Определение № 2479 от 19.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2479 гр. Пловдив, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502419 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано въз основа на частна жалба депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК:203670940, против Разпореждане №21605/25.07.2024г., постановено по ч.гр.д.№12074/2024г на РС-Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Х. А. Д., ЕГН ********** , за вземания в размер от 995,50 лева -главница, 121,25 лв. – договорна лихва и 130,28 лв.- обезщетение за забава, дължими по договор за потребителски кредит от 05.08.2022г., сключен между длъжника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, прехвърлен по силата на Приложение №1/22.11.2023г. с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Основните наведени доводи са, че в договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като неравноправни. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление в цялост.

Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните по договор за потребителски кредит от 05.08.2022г., сключен между длъжника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, суми:

995,50 лева -главница, 121,25 лв. – договорна лихва и 130,28 лв.- обезщетение за забава, като съдът е приел, че процесният договор за заем е недействителен, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК.

Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се 1 основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случаят правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП , поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

По същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка за неравноправност на част от клаузите от договора за паричен заем е правилна. Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора.

Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива / в нея не е включен разхода за застраховка в полза на кредитора, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР.

Уговорената застраховка в полза на кредитора несъмнено е разход по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК във вр. § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „ общ разход по кредита за потребителя „ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Уговорената в договора застраховка, е пряко свързана с предоставения му по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. чл. 19 ал.

1 от ЗПК и § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. Действително, съгласно разпоредбите на чл.

19 ал. 3 т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена застраховкав полза на кредитора, с което е нарушена императивната норма на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за недобросъвестност.

Налага се следователно извод за значително неравновесие между 2 правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 ал.

1 от ЗЗП. А съгласно чл. 22 от ЗПК когато договорът не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК същият е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В случая за съда е невъзможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размера на невърнатата главница, т.к. заявителят въпреки дадените му от съда указания е отказал да уточни размера на извършените от длъжника плащания по кредита, кога и в какъв размер са и за погасяване на кои видове задължения по договора са били отнесени тези плащания от страна на кредитора. При това положение, действително дължимите по процесния договор за кредит задължения на потребителя ще следва да се установяват от кредитора в състезателно исково производство, но не и за тях да се издава исканата заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението по чл. 410 от ГПК е правилно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 21605/25.07.2024 г. постановено по ч.гр.д № 12074/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІХ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3