Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 09.08.2024, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Административно наказателно дело 27/2024
Вид
Решение № 70
Подписан
09.08.2024
В сила
10.09.2024
Състав
Кирил Давидов Павлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Самоков, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно наказателно дело № 20241870200027 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. В. В. ЕГН**********, от град С. срещу Наказателно постановление (НП) № ../18. 09. 2020 год. , издадено от Началник група в ОДМВР София, РУ С., с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "А" от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100, 00 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че нарушението не е извършено съзнателно. Поддържа се, че АНО не е посочил в какво качество- водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице е санкционирана жалбоподателката. Излага се също, че жалбоподателката не е извършила нарушението, за което й е наложено административно наказание. Иска се отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски.

В с.з. жалбоподателката се явява лично и със защитника й адвокат Е. А., която поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, а именно административно наказващият орган редовно призован, не се явява в съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от санкционираното лице, имащо право и интерес от обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.

Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение бл. № ..от 29. 06. 2020 год. затова, че на 29.

1

06. 2020 год. около 20 часа в гр. С., по ул. М., на центъра на града , като родител майка допуска непълнолетния й син Б. Л. В., да управлява мотопед П. без регистрационни табели, като водачът Б. Л. В., визиран в АУАН като непълнолетен не притежава свидетелство за управление на МПС, не е правоспособен водач.

Визирано е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 102 от ЗДвП.

Впоследствие, на датата 18. 09. 2020 година било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с разликата че водача Б. Л. В. е посочен като малолетен, с което на жалбоподателя М. В. В., за нарушение на чл. 102 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. чл. 177, ал. 1, т. 3 б. "А"от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 100, 00 лв.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка относно това къде и кога малолетния Б. Л. В. е управлявал мотопеда без да е правоспособен се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства, включително и от АУАН и от показанията на разпитаните свидетели полицаи С. Г. и Р. Д., които не се оспорват от страните. От доказателствата по делото се установява кога е извършена проверката, и, че при извършването и е установено, че малолетният син на жалбоподателката е извършил нарушение като управлява моторното превозно средство мотопед П., като не е правоспособен водач-не притежава свидетелство за управление на МПС.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентните за това органи и формално съдържат всички необходими реквизити визирани в ЗАНН. Правилно е установена и описана фактическата обстановка. По делото не е спорно, че е налице извършено от малолетния Б. Л. В. нарушение, тъй като същият при проверка от служители на ОД на МВР - Самоков е бил установен да управлява процесния мотопед, посочен в акта.

Съдът намира, че НП подлежи на отмяна по следните съображения:

Видно е, че се касае за установено управление на МПС, от страна на малолетния син на жалбоподателката. С акта и НП нарушението на жалб.е квалифицирано като такова по чл. 102 т. 1. ЗДвП. Чл.102 ЗДвП, обаче има две алинеи, всяка от които съдържа в себе си по няколко хипотези. И актосъставителя и АНО не са конкретизирали и посочили конкретната правна норма/хипотеза/, която е нарушена/, което се явява процесуално нарушение - чл. 42, ал. 1 т. 5 и чл. 57, ал. 1 6 ЗАНН. С НП, нарушението на жалбоподателката е квалифицирано и е санкционирано за нарушение по чл. 177, ал. 1 т. 3 б.

А от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказват собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя МПС на лице, което не е правоспособен водач/б. А, предл.1 ЗДвП/. В случая жалбоподателката не е нито собственик, нито длъжностно лице, нито водач, а и не се твърди да е притежавала подобни качества. Тя е обвинена в това, че като родител е допуснала друго лице да управлява МПС, без да е правоспособен водач, при което административно-наказателната и отговорност е недопустимо да се ангажира по смисъла на чл. 177, ал. 1 т. 3 б. "а" ЗДвП, още повече, че б. " А" също съдържа няколко хипотези/предложения/, като АНО не е посочил на кое от предложенията ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателката, което е друго допуснато процесуално нарушение, с което също се нарушава правото на защита на жалбоподателката.

Предвид гореизложените доводи, НП като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени, а жалбата да се приеме за основателна.

При този изход на делото на пълномощника на жалбоподателя се дължи адв.възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗА в размер на 250 лв.

Водим от горното, на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № ../18. 09. 2020 год. , издадено от Началник Група в ОДМВР София, РУ С., с което за нарушение на чл. 102 т. 1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1 т. 3, б. А от ЗДвП, на М. В. В. ЕГН ********** е 2 наложена глоба в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. София, РУ С. да заплати на М. В. В. ЕГН ********** сумата 250 лева за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Софи област в 14дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________

3