Решение № 260244 от 16.03.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260244/16.03.2021 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

АНДОН ВЪЛКОВ при участието на секретаря Красимира

Андонова, като разгледа НАХД № 305 по описа на РС - Бургас за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.А.К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 251а-789/29.10.2020 г., издадено от директора на Областна дирекция на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД – 01 – 197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД -01-236/24.04.2020 г. на МЗ.

Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. К. Тончев от БАК, който поддържа жалбата и излага подробни съображения за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.04.2020 г., на жалбоподателя Б.А.К. е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на същата дата – 30.04.2020 г., около 09:50 часа, в гр. Бургас, ж.к. Лазур до бл. , се е намирал на открито обществено място, като чака на опашка пред търговски обект без поставена защитна маска за лицето или друго средство, покриващо носа и устата, с което нарушил въведената в т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал.

1 от ЗЗ, с което нарушил чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на МЗ.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, подписал го и получил препис от него, посочвайки, че имал маска под ръка и бил в готовност да я сложи. Жалбоподателят депозирал и писмено възражение срещу съставянето му на АУАН.

На 29.10.2020 г. било издадено обжалваното

НП, като на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на посоченото място, но излага съображения за незаконосъобразност на НП и маловажност на случая.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от приложената по делото Заповед № 251з-1247 от 24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР – Бургас /л. 10 от делото/ и съгласно разпоредбите на чл.

209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.

В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимите заповеди на министъра на здравеопазването, които въвеждат съответните изисквания. Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като правилно е направена връзка с разпоредбата на чл.

63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Актосъставителят и АНО коректно са цитирали и кои точно разпоредби от заповедите на министъра на здравеопазването не са били изпълнени. С оглед на което и съдът не възприема доводите на защитата за неправилна правна квалификация.

Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е намирал на открито обществено място без поставена защитна маска за лицето или друго средство, покриващо носа и устата, независимо от въведената забрана. Изрично в Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ е посочено, че за нуждите на забраните по Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. под "обществено място" следва да се разбират и местата, които са свободно достъпни и/или са предназначени за обществено ползване /в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги/. По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е бил на общодостъпно място - открито обществено място, като е чакал на опашка пред търговски обект. Фактът, че мястото е било общодостъпно го прави "обществено място" по смисъла на заповедта, поради което и забраната по т. I. 9 е важала. Действието на забраната по т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, е продължено със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, до 13.05.2020 г., поради което и към датата на нарушението - 30.04.2020 г., е пораждала правно действие. От показанията на разпитания по делото свидетел – И.П., се установи, че пред самия търговски обект е имало много хора и жалбоподателят е бил без поставена маска.

В случая, същият е бил наясно със съществуването на забраната и е имал такова средство (маска, която е била в него), поради което и правилно контролните органи са приели, че се касае за административно нарушение с посочената правна квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на Б.А.К..

Нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. По делото липсват конкретни доказателства, които да сочат на по-ниска степен на общественаопасност на извършеното от жалбоподателя. Жалбоподателят е имал знание за въведената забрана и въпреки това не се е съобразил с нея. Не са ангажирани никакви доказателства за влошено здравословно или материално положение и т. н., които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност. Нещо повече, видно от разпита на св. П., на самото място на проверката е имало много хора, включително и пред самия жалбоподател. Действително нарушението е първо на жалбоподателя, но това е взето предвид при индивидуализацията на наказанието, което е определено в минимален размер.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б.А.К., като издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да ги възложи в тежест на жалбоподателя.

По изложените съображения, съдът

Р

Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 251а-789/29.10.2020 г., издадено от директора на Областна дирекция на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя Б.А.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл.

209а, ал. 4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на МЗ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Во:КА