Определение № 768 от 21.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Пазарджик, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20265200100417 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба с вх. №5647 от 19.05.2026 г. (с рег. № 94-Н157 от 18.05.2026 г. по описа на Министерство на правосъдието) и уточнителна такава вх.№8291/ 17.07.2026г. от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ********, против Административен съд гр.Пазарджик с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 евро за причинените му неимуществени вреди в резултат на извършенните противоправни действия от ответника по АД№561/2025г. довели до ограничаване правото му на защита и достъп до съд и правосъдие,ведно със законната лихва,считано от 13.02.2026г.-дата на влизане в сила на Решение №656/13.02.2026г. по АД№561/2025г. по описа на Административен съд Пазарджик до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба ищецът е направил искане за изискването на адм.. д. № 561/2025г. на АС Пазарджик ,както и за събиране на гласни доказателства за установяване на твърдяните неимуществени вреди - в първо открито съдебно заседание.

Ответникът Административен съд гр.Пазарджик, чрез п-ля В.З. е подал отговор с който изразява становище по допустимостта и основателността на предявената искова молба.Също се присъединява към искането за прилагането на посочените граждански дела..

Прокуратурата не е направила доказателствени искания.

По допустимостта на производството: Юридическите факти, чието осъществяване ищецът по иска по чл. 2в от ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за да удовлетвори изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК са посочени в Определение № 1160 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1 Рег.№ 348 / 20.05.2025 а именно: нарушената правна норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти (сочените разпоредби от ДЕС, ЕКПЗЧОС, ХОПЕС, КРБ, обосноваващи твърдяната дискриминация по посочения личен признак); нарушението да е "достатъчно съществено" или "явно квалифицирано" и причинна връзка от нарушението да са настъпили неимуществени вреди за частноправния субект – обстоятелства, които също се твърдят от ищеца (чрез назначения особен представител).

Процесуалната легитимация на страните по делото съответства на твърденията на ищеца посочени в исковата молба за причиняване на вреди от достатъчно съществено нарушение на 1 правото на Европейския съюз от ответника, а дали ответникът е материалноправно легитимирани да отговарят по иска е въпрос по съществото на спора. Държавата участва в съдебните производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 от ЗОДОВ). Това разрешение е възприето от законодателя и в чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (ДВ бр. 94/2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушаване на правото на ЕС. В този случай държавата не става страна по делото, но е обвързана от постановеното по него решение. Процесуалният ред, по който подлежат на разглеждане исковете е този по ЗОДОВ, а компетентният в случая съд е гражданският – чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Сезиран е надлежният местно и родовокомпетентен съд – чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК, а именно ОС гр.Пазарджик.

На основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, прокурор задължително участва в производството по ЗОДОВ, поради което съдът следва да конституира Окръжна прокуратура – Пазарджик, за да има възможност същата да изпрати прокурор за участие в производството.

Съобразно трайно установената практика на СЕС, силата на пресъдено нещо не може да е пречка за реализиране на отговорността на държавата да обезщети вредите от такова нарушение.

Изрично в мотивите към решението си по дело № C-173/03 СЕС заключава, че ПЕС се противопоставя на прилагането на национален закон, който изключва отговорността на държавата в случаите, в които нарушението. произтича от погрешното тълкуване на правото от страна на националния съд или от погрешната му оценка на фактите и доказателствата, тъй като тези дейности представляват основна част от правораздавателната дейност и неправилното им упражняване може да доведе до явно нарушаване на ПЕС. Невъзможността държавата да бъде подведена под отговорност за нарушаване на правото на ЕС от страна на национален съд в подобни случаи означава принципът за отговорността на държавата да бъде изпразнен от смисъл.

Затова в производството по реализиране на тази отговорност сезираният съд е в правомощието си да преценява процеса по събиране и анализ на доказателствата и установяване на фактите във влязлото в сила решение на друга национална юрисдикция от гледна точка на съответствието им с ПЕС – в този смисъл Решение № 17 от 05.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2020 г., ІV г. о. От тук и извода,че производството е допустимо.

По доказателствата:

Съдът намира, че е основателно искането да се изиска и приложи по делото посоченото административно дело. Срокът до който страните могат да направят доказателствени искания е първото открито съдебно заседание – чл. 146, ал. 3, изр. 2 от ГПК, респ. и по нататък – в хипотезите на чл. 147 от ГПК. На това основание съдът не може да задължи ищеца предварително да посочи кои лица възнамерява да поиска да свидетелстват, т. к. и да не стори това няма санкция за неизпълнението.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба от ответника.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. №5647 от 19.05.2026 г. (с рег. № 94-Н-157 от 18.05.2026 г. по описа на Министерство на правосъдието) и уточнителна такава вх.

