Решение № 191 от 06.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Ловеч, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310101740 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Б. С. Б. против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за прогласяване нищожност на договори за потребителски кредит поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди, че между него и ответника е постигнато съгласие и сключен договор за предоставяне на кредит в размер на 600,00 лв., с поето задължение за връщане на предоставената сума на 11 месечни вноски, ведно с договорна лихва в размер на 41 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,05 %.

По договорната връзка ищецът се е задължил да закупи допълнителни услуги срещу заплащане на възнаграждение от 600,00 лв. (210,00 лв. за услугата „Фаст“ и 390,00 лв. за услугата „Флекс“). Общият размер на договорената за връщане сума е 1 323,94 лв.

Ищецът поддържа, че договорната връзка, възникнала между него и ответника по предоставяне на заемни средства, е недействителна, тъй като ГПР-то е посочено в процент, но не са отразени разходите, които са взети предвид при определянето му.

При определяне процента на годишните разходите не са взети предвид всички известни на кредитора разходи към датата на възникване на договорната връзка, в частност таксата за допълнителните услуги, а при съобразяването им процента нахвърля законово допустимия 5-кратен размер на законната лихва.

Уговорката за заплащане на такси за допълнителни услуги ищецът счита, че влиза в противоречие с въведената забрана в Закона за потребителските кредити за заплащане на такси за управление на кредити.

Счита, че с нея се цели заобикаляне на закона, поради което това влече и 1 недействителност на цялата договорна връзка.

Ищецът поддържа, че при включената в договора уговорка за заплащане на договорна лихва е в противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й надхвърля трикратния размер на законната лихва, а порокът й влече недействителност на цялата договорна връзка.

Уговорките за заплащане на такси за допълнителни услуги ищецът намира, че противоречат на добрите нрави, тъй като те са уговорени във вреда на потребителя, установяват значително неравенство между правата и задълженията на търговеца и потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност. Тези уговорки са недействителни поради противоречие с добрите нрави, тъй като размера на главницата по договора и цената за допълнителните услуга е с един и същ.

В договора не е посочен приложим лихвен процент на ден при отказ от кредита, каквото е изискването на закона.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установена по отношение на ответника недействителността на договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № *** и му се възложат сторените в производството разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът оспорва твърденията в исковата молба. Счита, че в договора не е необходимо да се посочва методика за формиране на ГПР-то, тъй като договорната лихва за срока на договора е фиксиран. Оспорва да е налице нормативно изискване за разписване на такова методика. В общите условия към договора, подписани от страните, ответникът поддържа, че са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР-то, а изчисленията относно тях са проведени съобразно Приложение № 1 към ЗПК. Оспорва невключването на всички разходи, в частност тези за такси за допълнителни услуги, да има за последица недействителност на цялата договорна връзка и оспорва с включването на уговорките за заплащане цена за допълнителни услуги да се цели заобикаляне на въведените в закона ограничения по размера на ГПР-то.

Ответникът застъпва виждането, че допълнителните услуги не съставляват условие за отпускане на кредита, а ползването им е заявено от потребителя и в тази връзка не следва да се включва в общия размер на разходите и да се отчита при изчисляване на ГПР-то. При неправилно отчитане на този разход (за допълнителни услуги) ответникът оспорва това да е основание за извод за липса на ГПР и да води до недействителност на договорната връзка, още повече, че на потребителя е предоставена информация относно всички задължения и за него не е налице неяснота.

Ответникът оспорва уговорения размер на договорната лихва да противоречи на добрите нрави и отрича нормативно да ограничен размера на договорната лихва. При основателност на тези възражения счита, че те водят до частична, а не до пълна недействителност на договорната връзка.

В хода на производството ищецът не участва лични или чрез процесуалния си представител. Становище за основателност на заявената претенция той излага в молба от 02.04.2006 г. по съображения, изложени в исковата молба.

Ответникът също не участва чрез свой представител в производството, а 2 становище за неоснователност на заявената претенция излага в молба от 20.03.2026 г.

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е постигнато съгласи и сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 600,00 лв., която той (потребителя) да върне в срок от 11 месеца, с размер на вноската 65,81 лв., с годишен лихвен процент от 40,90 %, лихвен процент на ден от 0,11 % и годишен процент на разходите от 48,75 %. Общият размер на дължимата сума е 723,94 лв. В договора е уговорено предоставянето на допълнителни услуги срещу заплащане на възнаграждение от 210,00 лв. за услуга „Фаст“ и 390,00 лв. да услуга „Флекс“. Изпълнението за възнаграждение за услугите е договорено, че са дължи на части от по 54,54 лв. на месец. Общият размер на задълженията по договора с допълнителните услуги е 1 323,94 лв., а вноската 120,35 лв.

