Определение № 2032 от 23.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2032 гр. София, 23.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501465 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна въззивна жалба вх. №5050/24.03.2026 година от Туристическо дружество „Еделвайс“, ЕИК-811160697, със седалище и адрес на управление: гр.Сандански, ул.“Околовръстно шосе“, №1 против протоколно определение от 19.03.2026 година, постановено по т.д.№219 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Благоевград, гражданско отделение, 14-ти състав, с което е спряно производството по делото до приключване на т.д. №221/2022 година по описа на ОС-Благоевград с влязъл в сила съдебен акт.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като не е налице преюдициалност между двете производства.

Предмет на т.д. №221/2022 година по описа на ОС-Благоевград е предявен иск по чл.135 ЗЗД, с който третите лица помагачи в настоящето производство искат да бъде обявено за недействително спрямо тях решение №90 от 17.08.2022 година по т.д.211/2021 година по описа на Окръжен съд Благоевград, с което се прогласяват за нищожни, на основание чл.26, ал.2 във вр. с чл.73, ал.1 ТЗ апортните вноски, с които ищецът Туристическо дружество „Еделвайс“ внася в капитала на „Синаница-МВ“ АД, с настоящо наименование „Синаница-ВВ“ АД недвижими имоти, която апортна вноска е извършена с Устава на „Синаница-МВ“ АД, приет от Общото събрание на 1 акционерите от 08.06.1998 година и който недвижим имот представлява Сграда с идентификационен номер *** /блок Б/ съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД18-80/11.11.2009 година на изп.директор на АГКК, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор №***, със застроена площ от 420 кв.м., предназначение „Хотел“ и Блок А от четириетажна масивна сграда възстановителен туристически център, описан в НА № 20/1998 година на РССандански, която апортна вноска е извършена в Устава на „Синаница – МВ“ АД с нотариална заверка на подписа с рег. №3841/23.09.2022 година, извършена от Нотариус с рег. № *** на НК и район на действие – Районен съд Сандански, който недвижим имот представлява сграда с идентификационен номер *** /блок А/ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РДЗ на 20.03.2026 година на изп.директор на АГКК, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор №***, със застроена площ от 639 кв.м., предназначение хотел, а в условията на евентуалност – да бъде прогласена относителната недействителност, поради това, че е увреждащо ищците.

С решение №90/17.08.2022 година се прогласяват за нищожни апортните вноски, с които дружеството внася процесните имоти в капитала на „Синаница-МВ“ АД,като това решение е вписано в Служба по вписванията и поражда своите правни последици. Постановяването на решение по т.д.

№221/2022 година по описа на ОС-Благоевград не би довело до заличаване на породените правни последици. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба „Синаница-МС“ ООД /в ликвидация/ , чрез процесуалния си представител твърди, че в исковата си молба ищецът се позовава неколкократно на влязлото в сила решение, с което е прогласена нищожността на апортните вноски, като извлича от него правния си интерес и тезата за основателност на исковете. Горното съдебно решение обвързва и третите лица – помагачи, но то е постановено в симулативен процес, имащ за цел да ги увреди. Основателността или неоснователността на настоящето производство е в зависимост от въпроса за действителността на апортните вноски, който въпрос ще се разреши по преюдициалното т.д. №221/2022 година по описа на ОС-Благоевград.

2

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по т.д. №219 по описа за 2022 година по описа на Окръжен съд – Благоевград е образувано по предявени от Сдружение Туристическо дружество „Еделвайс“ искове по чл.29, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗТРРЮЛНЦ срещу „Синаница ВВ“ АД.

Видно от твърденията в исковата молба е, че ищецът иска да се прогласи нищожността, а в отношенията на евентуалност да се приеме несъществуването на обстоятелство, вписано с Решение №1623/26.06.2002 година по ф.д.1064/1998 година апортна вноска на недвижим имот, с която Сдружение Туристическо дружество „Еделвайс“ внесъл в капитала на дружеството правото на собственост върху недвижим имот, който недвижим имот представлява Сграда с идентификационен номер *** /блок Б/ съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009 година на изп.директор на АГКК , която сграда е разположена в ПИ с идентификатор №***, със застроена площ от 420 кв.м., предназначение „Хотел“ и Блок А от четириетажна масивна сградавъзстановителен туристически център, описан в НА 20/1998 година на РССандански, която апортна вноска е извършена в Устава на „Синаница – МВ“ АД с нотариална заверка на подписа с рег. №3841/23.09.2022 година, извършена от Нотариус с рег. № *** на НК и район на действие – Районен съд Сандански, който недвижим имот представлява сграда с идентификационен номер *** /блок А/ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РДЗ на 20.03.2026 година на изп.директор на АГКК, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор №***, със застроена площ от 639 кв.м., предназначение хотел, както и да постанови заличаване на тези обстоятелства и да присъди сторените разноски.

