Решение № 786 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330202456 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0438-000093/ 14.03.2025 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР-Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на Й. К. Ч. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят, действащ чрез адв. К. излага конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение:

На 31.01.2025 г. в 13:08 часа, в гр. Пловдив на кръстовището на бул.

„Цар Борис III Обединител“ и бул. „България“ като Водач на товарен автомобил, НИСАН ТЕРАНО 2, ***, с посока на движение от изток към запад жалбоподателят управлява товарен автомобил Нисан Терано 2 с регистрационен номер *** лична собственост, като използва мобилен телефон по време на движение без наличието на устройство позволяващо използването без участието на ръцете му.

Администрацията квалифицирала описаното като нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Видно от приложените по административно – наказателната преписка три екземпляра в оригинал на процесния АУАН се установява, че върху същите липсват подписи от страна на лицето срещу което е съставен както на позицията за нарушител, така и на разписката за връчване. Едновременно с това липсва надлежно отбелязване АУАН да е връчен в хипотезата на отказ, който да е удостоверен с подписа на един свидетел по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН.

От показанията на актосъставителя се установява, че същият не е в състояние да даде обяснение за това в присъствието на жалбоподателя ли е съставен АУАН или не, и поради каква причина същият не го е подписал и връчен ли му бил въобще. Последното наред с прегледа на приложените по делото три броя оригинални екземпляра на процесния АУАН и разписки върху тях, водят до извод за това да е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените във фазата на съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН и на самостоятелно основание влече незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в резултат на опорочено започналото производство.

В тази връзка и предвид възраженията на жалбоподателя е необходимо да се отбележи, че изискването за съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя като част от правото му на защита далеч не се изчерпва единствено с правото по чл. 44, ал. 1 ЗАНН . Да се приеме противното, на 2 практика би означавало, че всеки държавен орган с административнонаказателни правомощия никога няма нужда да поканва нарушителите за съставянето на АУАН, нито това да става в присъствието на последните, тъй като ако впоследствие просто бъде даден срок за възражения, то с това му действие процесуалното нарушение да би било санирано.

Подобно тълкуване на императивна процесуална норма категорично не се споделя от настоящия съдебен състав.

Правото на лицето, срещу което се съставя АУАН, да присъства на това действие е елемент от общото му процесуално право на защита срещу вменено му административно обвинение. АУАН не е само формално изготвяне на процесуален документ, който да е предпоставка за издаване на наказателно постановление, а е винаги резултат на проведена и приключила процесуална дейност по установяване на извършеното нарушение и неговия автор, което намира отражение в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при съставянето на АУАН е израз на състезателния характер на административнонаказателното производство и се разкрива в правото му да прави възражения още при самото съставяне на акта, а обвинението да му бъде предявено. Изискването за съставяне на акта в присъствието на нарушителя има за цел и елиминиране възможността за антидатиране на образуваните административнонаказателни преписки, в частност на съставения АУАН (така Решение № 290 от 27.02.2017 г. по к. а. н. д. № 2911/2016 г. на Административен съд – Пловдив), както и служи като гаранция за надлежното спазване на останалите изисквания за редовност на процедурата – АУА Н действително да е съставен в присъствието на свидетел и той да е положил подписа си на посочената дата, че актът изначално е съставен със съдържанието си, с което е последващо връчен на жалбоподателя.

Административнонаказателното производство се отличава със стриктния си формален характер, въвежда строги правила за реда за осъществяването на отговорността, поради което особено важно е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби, да извършват това при съблюдаване на законовите правила. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител, е самоцелно, а тъй като стриктното спазване на процедурата е гаранция за справедливост на производството и 3 липса на произвол - така Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по к. а. н. д. № 1148/2015 г. на Административен съд – Пловдив. В случая съдът намира, че по никакъв начин не следва да бъде толерирано прякото и с нищо неоправдано нарушаване от държавните органи на правилата за осъществяване на един от видовете юридическа отговорност на лицата, която влече и съответни неблагоприятни правни последици за тях.

Съдебната практика също е трайна и последователна в разбирането си, че констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените, което опорочава издаването на НП и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН – Така Решение № 874 от 18.04.2012 г. по к. а. н. д. № 404/2012 г. на Административен съд – Пловдив.

По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а наказателното постановление за незаконосъобразно като издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което то трябва да бъде отменено, като безпредметно се явява обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.

Особеност на процесното производство се състои в това, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, доколкото жалбоподателят е близък на адвоката.

От конституционно установените принципи за равенство на гражданите, забрана за дискриминация и отговорност на държавата за незаконосъобразно издадени актове (включително и наказателни постановления) следва, че адвокатския труд и в този случай следва да бъде заплатен.

Затова в чл. 38, ал.2 от ЗА изрично е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

4

В този специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е не защитаваната страна, а самия адвокат.

Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази по-конкретно:

- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;

- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 100 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;

- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на жалбата и процесуално представителство в открито заседание; следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.

В случая претендирания с представения списък на разноските размер от 400 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което и претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0438-000093/ 14.03.2025 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР-Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на Й. К. Ч., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. И. К., с номер на адвокат № ********** сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд- Пловдив.

5

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6