Решение № 333 от 08.07.2026, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 838/2025
- Вид
- Решение № 333
- Подписан
- 08.07.2026
- Състав
- ХРИСТИНА ИВАНОВА СЯРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 333 гр. Търговище, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Ж. Л. И. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20253530100838 по описа за 2025 година
Производството е за делба във фазата по извършване.
С влязло в сила Решение № 13/14.01.2026г., постановено по настоящото дело, съдът е ДОПУСНАЛ СЪДЕБНА ДЕЛБА между между М. С. К. с ЕГН-********** от гр.Б., със съдебен адрес гр.Б., ***, ул.Ц.И.Ш. № **, ет. *, офис *, чрез адв.П. Ж. Ч. АК-Б. и В. С. С. с ЕГН-********** от гр.Търговище, кв.„З.", блок *, вход *, ет. *, ап. ** на следният съсобствен недвижим имот находящ се в гр.Търговище, представляващ: АПАРТАМЕНТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Търговище, с адрес на имота: област Търговище, община Търговище, гр.
Търговище, квартал „З.", блок *, вход *, ет. *, ап. **, с площ 59.27 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 59, с площ 7.94 кв.м., както и 1.05% идеални части от общите части на сградата, при равни квоти по ½ ид.ч. за М.
С. К. и ½ ид.ч. за В. С. С..
В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ответникът В. С. е направил искане за възлагане на имота на осн. чл.348, ал.2 от ГПК, като е предявил и претенция по сметки на осн. чл.346 от ГПК за заплащане на сумата от 12923.50 евро, представляваща извършени подобрения в имота.
1
Ищцата М. К. в първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата, също е предявила претенции по сметки на осн.чл.346 от ГПК за заплащане на сумата от 1832.92 евро, представляваща направени разноски за болнично лечение, лекарства и погребение на общия наследодател, както и за заплащане на обезщетение на осн. чл.31, ал.2 от ЗС в размер на по 104.68 евро месечно за периода от 12.06.2025г. до 05.02.2026г.
По делото е допусната и изслушана съдебно оценителна експертиза.
Съгласно заключението на вещо лице, прието от съда, като компетентно, пълно и отговарящо на всички поставени въпроси, процесното жилище е неподеляемо. Пазарната оценка на имота по Метода на непосредственото сравнение е 66 840 евро, а по метода на капитализиране на бъдещите разходи от наем е в размер на 46993 евро. В заключение вещото лице е дало заключение, че действителната пазарна стойност на апартамента е 60 900 евро.
Размерът на извършените подобрения в имота от ответника е в размер на 11736.04 евро, като след приспадане на овехтяването вещото лице е посочило, че техния размер е 10017.91 евро. Според вещото лице, подобренията са правени от ответника в посоченият в молбата период 2022г. – 2026г.
Размерът на обезщетението за използване на имота само от ответника в периода от 12.06.2025г. до 12.02.2026г. е в размер на 845 евро.
Във връзка с претенцията на ищцата за заплащане на разходи за лечение, лекарства и погребение на наследодателя на страните С. С. М., по делото са представени писмени доказателства от които, се установява, че на 31.12.2023г. ищцата е заплатила с дебитната си карта сумата от 1734.80 лв. за изследвания и лечение в МБАЛ – „Сърце и мозък“ в гр.Б.. Стойността на закупените лекарства (нимезил и фраксипарин) е 181.95 лв. Стойността на погребалните услуги и в размер на 1590лв., заплатени с дебитна карта на ищцата на 21.02.2024г. на „Ивет-Рина“ ЕООД.
За престои в хоспис – Алфамед Хоспис ЕООД на 31.12.2023г. по банков път ищцата е заплатила сумата от 1800лв. за престой на наследодателя в периода 31.12.2023г., както и сумата от 1860 лв. заплатена на 29.01.2024г. за престоя му хоспис в периода след 30.01.2024г. Във връзка с престой на наследодателя в хоспис е приложен и Договор за настаняване (без дата).
