Решение № 324 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Пазарджик, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20265200100002 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.247 респ. чл.250 от ГПК и чл.248 от ГПК.

След постановяване на решение №202 от 30.04.2026г. по гр.д.№2/26г. по описа на ПОС са постъпили молба вх.№6103/29.05.2026г. от ищците по делото,чрез пълномощника им адв.П.К. от САК с искания–по чл.247 от ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива и в мотивите на решението , алтернативно –искане по чл.250 от ГПК за допълване на решението ,като се произнесе съдът по предявените искове в р-р на по 66 467,94евро./130 000лв./ Постъпила е и молба вх.№6104/29.05.2026г. от ищците по делото,чрез пълномощника им адв.П.К. от САК с искане по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските,като се намалят присъдените разноски на ответника. Излага подробни съображения в писмен вид.

По делото не е постъпил отговор от противните страни.

Съдът при извършената служебна проверка прие следното:

По отношение на молбата с правно осн.чл.247 алтернвативно чл.250 от ГПК.

Съдът намира молбата изхождаща от страна която има правен интерес от поправка респ. допълване на решението,че е подадена от надлежна страна при липсващ предвиден срок за нейното подаване по отношение на искането по чл.247 от ГПК и наличие на съществуващ едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила относно допълване на решението,който е предпоставка за процесуалната и допустимост.

Като неоснователен съдът намира основополагащия довод на молителя за допускане поправка на ОФГ в мотивите и диспозитива на решението доколкото от една страна в мотивите на решението си съдът бил посочил, че след увеличаване на исковата претенция по чл. 214 от ГПК на по 130 000 лева делото е изпратено на настоящата инстанция, а в диспозитива на решението е записано,че отхвърля исковете в р-р на по 70 000лева.

Това е така тъй като по предявената от ищците по делото претенция с първоначално постановеното решение №72/28.02.2025г. по гр.д.№72/2024г. на ОС Пазарджик е осъден

1 ответника да заплати на всеки един от ищците на осн.чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди поради настъпила смърт на техен наследодател в р-р на 70 000лв. за всеки от тях ,ведно със законната лихва ,считано от 31.01.2020г. до окончателното и изплащане.Против така подстановеното решение е подадена въззивна жалба в осъдителната част от ответника по делото и третото лице помагач на страната на ответника, но ищците по делото /молители в настоящото производство/ не са обжалвали така постановеното решение,респ. същото е влязло в сила в отхвърлителната част до пълния претендиран размер на заявения иск.

От друга страна в производството по чл.258 и сл. от ГПК постановявайки решение рег.

№178/27.10.2025г. по гр.д.№394/2025г. по описа за 2025г. Апелативен съд Пловдив е приел,че в случая е налице хипотезата на чл.270,ал.3 ,изр.3 от ГПК ,което налага обжалваното решение да се обезсили в обжалваната част и делото да се върне на окръжен съд за разглеждане на иска на предявеното основание ,като е обезсилено Решение №72 /28.02.2025г. по гр.д.№72/2024г. на ОС Пазарджик в частта в която ответника е осъден да заплати на всеки от ищците на осн.чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди поради настъпила смърт на техен наследодател в р-р на 70 000лв. за всеки от тях ,ведно със законната лихва ,считано от 31.01.2020г. до окончателното и изплащане.

В настоящия случай с постановеното решение №202 от 30.04.2026г. по гр.д.№2/26г. по описа на ПОС съдебния състав при посочване размера на обезщетението за неимуществените вреди, причинени на ищците,в диспозитива на съдебния акт правилно е посочил,че отхвърля предявените искове в размер на по 70 000 лева или 35 790.43 евро. за всеки от тях ,ведно със законната лихва ,считано от 31.01.2020г. до окончателното и изплащане.Т.е постановявайки съдебния си акт съдът не е допуснал очевидна фактическа грешка,която да бъде отстранена без да е наложително делото да се внася в открито съдебно заседание,респ. не следва да бъде допълнено решението доколкото съдът се е произнесъл по цялото искане на страната по съображенията изложени по-горе,в предвид на което така подадената молба следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на молбата с правно осн.чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност в срока за обжалване, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване на решението, по искане на страните съдът да допълни или да измени решението в частта му за разноските. В този смисъл, молбата за изменение на решението в частта за разноските, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от надлежна страна е процесуално допустима.

Следва да се отбележи, че в конкретната хипотеза с оглед размера на уважения интерес в случая минималния размер на дължимото адв. възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ, възлиза на размер не по-малък от присъдения. . Затова, според настоящия състав на съда, дори по съществото си обсъдените в молбата възражения да бяха основателни, то при съобразяване на фактическата и правна сложност на конкретния казус, съпоставени с размера на присъдения хонорар и вземайки за основа всички релевантни обстоятелства, определящи за неговата адекватност спрямо обема на свършената работа и справедливото заплащане на положения адвокатски труд, то в разглеждания казус също не са налице основания за намаляване на присъдения хонорар.

Необходимо е по повод изтъкнатото и в съдебно заседание възражение за прекомерност да се 2 посочи, че преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно се извършва от съда въз основа на фактическата и правна сложност на спора, опредЕ. от обема на подлежащите на доказване факти и събраните доказателства за тях, дължимото правно разрешение на релевантните правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След преценка на тези обстоятелства, ако се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. А намаляването на разноските съставлява следствие от преценката, че уговореното от насрещната страна адв.възнаграждение не съответства (и то съществено) на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, при което трудът на адвоката е бил надценен.

В конкретния казус горната преценка обаче не води до такъв резултат.

Според настоящия съдебен състав присъдения хонорар в о б щ размер на 5 000 лв. изцяло кореспондира с обема на извършената работа и останалите релевантни за определянето му обстоятелства, поради което не са налице основания за ревизия на решението в частта му за разноските, в т.ч. и в призмата на цитираното от ответника решение на СЕС и практиката на ВКС по този въпрос.Ето защо подадената молба следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№6103/29.05.2026г. от ищците по делото,чрез пълномощника им адв.П.К. от САК с искания –по чл.247 от ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива и в мотивите на решението , алтернативно –искане по чл.250 от ГПК за допълване на решението ,като се произнесе съдът по предявените искове в р-р на по 66 467,94евро./130 000лв./,като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№6104/29.05.2026г. от ищците по делото,чрез пълномощника им адв.П.К. от САК с искане по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските ,като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

3