане и след образуване на изпълнителното дело,но преди получаване на поканата за доброволно изпълнение,а според становището на ЧСИ плащане на задължението няма и след подаване на жалбата.
Водим от горните мотиви БОС достигна до извод,че жалбата на длъжника Ж. Д. Б. следва да се остави без уважение.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от Ж. Д. Б.,длъжник по изп.дело № 1278/2025г.по описа на ЧСИ Станимира Николова с рег.№805 на КЧСИ против определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнението,обективирани в Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 35786 от 30.11.2025г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3