№8291/17.07.2026г. от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ********, против Административен съд гр.Пазарджик с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 евро за причинените му неимуществени вреди в резултат на извършените противоправни действия от ответника по АД№561/2025г. довели до ограничаване правото му на защита и достъп до съд и правосъдие,ведно със законната лихва,считано от 13.02.2026г.-дата на влизане в сила на Решение №656/13.02.2026г. по АД№561/2025г. по описа на Административен съд Пазарджик до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ Окръжна прокуратура – Пазарджик участва в производството.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД: Предявен е иск от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ********, против Върховен касационен съд, на основание чл. 2в от ЗОДОВ, з а заплащане на обезщетение в размер на 15 000 евро за причинените му неимуществени вреди от в резултат на извършените противоправни действия от ответника по АД№561/2025г. довели до ограничаване правото му на защита и достъп до съд и правосъдие,ведно със законната лихва,считано от 13.02.2026г.-дата на влизане в сила на Решение №656/13.02.2026г. по АД№561/2025г. по описа на Административен съд Пазарджик до окончателното изплащане на сумата.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения: В исковата молба се поддържа . че ищецът е обжалвал Заповед № Л-696 / 30.04.2026г на ********, с коя го е постановено продължаването на

********************************************************************" Н. А.. Изложил е твърдения, че е обжалвал посочената заповед пред ответника, като последния макар да го е освободил на основание чл. ХЗ.ал.2 от ГПК от заплащането па ДТ не е му е осигурил и предоставил безплатна правна помощ по АД № 561/2025г . Поддържа се. че след като един път съдебния състав при АС с Разпореждане № 27X2 от 23.06.2025 год. по адм.дело № 561 от 2025 год. по описа па Административен съд - Пазарджик е оставил искането му за предоставяне на правна помощ без уважение същият отново е поискал предоставяне на правна помощ, за да го обжалва, но с Определение № 4300 от 26.09.2025г по същото дело съдът бил отказал предоставяне на правна помощ, тъй като .. интересите на правосъдието не налагат да му бъде предоставена правна помощ и с оглед характера на производството пред съда, законът не предвижда задължителна адвокатска защита, както и че делото не е с фактическа и правна сложност, а частният жалбоподател бил състояние посредством личното си участие да гарантира в пълна степен защитата на своите права и интереси". Ищецът лично е обжалвал посоченото определение, но същото е било потвърдено от тричленен състав при Административен съд Пазарджик.

Ищецът поддържа, че макар да е с придобита стенен на образование ..******", което обстоятелство е било известно на ответника е оглед на множеството дела пред този съд. но и същото обстоятелство само по себе навежда на извода, че ищецът не притежава правни знания и няма как да защити своите права и законни интереси по АД № 561/2025г по описа на АС 11азарджик . като резултат на посочените по -горе съдебни актове е бил лишен от правна помощ и се защитавал лично по делото. Счита, че тъй като не бил юрист е не му била допусната правна помощ, не е успял да се аргументира исканията по доказателствата, които направил лично и 3 същите били оставени без уважение от съда, в следствие на което жалбата му против посочената по -горе заповед била оставена без уважение, а заповедта потвърдена. Ищецът поддържа, че ответникът по настоящия иск е ограничил правото на защита по АД № 561/20251 па АС Пазарджик и е ограничил достъпа му до правосъдие със описаните си по -горе действия.

Също така се поддържа, че ЕКЗПЧОС и протоколите към нея са ратифицирани съгласно чл.

5,ал. 4 от КРБ и са част от българското законодателство. Ищецът А. поддържа, че по АД 561/2025г по описа на ответника за 2025г е бил лишен от правосъдие, нарушен е принципът залегнал чл.6 ал.1 от ЕК311ЧОС. която разпоредба .макар първоначално да е била изключена от приложението на административните производства и процедури, засягащи правата на публичното право, то в последствие намира и в гази област приложение. Съдът по правата на човека в Страсбург променя собствената си практиката с неговите решения (Ringeisen v.Austria . Konig v. Germany и др.). в които приема, че чл. 6 се прилага за всички процедури, чийто резултат е решаващ за нрава и задълженията, както в гражданското право, така и в областта на административното, когато се засяга такива права с оспорваните адм. актове. Необходимо е обаче да е налице защитимо по вътрешното право на договарящата държава право, съответното право да има основание във вътрешното право на държавата. С оглед на изложеното по-горе се допуска приложение па разпоредбата на чл.6 Конвенцията при обжалване по административен ред Конституционната норма на чл.120. ал.2 гарантира правото на гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Конституционният съд многократно се е произнасял по въпроса в смисъл, че посочената по-горе разпоредба в последната й част следва да се тълкува ограничително и че тя не обхваща актовете, които засягат основни конституционни права. (В т. смисъл Решение №7/1995г. по к.д. №/95г„ Решение № 21 от 26.10.1995 г. по к. д. №18/1995 г. на КС ). Имайки предвид обаче предимството на международните договори, ратифицирани от РБ пред нормите на вътрешното законодателство, което им противоречи, съгласно чл.5. ал.4 на Конституцията, то следва че не може да се изключи дори със закон съдебното преразглеждане на административните актове, които са определящи за граждански права на физически и юридически лица.

Това право означава всяко лице да може да отнесе делото си за разглеждане до независим и безпристрастен съд. който отговаря на изискванията на чл.6 от Конвенция га. без по пътя му да се поставя! некоректни правни или практически пречки. Каквито пречки е създал ответника за ищеца по посоченото по -горе административно дело.