Решение № 15 от 15.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Деница Вълкова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201030 по описа за 2024 година Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея на адвокат П.Т. – упълномощен защитник на подсъдимия М. К. Й., против нова присъда № 42 от 15.11.2023г. по в.н.о.х.д. № 727/2023г. на ОС- Благоевград.

В допълнението към касационната жалба се поддържат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон, мотивирани с неправилното осъждане на подсъдимия Й. за престъплението по чл. 129 НК. Същественото нарушение на процесуалните правила се обосновава с нарушение на чл. 13 НПК и с неизясняване на обстоятелствата по пристигане на пострадалия в района на база Житанци, физическото му състояние след подаване на сигнала на телефон 112 и часа на посещението му в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Твърди се нарушение и на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК налично поради сочен от защитата непълен и превратен анализ на гласните доказателства. Въведен е и касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, който не е обоснован с конкретни аргументи. Претендира се неправилност на въззивната присъда и в гражданско-осъдителната й част. Изтъква се противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата, относимо към уважения иск за неимуществени вреди.

1

Досежно иска за имуществени вреди се твърди, че нарушението е налично, тъй като е присъдена лихва от датата на увреждането, при все че разходите за лечение (с които е обоснована тази искова претенция) са от по-късен момент.

Отправените от защитата искания към касационния съд са алтернативни: за оправдаване на подсъдимия, за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или за намаляване на размера на наказанието.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът – а. Тренев, поддържа тези свои съображения.

Подсъдимият М. Й., редовно уведомен, не се явява.

Не се явяват пред касационната инстанция и гражданският ищец и частен обвинител Ю. К., както и повереникът а. Янкулов. В писмено становище до съда повереникът заявява позиция за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура също счита касационната жалба за неоснователна. Не намира наличен нито един от касационните поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК и пледира за потвърждаване на въззивната присъда.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, съобрази следното:

По процесуалното развитие на делото

С присъда от 21.02.2023 г. подсъдимият М. К. Й. е признат за невиновен в това, че на 30.12.2020 г., в гр. Петрич, в района на база „Житанци“, чрез нанасяне на удар с юмрук, причинил на Ю. Н. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан за обвинението по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

Отхвърлени с присъдата са предявените, ведно със законната лихва, от гражданския ищец К. против подсъдимия Й. граждански искове за 30 000 лева (неимуществени) и за 2 780.94 лева (имуществени) вреди, причинени от престъплението предмет на обвинението.

По протест на прокурора и по жалба на повереника след проведено по инициатива на окръжния съд въззивно следствие с разпит на свидетели с нова присъда № 42 от 15.11.2023 г. по в.н.о.х.д. № 727/2023 г. първоинстанционната присъда е отменена и подсъдимият М. Й. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, като му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим.

На основание чл. 68, ал. 1 НК с въззивната присъда е приведено в изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по н.о.х.д. №237/2019 г. на РС-Петрич.

2

С новата въззивна присъда са уважени частично предявените в условията на обективно кумулативно съединяване граждански искове и подсъдимият М.

Й. е осъден да заплати на гражданския ищец Ю. К., както следва:

- 8 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието (30.12.2020 г.) до окончателното изплащане на сумата и

- 2 514.60 лева – обезщетение за имуществени вреди със законната лихва от същия момент.

Отхвърлени като неоснователни са исковете за разликата над горепосочените размери до пълните предявени такива.

Новата въззивна присъда е предмет на касационна проверка – първа по своя ред.

Касационната жалба срещу тази присъда е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 1, вр. чл. 253, т.

2 НПК (защитник), в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок (петнадесет дни) и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.

346, т. 2 от НПК.

Преди да премине към произнасяне по същество касационният съд отбелязва, че не следва да взима отношение по доводите, релевирани в допълнителната касационна жалба на адвокат П.Й.. С разпореждане №1938/16.09.2024 г. на председателя на трето Наказателно отделение на Върховния касационен съд по тази жалба е отказано образуване на касационно производство с основен аргумент неотговаряне на изисквания за допустимост по чл. 351, ал. 1 НПК. В рамките на касационната проверка следователно остават релевираните в допълнителната касационна жалба на а.

Тренев доводи.

По същество по тези доводи бе прието следното:

1. По твърдението за съществено нарушение на процесуалните правила То се основава на две възражения: първо – за неразкриване на обективната истина поради несъбиране на определени доказателства и второ – за нарушен процес по формиране на вътрешното убеждение на съда.

И двете възражения са неоснователни.

1.1. При проверката на обжалваната пред него присъда Окръжен съд – Благоевград е изпълнил в пълен обем правомощията си по чл. 313 и чл. 314 3

НПК. Констатирал е, че първоинстанционният съд в условията на непосредственост, с активното участие на държавното и частно обвинение, на подсъдимия и на защитата, е събрал всички необходими доказателствени източници за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Едновременно с това, по служебен почин и след самостоятелно разбиране за относимостта им към главния факт, въззивният съд е извършил преразпит на свидетелите А.З. и Х.Б. – първият посочен от защитата и разпитан за първи път пред районния съд и вторият, посочен от прокурора в обвинителния акт и отново разпитан пред първия съд. Страните не са поискали, а и съдът не е намерил по собствена преценка за необходимо да допуска и събира непосредствено други доказателства. По този начин не е допуснато нарушение на чл. 13 НПК и обективната истина в процеса не е останала неразкрита.