В декларация към договора потребителят е декларирал, че неразделна част от него са общите условия, които са му предоставени, запознал се е с тях и ги е приел. В декларацията е удостоверено от потребителя, че изборът на допълнителни услуги не е условие за отпускане на кредита В общите условия към договора е посочено, че допълнителната услуга „Фаст“ включва получаване на приоритетно разглеждане и становище на изискването за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупуване на услуга „Фаст“ и в рамките на едни час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит.

Допълнителната услуга „Флекс“ вкл. едностранна промяна на погасителния план при изпълнение на специфични изисквания (изискванията на отразени в три точки на общите условия и са свързани със срока на договора, броя отложени вноски, причините и момента) след подписан анекс, от чиято дата промяната влиза в сила.

При определяне годишния процент на разходите, според общите условия, в индивидуалния договор се взети предвид допусканията, посочени в Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания: договора е валиден за срока, за който е сключен и страните изпълняват уговорените в него условия; лихвата и другите разноски не се изменят спрямо първоначалния им размер и ще се прилагат до изтичане срока на договора.

Съдът е сезиран с иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 11, т. 10 и 20 и чл.

10а ЗПК, заобикаляне на закона с квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и противоречие с добрите нрави с квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД.

Между страните е постигнато съгласие и е сключен договор за потребителски кредити. Договорът е потребителски, тъй като страните по него са потребител (физическо лице, което използва заемните средства за лични нужди) и небанкова финансова институция – търговец. По делото няма данни при сключването на договора ответникът да е действал в рамките на 3 своята професионална или търговска дейност, което би изключило качеството му на потребител по договорната връзка.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9.

Договорът е сключен в изискуемата от закона форма (писмена), като на потребителя е предоставена информация относно параметрите му.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит трябва да съдържа информация относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по него за потребителя (настоящи и бъдещи), изразени като годишен процент от общия размер на кредита, когато е приложимо (чл. 19, ал. 1 ЗПК), като той включва и разходите, посочени в чл. 19 на Директива 2008/48. То (ГПР-то) и се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.

Правилата във връзка с ГПР-то са императивни, като според практиката на СЕС те се считат нарушени, когато ГПР-то е посочено в диапазон (Решение от 19.09.2019г. по дело С-290/19), не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17), посочен е по-нисък размер на ГПР-то от реално договорения, което е определено като заблуждаващи търговска практика (Определение от 16.11.10 г. по дело С–76/10). СЕС приема в практиката си, че съдът следи служебно за спазване правилата във връзка с формирането на ГПР-то и прогласява недействителност на договора при нарушаването им (Решение от 21 април 2016 г. по дело C 377/14).

В процесния договор за кредит ищецът е посочил годишния процент на разходите. С отразяването му (на ГПР-то) е изпълнено формалното изискване на чл. 11, т. 10 ЗПК, а размерът му е в рамките на законово въденето ограничение в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В индивидуалния договор и общите условия към него са отразени допусканията, които са взети предвид, при определяне размера на ГПР-то, но при изчисляване размера съдът не счита, че взети предвид всички разходи, известни на кредитора, към датата на възникване на договорната връзка.

В уговорките между страните е отразено, че предоставянето на допълнителни услуги не са условие за отпускане на кредита. Съдът не приема, че с оглед обстоятелствата това е така. Уговорките относно договора за потребителски кредит и тези за допълнителни услуги са постигнати в едни и същи ден и са функционално свързани, тъй като допълнителните услуги касаят условия, свързани с изпълнението по договора за потребителски 4 кредит. Формалното им отразяване в различни части на договора и декларативното изявление, че предоставянето им не е условие за отпускане на кредита, не дава основание да се направи извод, че разходите по договора за допълнителни услуги не са всъщност такива по договора за потребителски кредит. Наред с това, видно от включената в общите условия уговорка (чл.

15.1), дефинираща услугите, предоставени във връзка с услугата „Фикс“, едната от тях дава възможност за ангажиране на становище за сключване на следващ договор за кредит, без нея, което дава основание да се заключи, че завяването на допълнителни услуги е условие за отпускане на кредита, а от там, че разходите във връзка с тях, съставляват разход по договорната връзка.

При съобразяване на тези разходи (за допълнителни услуги) съдът намира, че посоченият в договора процент на годишните разходи е много по-висок (в договора е посочено, че той е в размер на 48,75%). Основание за формиране на този извод дава размера на договорната лихва 40,90 % и този на възнаграждението за допълнителни услуги, които съставляват 100 % от размера на отпуснатия кредит.

Разпечатката съдържа 40 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f7e90d2-8837-43ac-8031-033aafbe97e0