Във връзка с искането за възлагане на имота ответникът е приложил 2 декларация, че не притежава друг жилищен имот, както и Решение № 158/31.03.2026г. постановено по гр.д.№ 839 по описа за 2025г., от което се установява, че страните притежават по 9/36ид.ч. от недвижими имот в с.В. Л., общ.Търговище, който е съсобствен с други лица и е предмет на дело за делба.
Изслушани са и свидетелски показания от двете страни.
Свидетелят Г.Т. установи, че наследодателят на страните преди смъртта си е живял в имота в с.В. Л.. Тогава (преди три години) е бил обитаем и е станал за живеене. Към настоящия момент в имота няма ток, вода, няма кухня.
Оградата е полупаднала. Според него в имота не може да се живее.
Св.И. Г. заяви, че познава страните, тъй като живее на един етаж с ответника в гр.Търговище от 2007г. Заяви, че семейството му е от четири човека, като апартамента е на родителите на страните. Последните са живеели в с.В. Л.. Заяви, че ответника е правил подобрения в различени периода, като е ремонтирал терасата, банята, кухнята.
Св.М. С.а – съпруга на ответника заяви, че живее в апартамента от 30 години. Основно ремонти са започнали да правят, когато двете им деца са започнали да се издържат сами след 2022г. Подробно обяснява в какво се изразяват извършените ремонти по видове и дейности. Обясни че наследодателят на страните основно е живял в с.В. Л. и само при нужда е идвал и оставал в апартамента. Обясни, че му е готвила и съпругът му е носил храна. Купували са всичко каквото му е било необходимо. Уговорките им са били апартаментът да остане за В. и семейството му, защото ищцата е осигурена в гр.Б.. За имота в с.В. Л. заяви, че е негоден за живеене, защото стените и таванът са напукани, от керемидите тече, няма ток и вода. Този имот в момента е предмет на дело за делба, защото е съсобствен с трети лица.
Св.М. Х. обясни в показанията си, че в апартамента в гр.Търговище, живее ответника със семейството си. Те са там от както В. се е оженил.
Желанието на родителите на страните е било този апартамент да остане за него, защото дъщеря им – М. е омъжена в гр.Б.. Обясни че М. е дошла да прибере баща си когато се е влошило здравословното му състояние. След известен престой при нея и настанен в хоспис, където е починал. Преди да почине е споделял, че не е доволен от грижите на В. и съпругата му. Обясни, че имота в с.В. Л. в момента е необитаем, защото няма вода, за ток не е сигурна, керемидите са улегнали, прозорците не са боядисвани. Целия е 3 обрасъл с бурени и не се вижда. Имота е наследствен на майка им и леля им от техните родители. Заяви, че поддържа контакти само с М..
Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, макар св.М. С.а да е заинтересована от изхода на спора, като счита, че те не си протИ.речат, а напротив, взаимно се допълват и си кореспондират.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
По искането на съделителя В. С. за възлагане на процесния имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК:
Основателността на искането по чл. 349, ал. 2 ГПК е обусловена от доказване от съделителя с възлагателна претенция на следните кумулативни предпоставки: имотът да е жилище, което е неподеляемо; съсобствеността да произтича от наследяване; заявилият претенцията да е живял в жилището към момента на смъртта на наследодателя и да няма друго жилище. Липсата на което и да е от изброените условия, води до неприложимост на нормата на чл.
349, ал. 2 ГПК, респективно - обосновава отхвърляне на искането за възлагане като неоснователно.
От разпитаните по делото свидетели от представените писмени доказателства се установи, че ответника не притежава друг жилищен имот освен процесния. Претендиращият възлагане съделител по реда на чл.349,ал.2 ГПК е живял в имота към момента на наследодателя, от когото черпи права, което е достатъчно да се приеме, че са налице предпоставките за възлагане.
Имотът е неподеляем и съсобствеността е възникнала по наследство.