Ищецът твърди, че е налице правен интерес от установяване на това обстоятелство, тъй като е собственик на тези имоти, като е налице решение, постановено по т.д.№ 211/2021 година по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е прогласена нищожността на апортните вноски. Описаният апорт е вписан по партидата на ответника по фирменото дело. Твърди, че липсва съгласие на апортиращото дружество. Твърди, че липсата на съгласие 3 представлява липса на решение на търговското дружество или най-малко незавършен фактически състав относно взетото решение, което означава, че с процесното решение е налице неистинско удостоверяване. Моли съдът да постанови решение, с което уважи предявените искове.

Ответникът „Синаница ВВ“ АД е депозирал отговор, с който излага, че предявеният иск е допустим, а по основателността следва да се съобразят доказателствата по делото и съдебното решение.

С молба от 20.02.2023 година „Синаница-МС“ ООД /в ликвидация/ и Л. молят съда да ги конституира по делото като трети лица-помагачи на ответника като твърдят, че са кредитори на ответника по издадени изпълнителни листи, като с постановление от 01.02.2009 година е наложена възбрана. Твърдят, че процесът е симулативен, тъй като управителният орган на дружеството е назначен от ищеца, който е мажоритарен акционер. Твърдят, че са водени множество дела, по които страните са целяли да се осуети възможността кредиторите да се удовлетворят чрез продажбата на хотела.

Водени са множество дела, като по всички исковете са отхвърлени като неоснователни, като по т.д. № 211/2021 година е постановено решение, с което искът е уважен и апортните вноски са прогласени за нищожни.

Установява се, че е образувано т.д. №221/2022 година по описа на ОСБлагоевград по предявени искове от „Синаница-МС“ ООД /в ликвидация/ и Л. срещу „Синаница ВВ“ АД и Туристическо дружество „Еделвайс“, което е висящо понастоящем и по делото не е налице влязъл в сила съдебен акт.

Ищците по това дело, имащи качеството трети лица помагачи в настоящето производство целят да оборят установителната сила на постановеното т.д.№ 211/2021 година по описа на Окръжен съд Благоевград решение, с което е прогласена нищожността на апортните вноски, факт, който е преюдициален за настоящето производство. По допустимостта на предявените искове следва да се произнесе съдът, пред който делото е висящо и не може да бъде преразглеждан инцидентно в настоящето производство.

Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г., ОСГК на ВКС –т.3 „п онятието "несъществуващо обстоятелство", чл. 498 ГПК е въвел само по отношение на подлежащите на вписване такива. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В 4 зависимост от момента на възникване на обстоятелството, следва да се прави разграничението между две хипотези: Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение. Неистинско е и отразяването в регистъра на дадено обстоятелство, без да е издадено съдебното регистърно решение или отразяване в отклонение от съдържани ето му. Макар да се касае за техническа дейност, доколкото тя е елемент от фактическия състав по вписването, нищожността на това удостоверяване също следва да бъде установена по исков ред, тъй като по естеството си се свежда до установяване неистинността на съдържанието на официален документ. Последицата от това установяване е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаване то няма обратно действие. Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му.

Ищците по делото, което е спряно са твърдяли, че по исков ред, с влязло в сила съдебно решение е установена нищожността на вписаното обстоятелство, поради което делото е с предмет установяване нищожността, респективно вписването на несъществуващо обстоятелство, поради което постановеното решение е елемент от фактическия състав на иска по чл.29 ал.1, предл.1 и предл.3 ЗТРРЮЛНЦ.

Съдът намира, че делото, предмет на което е факт, от който произтичат твърдяните права на ищците е преюдициално, поради което са налице предпоставките за спиране, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.03.2026 година, постановено по т.д.№219 по описа за 2022 година на Окръжен съд – 5

Благоевград, гражданско отделение, 14-ти състав, с което е спряно производството по делото до приключване на т.д. №221/2022 година по описа на ОС-Благоевград с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6