Решение № 5870 от 16.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5870 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100513019 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 9690/30.08.2022 г. по гр. д. № 45735/2021 г. по описа на СРС, 62 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД С. К. Т. и Р. С. Д. – Т.а са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД по 1/2 от следните суми: сумата от 1230,02 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, бул. ****, аб. № 265423, ведно със законната лихва от исковата молба – 04.08.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 164,85 лева – представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 31.01.2020 г.; сумата 19,35 лева – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до 04.2019 г., ведно със законната лихва от исковата молба – 04.08.2021 до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за стойността на доставената топлинна енергия до пълния предявен размер от 3457,71 лева и за периода от 05.2016 г. до 05.2018 1 г., иска за мораторна лихва – до пълния предявен размер от 459,92 лева и за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г.; иска за цената на дяловото разпределение – до пълния предявен размер от 58,73 лева и за периода от м.

01.2017 до 07.2018 г. и иска за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение – в пълния предявен размер от 11,04 лева за периода от 03.03.3017 г. до 31.01.2020 г.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 194539/19.09.2022 г., подадена от С. К. Т. и Р. С. Д. - Т.а, в която са изложени съображения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Въззивниците поддържат, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба. В нея не били посочени фактическите твърдения на ищеца относно количеството доставена топлинна енергия, както и по каква единична цена е продадено то на потребителите за всеки отделен отоплителен сезон. Не били изложени твърдения кога е започнал и кога е завършил отоплителния сезон.

Не било посочено също така, как конкретно се разпределяла топлинната енергия по пера. В случай, че въззивният съд приеме, че исковата молба е редовна, а решението не е недопустимо, посочват, че то е неправилно поради съществено противоречие на съдопроизводствените правила, тъй като чл. 146 от ГПК е нарушен в неговата цялост. Посочват, че липсва надлежен доклад по делото и разпределение на доказателствената тежест. Не била разпределена тежестта да се установи кога са публикувани общите условия на дружеството, във връзка с направеното оспорване на валидността на акта по одобР.ето на тези общи условия от ДКЕВР, по отношение на доказване на неравноправността на клаузите на общите условия, относно възможността за отказ от договора, относно противоречието с нормите на европейското право, както и относно наличието на дефектирани и повредени отоплителни тела ви имота. Освен това, в обжалваното решение липсвало обсъждане и надлежни мотиви по ключови възражения от отговора на исковата молба. Решението било неправилно и поради това, че неправилно е приложен и тълкуван чл. 150 от Закона за енергетиката, като поддържа, че този текст противоречи не само на Конституцията, но и на правото на ЕС. Освен това, не се правела разлика между правото на индивидуален отказ от услугите, което се гарантирало от поребителското законодателство и правото на колективен отказ на етажната собственост. Не било обсъдено и приложението на чл. 2 от Наредба № 162 334/2007 г., ведно с чл. 62, ал.2 от Закона за защита на потребителите, като при обсъждането им съдът би могъл да достигне до извод, че част от доставките от отоплителните сезони са непоискани не се дължи плащане то тях. Наред с това, решението било и необосновано, тъй като доказателствата по делото били превратно интерпретирани. В частта, с която се държи служебно проверка на неравноправни клаузи, тази дейност била изцяло пренебрегната. Неправилно било прието, че „главният отчет“ установявал, че отоплителните тела са изправни и без дефекти. Неправилно като доказателство били обсъдени и обясненията на вещото лице. Молят обжалваното решение да бъде обезсилено, а евентуално отменено, като исковете в уважената част да бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД, като в становище вх. № 94577/18.10.2023 г. заявява, че оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 45735/2021 г. по описа на СРС, 62 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против С. К. Т. и Р. С. Д. Т.а, с която са предявени искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабден имот в гр. София, бул. ****, абонатен № 265423, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобР. от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските 3 взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо тях. Твърди, че ответникът е имал задължение да заплати дължимите от него суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр.

София, бул. ****, абонатен № 265423. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2016 – 04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 3457,71 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 58,73 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.2017 – 31.01.2021 г. ответниците са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат обезщетение в размер на 459,92 лева и 11,04 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 – 31.01.2021. Общото задължение за топлинна енергия било дължимо от ответниците при условията на разделност – по 1/2 за всеки от тях. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят исковите суми и претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който заявяват, че оспорват предявените искове. Поддържат, че исковата молба е нередовна, а процесното вземане не е индивидуализирано. Поддържат, че нямат качеството потребители за топлинна енергия за имота, както и че не са обвързани от общите условия на дружеството. Тези общи условия не били публикувани. Освен това, посочват, че тези общи условия били 4 недействителни, тъй като съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.

143 от Закона за защита на потребителите. Липсвала клауза, която давала право на потребителя да се откаже от ползване на услугата. Неравноправни били клаузите, които уреждали начина на извършване на дяловото разпределение, тъй като търговецът не отчитал постъпващата при него обратно гореща вода от възвръщаемия топлопровод. Незаконно било извършвано дялово разпределение и фактуриране за конкретния имот, тъй като нямало данни за реалното потребР.е, не била предвидена възможност за самоотчет на клиента, налице било и противоречие с директива 2012/27/ЕС.

Посочва основания за нищожност на договора, сключен при общи условия.

Ответниците въвеждат оспорване на твърдението, че са извършвани доставки на топлинна енергия, като посочва, че не се отчитат характеристиките на сградата. Не бил извършен надлежен отчет на измервателните уреди, като потребителите не били препятствали тази възможност. Поддържа, че част от сумите били платени. При условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа и счетоводна експертиза.

С обжалваното решение съдът като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства е кредитирал заключението на приетата по делото експертиза и е приел, че исковете за установяване на съществуване на вземането на главница и лихва са основателни, като е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност за част от исковия период.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са доводите на въззивника, че исковата молба е нередовна, тъй като с молба вх. № 3350/10.01.2022 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е посочил конкретните суми, които претендира от всеки от 5 ответниците. Правото на защита на ответниците не е нарушено, тъй като за редовността на исковата молба е достатъчно да бъде индивидуализиран топлоснабдения имот, да се въведат твърдения, че ответниците са потребители на топлинна енергия, както и е достатъчно да се въведе твърдение за доставена топлинна енергия и да бъде посочен размерът за исковия период. Следователно не е налице основание да се приеме, че решението е постановено при нередовна искова молба.

Във връзка с доводите за неправилност на обжалваното решение, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предмет на първоинстанционното производство са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f7cd25e-0fe1-4b28-9572-831e1dc05de0