Решение № 118 от 14.10.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Стара Загора, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20215500501433 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. Д. Й. от ***, против решение № 260362/21.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 4223/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която е уважен предявеният от В. М. М. от *** срещу въззивницата установителен иск по чл.23, ал.1 от СК и е признато, че същият е собственик по силата на частична трансформация на лични средства на 8 303 750/8 600 000 ид.части от недвижим имот – жилище, нахоящо се в *** .

Първоинстанционното решение в тази му част се обжалва като частично недопустимо и неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Излага се оплакване, че решението е недопустимо в частта му, в която съдът е уважил иска за 296 500/8 600 000 ид.части поради постановяването му за тази част свръх петитум, предвид че е било установено вложените от В. М.

М. лични средства да са били в размер, съответстващ на 8 007 500/8 600 000 ид.части, а останалите 296 250/8 600 000 ид.части представлявали припадащата му се част от прекратената СИО.

1

Претендира се обезсилване на обжалваното решение в тази му част и съответно прекратяване на производството, както и присъждането на разноски.

Досежно неправилността на обжалваното решение се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при изготвянето на доклада по делото и допускане на поисканите от страната гласни доказателства, като не е докладвал изложеното в отговора на исковата молба от Д. Д. Й. възражение, че имотът е бил придобит за по-висока от посочената в нотариалния акт цена, а именно 14 600 000 лв., и съответно не е допуснал и събрал поисканите от нея за установяване на твърденията й гласни доказателства – свидетелски показания.

Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал и нарушения на процесуалния закон и на материалния закон, като е разместил доказателствената тежест между страните и е не е зачел законоустановената презумпция за съвместен принос на двамата съпрузи.

Относно необосноваността на решението се излагат оплаквания, че поради допуснатите процесуални нарушения и нарушението на материалния закон, както и поради извършен непълен и неправилен доказателствен анализ, съдът е направил неправилни фактически и правни изводи.

Претендира се отмяна на обжалваното решение в тази му част и постановяването на ново решение, с което предявеният от В. М. М. срещу въззивницата иск да бъде отхвърлен изцяло, като й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемия В. М.

М., чрез адв.Г.М., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно, т.к. съответства на материалния закон и е обосновано, а при постановяването му не са били допуснати твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения. Сочи се, че поисканите от въззивницата – ответница гласни доказателства за установяване на продажна цена по сделката, различна от посочената в нотариалния акт, са недопустими на основание чл.165, ал.2 от ГПК поради липсата на начало на писмено доказателство. Докладът на делото не бил непълен и не е била разменена доказателствената тежест между страните, т.к. същата била правилно разпределена с оглед на подлежащите на доказване от всеки от страните факти. Фактическите изводи на съда били правилни, т.к. били съответни на всички събрани относими доказателства, обсъдени в тяхната пълнота, а формираните въз основа на тях правни изводи били съответни на материалния закон. Възразява, че направеното с отговора на исковата молба от Д. Д. Й. възражение относно придобивната цена на имота не е конкретно, доколкото не се сочи кога й е била дарена от нейните родители сумата от 2

6 000 000 лв., които твърди да са били вложени при покупката на имота.

Сочи, че възражението на ответницата за произхода на средствата, послужили за закупуване на имота, са останали недоказани.

Претендира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за частично обезсилване на обжалваното решение, респ. неговата отмяна изцяло, както и присъждането на сторените по делото разноски.

Въззиваемият се представлява в откритото съдебно заседание от пълномощник.адвокат, чрез когото оспорва първоинстанционното решение и пледира за потвърждаване на обжалваното решение и претендира присъждането на разноските по делото.

Старозагорският окръжен съд, след съвкупен анализ на твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, тъй като е подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. М. М. срещу Д. Д. Й., с която е предявен установителен иск по чл.23, ал.1 от Семейния кодекс (СК) за признаването му за собственик по силата на пълна трансформация на лични средства на следния недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор с №

***/ шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, девет хиляди деветстотин седемдесет и седем, точка, едно,точка, четиридесет и шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-1/07.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, девет хиляди деветстотин седемдесет и седем), с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), целият с площ 63,38 кв.м. (шестдесет и три цяло и тридесет осем стотни квадратни метра), заедно с прилежаща част: избено помещение № 6 (шест), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта - ***, *** и над обекта - ***, ***, който недвижим имот

3 по документ за собственост представлявал: АПАРТАМЕНТ, находящ се в ***, намиращ се в жилищна сграда- блок построен върху държавна земя, състоящ се от : спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна, антре и два балкона, със застроена площ 63.38 кв.м. / шестдесет и три цяло и тридесет и осем стотни кв.м./ при граници на същия: изток-двор, запад- стълбище, и ап. 47, север- улица, юг- ап. №47 и двор, с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ под №6/ шест/ при граници на същото: изток- мазе № 5, запад-коридор, север-коридор, юг-мазе № 7, заедно с 1,415 %/ едно цяло и четиристотин и петнадесет процента/ идеални части върху мястото, съгласно НА №123, том I, per. № 476, дело № 141 от 1998 г.