Противно на твърденията на касатора касационният съд приема, че по делото е имало достатъчно доказателства, изясняващи повода, по който в процесния ден пострадалият К. е отишъл в база Житанци. Според собствените му показания (вж. разпит на л. 65 от първоинстанционното дело) той е бил там, за да получи ремарке, което преди това по договорка със собственика на базата, е оставил за временно съхранение. Показанията на пострадалия в тази част основателно са били ценени като достоверни, тъй като са последователни и не са противостояли на друга доказателствена данна. Аргумент в тяхна подкрепа би могъл да бъде изведен и от предназначението на базата, в която според показанията на пазача Х.Б., са оставяни за съхранение леки и товарни автомобили. Аргумент в подкрепа на това, че пострадалият действително е бил в база Житанци са и показанията на двамата полицейски служители Г. и С., които са били извикани на мястото по сигнал и са заварили К. там.

Събирането на доказателства извън гореспоменатите нито е било необходимо с оглед предмета на доказване по делото, нито е било предпоставено от казаното от самия подсъдим, който в обясненията си не е твърдял, че в процесния ден пострадалият не е бил в база Житанци.

Не намира подкрепа в доказателствата по делото твърдението на касатора, че въззивният съд не е събрал доказателства за физическото състояние на пострадалия К. непосредствено след увреждането. И относно тази съществена за доказване на обвинението част делото е попълнено с достатъчен доказателствен материал. Освен показанията на пострадалия и неговите близки родственици (майка и баща), за да изведе фактическите констатации за здравословното състояние на пострадалия, съдът е ползвал медицински документи – медицинско свидетелство (л. 32 от д.п.), епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ (л. 28-29 от д.п.), съдебно медицинско удостоверение №24/14.01.2021 г. (л. 26 от д.п.), както и заключението на лекарската експертиза (л. 51-57 от д.п.), установяваща вида на причиненото увреждане, медико-биологичната му характеристика на средна телесна повреда, както и това, че то не може да бъде получено при самонараняване или падане върху терен. Без основание касаторът смята, че изброените доказателствени данни са компрометирани от показанията на полицейските служители А. Г. и А. С., които в база Житанци са разговаряли с пострадалия 4 непосредствено след инцидента и не са забелязали видими белези от насилие по него. Този направен от защитата прочит на гласните доказателства е спекулативен. Полицаите не са заявили, че по пострадалия не е имало увреждания, а са казали, че по него е нямало следи от кръв и не са забелязали конкретни увреждания, тъй като той е държал ръката на лицето си (вж. л. 133 и л. 153 от първоинстанционното дело). Всичко това, наред с обстоятелството, че разпитът на полицейските служители пред съда е проведен две години след процесните събития и касае случай, свързан с изпълнение на рутинни служебни задължения, не налага извод съответен на твърдения от касатора.

Физическото състояние на пострадалия е несъмнено установено от гласни и писмени доказателства и от лекарска експертиза и допълнителни доказателствени материали в негова обосновка не е било необходимо да се събират.

Несподеляем е доводът на касатора за неразкриване на обективната истина поради несъбирането на доказателства, които да изяснят часа, в който пострадалият е посетил УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. На л. 6-7 от мотивите към въззивната присъда е аргументирана тезата, че пострадалият е бил в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в късния следобед на 30.12.2020 г. независимо от обстоятелството, че в листа за преглед на пациент на л. 32 от досъдебното производство е бил посочен час на посещение 5:49. В тази връзка задълбочено са били обсъдени показанията на пострадалия и на неговите родители, които хронологично са пресъздали събитията от процесния ден, включително предприетото от тях в следобедните часове на 30.12.2020 г. с цел медицински преглед пътуване от гр. Петрич до гр. София. Описаното от свидетелите е намерило подкрепа и в медицинското свидетелство, издадено от ЕТ „Аслепий“ – д-р А.П. – гр.

Петрич, където е бил първият преглед на пострадалия, като в документа е било вписано, че медицинското изследване е извършено по повод нанесен около 9:00 часа на същия ден побой на пострадалия. При тези доказателствени данни, като се има предвид, че в страната се прилагат и двата международни стандарта за 12-часова и 24-часова отчетност на времето, въззивният съд убедително е разрешил колизията между вписания в медицински документ час на прегледа (5:49) и реалният час (17:49), в който този преглед е бил извършен.

1.2. Неоснователен е релевираният от защитника довод за превратен доказателствен анализ и нарушен процес по проверка и оценка на доказателствата.

Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност е проведена от съдилищата по фактите при съблюдаване на чл. 14 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК, а въззивният съд е оценил обективно, всестранно и пълно всички релевантни за главния факт обстоятелства. Причините, поради които той, за разлика от първия съд, е приел, че следва да залегнат в основата на фактическите му изводи показанията на пострадалия Ю. К., разказаното от свидетелите Н. и Л.