Притежаването на малка идеална част от друга къща в с.В. Л. (по наследство от своята майка) не е пречка имота да му се възложи, тъй като не позволява реално ползване към момента, съгласно показанията на св.Г.Т. и св.М.Х..
Възраженето на ищцата имотът да не му се възлага, остана недоказано в производството, предвид липса на доказателства, че съделителят има реална алтернатива за живеене.
Относно претенциите за заплащане на подобрения по чл. 346 ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от ЗС на ответника В. С.: Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за запазването и съхраняването и. При тях необходима 4 предпоставка е увеличаването стойността на имота. Правоотношенията на съсобствениците във връзка с извършените подобрения в общия имот се решават, като се отчита, че всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици. Въз основа на показанията на свидетелите, че отношенията между страните са се влошили малко преди смъртта на общия им наследодател С. С. М., както и от заключението на вещото лице, съдът приема за установено, че процесните подобрения са извършени със знанието и без протИ.поставянето на ищцата, поради което правоотношенията помежду им се уреждат по реда на чл. 30, ал.3 ЗС. Съгласно посочената норма всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. При това положение се дължат действително извършените разходи, съобразно частите в съсобствеността, а не увеличената стойност на имота (ППВС № 6 от 1974 г., ТР № 85 от 1968 г., както и Решение № 615 от 17.10.2002г. по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, І ГО).
Представените от ответника доказателства относно обстоятелството, че тези подобрения са извършени именно от него /показанията на св.И. Г. и св.М.С.а, заключението на единичната съдебно-техническа експертиза./ са достатъчни. Подобренията и необходимите разноски увеличават стойността на имота и сумата за тях съставлява задължение за цялата делбена маса, което трябва да бъде понесено от всички съделители съобразно с дяловете им.
Поради това наследникът, който е извършил подобренията и необходимите разноски може да иска от другите наследници само сумата, която се припада на техните дялове (другите наследници). За сумата, която се следва на неговия дял той не може да претендира, тъй като е налице слИ.е на качеството кредитор и длъжник. Оттук сумите за извършените от ответника подобрения и необходими разноски са дължими от ищцата, и се разпределят съобразно квотите на двамата съделители в процесния апартамент- по 1/2ид.ч. за всеки.
Следователно всеки от тях трябва да отговаря и с толкова за подобренията и необходимите разноски за процесния делбен имот.
Видно от заключението на единичната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, общата стойност на извършените подобрения са в размер на 10017.91 евро (описани в таблици в заключението). При това половината от тази сума, съответстваща на дела на ищцата в съсобствената 5 вещ следва да бъде заплатена от нея или същата следва да бъде осъдена да заплати на ответника 5008.96 евро (9796.66 лева). Съдът не е включил към подобренията гардероба в коридора и кухненските шкафове, доколкото те са движими вещи, които не са трайно прикрепени към апартамента и могат да бъдат демонтирани и изнесени от него.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС за заплащане извършените от ответника, подобрения са частично основателни до размера на сумата от 5008.96 евро, поради което следва да бъде уважен до тези размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 12923.50 евро.
Относно претенциите по чл. 346 ГПК на ищцата по чл.31, ал.2 от ЗС М. К. за заплащане на заплатен наем в размер на по 104.68 евро месечно за периода от 12.06.2025г. - датата на получаване на исковата молба от ответника за неползването на нейната част от имота до 12.02.2026г.
В случая, ангажираните гласни доказателства, установяват предоставяне ползването на делбения имот на семейството на ответника, за задоволяване на жилищни нужди на семейството му. В частта относно уговорките между наследниците досежно предоставяне ползването на имота, показанията на свидетелка М.С.а – съпруга на ответника, не следва да се кредитират, предвид заинтересоваността от изхода на спора, и до колкото същите не се подкрепят от други доказателства по делото. Същевременно, от изнесените от свидетелите данни, не се установява на ищцата да е предоставен достъп до процесния апартамент, съобразно участието в съсобствеността.
Разпечатката съдържа 44 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f7ef95a-1636-4f15-b727-358bb3b9b534