Ищецът е изложил твърдения, че на 06.04.1996 г. е сключил граждански брак и са били съпрузи до 10.07.2002 г., когато с влязло в сила решение № 66/31.05.2001 г., постановено по гр.д.№ 2919/2001 г. по описа на старозагорския районен съд бракът им е бил прекратен чрез развод. Твърди, че на 22.10.1998 г. по силата на договор за покупко-продажба бившите съпрузи са придобили през време на брака си процесният недвижим имот на цена от 8 600 000 лв. (неденоминирани), представляващи левовата равностойност на 5241 щатски долара. Твърди, че покупната цена на имота е била заплатена изцяло с негови средства, т.к. на 09.10.1998 г. е продал друг недвижим имот, представляващ негово лично имущество за сумата от 8 007 500 лв. (неденоминирани), представляващи левовата равностойност на 5009 щатски долара, която е вложил за покупката на процесния имот.

Отчужденият имот – лична собственост твърди да е получил в замяна на дарен от неговата баба недвижим имот, като при замяната е получил и доплащане от 33 000 лв., част от които също вложил при закупуването на процесното жилище.

С отговорът на исковата молба ответницата е оспорила иска като е навела възражения, че процесният имот е бил придобит със семейни и лично нейни средства, дарени от родителите й. В тази връзка твърди, че имотът е бил закупен на действителна цена от 14 600 000 лв. (неденоминирани), от която отразената в нотариалният акт цена от 8 600 000 лв. (неденоминирани) е била заплатена със семейни средства на двамата съпрузи, а сумата от 6 000 000 лв. (неденоминирани) е била заплатена с дарени й от нейните родители средства.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е уважил частично иска, като е признал В. М. М. за собственик на 8 303 750/8 600 000 ид.части от процесния недвижим имот поради частична трансформация на лични средства, а именно 8 007 500 лв. представляващи стойността на цената на отчуждения преди това имот-лично имущество на ищеца, а за квотата от 296 250/8 600 000 ид.части е приел, че представляват половината от трансформираната при прекратяването на брака в обикновена съсобственост съпружеска имуществена общност.

4

Така постановеното от първоинстанционният съд решение се преценява от въззивния съд за валидно и допустимо, но за частично неправилно.

На първо място предявеният от В. М. М. срещу Д. Д. Й. е допустим, макар и да е бил предявен срещу несобственик, т.к. исковата молба е била вписана по имотна партида № 205572 с вх.рег.№ 10637/10.11.2020 г., акт № 257, т.V, рег.№ 10574/2020 г., а видно от представения с отговора на исковата молба н.а.№ 6, т.ІІІ, рег.№ 6576, дело № 295/10.11.2020 г., с който Д. Д. Й. е отчуждила с договор за дарение имота в полза на сина си П.В. М., е бил вписан по имотна партида № 205572 с вх.рег.№ 10616/10.11.2020 г., акт № 164, т.ХХХІ, рег.№ 5739/2020 г., т.е. след вписването на нотариалният акт, обективиращ договорът за дарение.

В случая, макар и приобретателят на имота П.В. М. да не е страна в производството по делото, въззивният съд, ръководен от указанията за приложението на закона, дадени в т.3Б на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, счита, че за В. М. М. е налице правен интерес от предявяване на специалният установителен иск за собственост по чл.23, ал.1 от СК срещу Д. Д. Й., която се е разпоредила със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

Постановеното първоинстанционно решение е допустимо, т.к. с него сезираният съд се е произнесъл по предявеният иск, в рамките на търсената от ищеца защита. В този смисъл оплакването във въззивната жалба за частична недопустимост на обжалваното решение е неоснователно, т.к. не е налице произнасяне на съда „свръхпетитум“, доколкото е бил сезиран с искане да признае ищецът изцяло за едноличен собственик на имота на основание трансформация на лични средства, а самият иск е бил уважен частично.

Обжалваното първоинстанционно решение се преценява за частично неправилно по следните съображения:

Старозагорският окръжен съд намира, че правно-относимите обстоятелства са били установени правилно от първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Безспорно установено е, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак за периода между 06.04.1996 г. и 10.07.2002 г. От събраните доказателства се установява, че процесният недвижим имот е бил придобит чрез договор за покупко-продажба, сключен на 22.10.1998 г., по който и двамата съпрузи са били купувачи, за сумата от 8 600 000 лв.

(неденоминирани), която е посочена като изцяло заплатена от тях на продавача. Установява се също така, че на 09.10.1998 г. В. М. М. е продал свой недвижим имот за сумата от 8 007 500 лв. (неденоминирани), а този отчужден имот е придобил в резултат на сключен на 23.02.1995 г. договор за 5 замяна, по силата на който е отстъпил на заменителя свой недвижим имот в ***, който е придобил по силата на договор за дарение, сключен на 13.03.1985 г. със своята баба Н.С.С. и своя баща М.С. М.. При замяната за уравнение на престациите е получил и сумата от 33 000 лв. От представеното от МВР – с-р Пътна полиция Стара Загора е установено, че МПС лек автомобил Шкода 105L е било собственост на В. М. М. за периода от 08.02.1996 г. до 07.08.2008 г., а от трудовата му книжка е установено, че за периода от 01.02.1994 г. до 31.12.1999 г. постоянно е работил по трудови правоотношения, като за периода от 01.07.1998 г. до 31.12.1999 г. е работил като бояджия във „В.“ ООД, с основни месечни възнаграждения съответно от 60 000 лв.

Разпечатката съдържа 45 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f7c57bb-96f6-4c29-821f-5c30f57b89e9