Решение № 2405 от 15.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2405 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙ.ЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110112905 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, от страна на ищеца Й. В.

Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., чрез процесуалния представител адвокат З.

Й. от АК – Варна, против ответника М. И. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В..

В исковата молба ищeцът, чрез процесуалния си представител, твърди, че с ответника били приятели. Ответникът желаел да закупи климатик от магазин „Зора“ в гр. Варна климатик марка „Finlux“, модел „FDi-12LK46SC“ с продажна цена 999,99 лв. Тъй като не разполагал с необходимите средства, той помолил ищеца да закупи формално от свое име климатика, като сключи с “Юробанк България“ АД договор за потребителски кредит и издаване на кредитна карта, с които да бъде заплатена стоката към търговеца, а ответникът поел задължението да плаща погасителните вноски по кредитната карта. Ищецът се съгласил и на 14.02.2025 г. сключил с посочената банка договор за револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта за финансиране на покупката на климатика. На същата дата климатикът бил закупен, фактурата била издадена на официалния платец, но между страните имало съгласие, че реалният собственик на вещта е ответникът. На 18.02.2025 г. климатикът бил монтиран от сервизен екип на магазина за техника директно в дома на ответника. Съгласно постигнатата уговорка между страните ответникът започнал да заплаща директно на банката месечните вноски по усвоения посредством кредитната карта кредит. След като изплатил първите няколко месечни вноски, спрял плащанията. За това ищецът научил на 26.11.2025 г. от напомнително съобщение от банката, която го уведомила, че има просрочена дължима вноска за м.октомври 2025 г. При разговор с ответника последният заявил, че е материално затруднен. За да не бъде допълнително увеличено задължението с наказателни лихви и неустойки, на 27.11.2025 г. ищецът посетил офис на банката и прекратил едностранно договора за кредитна карта, като 1 заплатил всички дължими към банката суми - в размер на 391,12 лв., които включвали дължимите анюитетни вноски, лихви, такси и неустойки за просрочване.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 391,12 лв. - представляващи сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В депозирания от ответника писмен отговор на исковата молба, се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. След подаването на исковата молба ответникът доброволно и изцяло заплатил претендираната сума от 391,12 лв. по банков път на името на ищеца. Плащането било извършено в пълен размер и без условия, с което вземането на ищеца било погасено. Предвид това ответникът моли искът да бъде отхвърлен.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото от страна на ищеца са представени следните писмени доказателства: договор за кредит: CARD-20981071/14.02.2025 г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; фактура № 0833034907 от 14.02.2025 г., издадена от „Зора М.М.С.“ ООД; монтажна карта от 18.02.2025 г.; разпечатка от електронна кореспонденция; искане за прекратяване на договор за кредитна карта от 27.11.2025 г.; вносна бележка от 27.11.2025 г. за внесена сума в полза на „Юробанк България“ АД. От страна на ответника са представени 2 бр. потвърждения на превод чрез приложението Revolut от 14.01.2026 г.

От така посочените доказателства безспорно се доказва, че на 14.02.2025 г. е бил сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-20981071, между ищеца и „Юробанк България“ АД, по силата на който банката е предоставила на ищеца револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1500 лв. На същата дата е извършено усвояване на сума от 999,99 лв. чрез покупка на изплащане на климатик „Finlux“. Страните по договора са уговорили, че усвоената сума ще бъде върната на осем месечни вноски, всяка от 124,99 лв., с последна падежна дата 01.11.2025 г. От представената фактура №0833034907 от 14.02.2025 г. е видно, че е бил закупен климатик Finlux FDI-12LK46JC+MO на името на ищеца, който климатик е бил монтиран в помещение на адреса на ответника, видно от представената монтажна карта, като в нея е посочено, че клиент е именно ответникът. През месец ноември 2025 г. ищецът получил съобщение от банката, че задължението по договора за месец октомври не е платено, като сумата дължима по договора е в размер на 391,12 лева. На 27.11.2025 г. ищецът отправил до банката искане за прекратяване на договора за кредитна карта, като в същия ден заплатил изцяло задължението по договора в размер на 391, 12 лв., равняващи се на 199,98 евро. На 14.01.2026 г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 199,98 евро чрез приложението Revolut, като за основание за извършеното плащане посочил:

„Финално плащане по ФЛ Климатик!“.

2

Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от събраните доказателства – всички горепосочени писмени доказателства, а и относно тези факти между страните не е налице спор. От изявленията на ответника, направени с отговора на исковата молба е видно, че той признава фактите по делото, както и, че е изплатил на ищеца претендираната от последния сума, представляваща сума, свързана със закупуването и изплащането на климатик.

На база на така установените факти по делото съдът счита, че се налагат следните изводи: С категоричност се установява по делото, а и не е спорно между страните, че ищецът е сключил договорът за револвиращ кредит за сума, с която е бил закупен климатик, монтиран в обект на ответника и очевидно ползван от него. Дължимата сума по договора за кредит от 391, 12 лв. е била заплатена от ищеца, с което изцяло е било погасено задължението по договора. Доколкото тази сума е била заплатена за погасяване на задължение за кредит, от който се е ползвал ответникът, то с нея ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Ответникът изрично признава това обстоятелство, а и е видно, че същият е изплатил на ищеца исковата сума. Предвид заплащането на исковата претенция, съдът счита, че предявеният иск като неоснователен, следва да се отхвърли.

Независимо от този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, доколкото не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК. Действително ответникът е направил признание на фактите по иска и е изплатил на ищеца претендираната сума, но е видно, че това е сторено, след завеждането на исковата молба, в хода на производството, поради което не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на претенцията. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 225,56 евро, от които 25,56 евро – заплатена държавна такса и 200 евро – адвокатско възнаграждение. От ответната страна е депозирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение съдът счита за неоснователно. Видно е, че адвокатското възнаграждение е изплатено в размер съответен на фактическата и правна сложност на делото и съответстващ на обичайния размер възнаграждения, изплащан при сходни случаи.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Й. В. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., против М. И. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 391, 12 лв., представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, чрез закупен на 14.02.2025 г. климатик климатик Finlux FDI-12LK46JC+MO.

ОСЪЖДА М. И. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ДА ЗАПЛАТИ на Й.

3

В. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., направените по делото разноски в размер на 225,56 евро (двеста двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента).

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при РаЙ.ен съд – Варна: _______________________

4