Определение № 367 от 12.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20255001000568 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 29733 от 25.08.2025г. от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, чрез адв. С. М. против определение № 1208 от 15.08.2025г., постановено по т.д. № 632/2021г. на ОС Пловдив, в частта, с която искането на жалбоподателя – ответник за изменение на постановеното определение в частта за разноските не е уважена изцяло. Според жалбоподателят оспореното определение е неправилно, тъй като дружеството застраховател е направил разноски в общ размер на 21 225 лв., които му се дължат и при прекратяване на производството – чл. 78, ал.4 ГПК. Твърди, че адвокатското възнаграждение в размер на 20 640 лв. е платено изцяло, което се удостоверява от приложените договори за правна защита и съдействие, както и че процесуалния представител е осъществил възложеното, поради което и му се дължи заплащане на направените разноски в пълен размер. Затова и като сочи, че Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма обвързващ характер, настоява съда да отмени оспореното определение, в частта, с която молбата му по чл. 248 ГПК е оставена без уважение и да присъди на дружеството пълния размер на 1 направени разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от насрещните страни – ищци в първоинстанционното производство, с който жалбата е определена като неоснователна, тъй като от една страна липсват доказателства за реалното им извършване, а от друга – извършената от процесуалния представител на ответника работа не кореспондира с претендираното възнаграждение.

Частна жалба е постъпила и от И. П. К. ЕГН **********, Ц. Т. К. ЕГН **********, П. И. К. ЕГН ********** и И. И. К. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Ц. Т. К. ЕГН **********, представлявани от адв. Й. Д. против определение № 1208 от 15.08.2025г., постановено по т.д. № 632/2021г. на ОС Пловдив, в частта, с която искането на жалбоподателя – ответник за изменение на постановеното определение в частта за разноските е уважено и ищците са осъдени да заплатят сума в размер на 10 085 лв.. Твърдят, че липсват доказателства ответника да е направил разноски в размер на 10 000 лв., тъй като не са представили разходооправдателни документи за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор е постъпил такъв от насрещната страна – ответник в първоинстанционното производство, с който жалбата е оспорена като неоснователна, тъй като съгласно указанията дадени с ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК договора за правна помощ и защита служи като разписка за сумата, който е удостоверена като заплатена по него.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбите и данните по делото, намери за установено следното:

Частните жалби са постъпили в срока, предвиден в разпоредбата на чл.

275, ал.1 ГПК; подадени са от надлежни страни в производството, които имат интерес да обжалват и са насочени срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол и за това са процесуално допустими.

С определение № 921 от 19.06.2025г. постановено по т.д. № 632/2021г. по описа на ОС Пловдив е прекратено производството по делото, поради отказ от исковете.

С определение № 1208 от 15.08.2025г., постановено в производство по чл. 248 ГПК са осъдени И. П. К. ЕГН **********, Ц. Т. К. ЕГН **********, П.

И. К. ЕГН ********** и И. И. К. ЕГН **********, действаща лично и със 2 съгласието на своята майка Ц. Т. К. ЕГН ********** да заплатят солидарно на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сума в размер на общо 10 085 лв., формирана от сбора на следните суми: 10 000 лв., платено адвокатско възнаграждение и 85 лв., платени разноски за призоваване на свидетели и за издаване на съдебно удостоверение.

Съдът е определил дължимия размер на адвокатско възнаграждение като е отчел, че плащането му е удостоверено с приложените договори за правна защита и съдействия, които имат характер на разписка и като е съобразил, че адв. Г. е осъществил защита по отношение на четирима ищци, за които са изложени общи факти и обстоятелства и най - сетне като е отчел фактическата и правна сложност на спора, без да се съобразява с минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода на спора пред първоинстганционния съд – отказ от исковете, който е сторен след приключване на съдебното дирене и прекратяване на производството по предявените от ищците искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на И. К. в размер на 200 000лв., на Ц. К. в размер на 200 000 лв. и на П. К. и И. К. суми в размер на по 80 000 лв. на ответника се дължат разноски при условията на чл. 78, ал.4 ГПК.

Съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК разноските, направени от ЗД „БУЛ ИНС“ АД се свеждат до адвокатско възнаграждение в размер на 20 640 лв. с ДДС, депозит за КСМАТЕ в размер на 500 лв., ДТ за съдебно удостоверение в размер на 5 лв. и депозит за свидетел 20 лв..

Спорът пред въззивния съд е концентриран досежно дължимостта на претендираното адвокатско възнаграждение и неговия размер.

Неоснователни са възраженията на частните жалбоподатели – ищци в първоинстанционното производство, че липсват доказателства договореното адвокатско възнаграждение да е заплатено на адвоката. Изцяло следва да се съобразят разясненията, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, а именно, че след като договореното възнаграждение е заплатено в брой и това е изрично посочено в сключените договори за правна защита и съдействие – л. 93-96 от т.д. № 558/22г. по описа на ОС Пловдив, то 3 договорът служи като разписка за извършеното плащане, а обстоятелството, че не са приложени фактури, не може да обоснове извод, различен от наложения – удостоверено плащане.

По отношение другия спорен въпрос, касаещ размера на дължимото се възнаграждение, ще се посочи, че възражението за прекомерност, заявено от ищците в производството по чл. 248 ГПК е основателно. Съгласно задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. При това положение и за определяне размера на дължимото се възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно това, че спора макар и да касае четири иска – обективно и субективно съединени е насочен към установяване на едни и същи или анологични факти и обстоятелства и е концентриран досежно опровергаване на едни и същи възражения на ответника, за което свидетелства и процесуалното поведение на представляващи ответника адвокат. Следва да се посочи, че по делото са проведени четири съдебни заседания, като във всяко от тях се е явявал процесуален представител на ответника, както и че същия е демонстрирал активно процесуално поведение не само по процесуално представителство и защита в открито съдебно заседание, но и по изготвяне и представяне на отговор на исковата молба, както и допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Приетото до тук и при отчитане на значителния материалния интерес, за който исковете са били предявени и по които ответника, представляван от адв. М. Г. и преупълномощения от него адв. С. М. е осъществявал защита, настоящия съд приема, че възнаграждение в размер на 10 000 лв. с включен ДДС, доколкото се касае за облагаема доставка на услуга, съгласно разясненията дадени с Решение от 23.10.2025г. по С-744/23 на СЕС, е съответно на извършеното от адвоката, представляван ответника; същото е справедливо и обосновано с оглед конкретната фактическа и правна сложност на спора, съгласно чл. 78, ал.5 ГПК.

4

До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен съд, поради което и оспорения негов съдебен акт, като съобразен с материалния и процесуален закон следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1208 от 15.08.2025г., постановено по т.д. № 636/2021г. на ОС Пловдив, с което са осъдени И. П. К. ЕГН **********, Ц. Т. К. ЕГН **********, П. И. К. ЕГН ********** и И. И. К. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Ц. Т. К. ЕГН ********** да заплатят общо на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сума от 10 085 лв., формирана от сбора на следните суми: 10 000 лв., платено адвокатско възнаграждение и 85 лв., платени разноски за призоваване на свидетели и за издаване на съдебно удостоверение.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20255001000568 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 29733 от 25.08.2025г. от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, чрез адв. С. М. против определение № 1208 от 15.08.2025г., постановено по т.д. № 632/2021г. на ОС Пловдив, в частта, с която искането на жалбоподателя – ответник за изменение на постановеното определение в частта за разноските не е уважена изцяло. Според жалбоподателят оспореното определение е неправилно, тъй като дружеството застраховател е направил разноски в общ размер на 21 225 лв., които му се дължат и при прекратяване на производството – чл. 78, ал.4 ГПК. Твърди, че адвокатското възнаграждение в размер на 20 640 лв. е платено изцяло, което се удостоверява от приложените договори за правна защита и съдействие, както и че процесуалния представител е осъществил възложеното, поради което и му се дължи заплащане на направените разноски в пълен размер. Затова и като сочи, че Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма обвързващ характер, настоява съда да отмени оспореното определение, в частта, с която молбата му по чл. 248 ГПК е оставена без уважение и да присъди на дружеството пълния размер на 1 направени разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от насрещните страни – ищци в първоинстанционното производство, с който жалбата е определена като неоснователна, тъй като от една страна липсват доказателства за реалното им извършване, а от друга – извършената от процесуалния представител на ответника работа не кореспондира с претендираното възнаграждение.

Частна жалба е постъпила и от И. П. К. ЕГН **********, Ц. Т. К. ЕГН **********, П. И. К. ЕГН ********** и И. И. К. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Ц. Т. К. ЕГН **********, представлявани от адв. Й. Д. против определение № 1208 от 15.08.2025г., постановено по т.д. № 632/2021г. на ОС Пловдив, в частта, с която искането на жалбоподателя – ответник за изменение на постановеното определение в частта за разноските е уважено и ищците са осъдени да заплатят сума в размер на 10 085 лв.. Твърдят, че липсват доказателства ответника да е направил разноски в размер на 10 000 лв., тъй като не са представили разходооправдателни документи за заплатено адвокатско възнаграждение.