Решение № 180 от 08.06.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. гр. Д., 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500691 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ЕЛ. Л.. Г. от с.Р.,общ.Г. Т.,обл.Д. срещу решение №260073/28.07.2021 г. по гр.д.№67/2021 г. на Каварненския районен съд,с което е отхвърлен предявен от въззивницата срещу С. С. от гр.С. и Л.. Ц. М. от гр.С. иск за признаване за установено като придобито по давност право на собственост на въззивницата върху недвижим имот,представляващ дворно място с площ 740 кв.м,включено в УПИ ***,цялото с площ от 1 070 кв.м,в кв.* по ПУП на с.Р.,общ.Г. Т.,обл.Д.,ведно с построената в това дворно място едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 40 кв.м,като въззивницата е осъдена да заплати на Л.. Ц. М. 600 лв разноски по делото.Сочи се в жалбата,че първоинстанционното решение било неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка вследствие тези процесуални нарушения.Първоинстанционният съд неправилно оставил без уважение 1 доказателствени искания на въззивницата за допускане на писмени доказателства,опровергаващи показанията на свидетели,посочени от ответната страна,възприемайки ги като преклудирани.Подробно са обсъдени от въззивницата противоречия в горните свидетелски показания,които съдът не съобразил.КРС не изяснил всички твърдения на въззивницата в депозираните допълнителни уточняващи фактическата обстановка молби и не обсъдил действителната воля на страните по продажбата между ищцата и първия ответник през 2008 г.,както и облигационните им отношения преди сделката,които дали повод на въззивницата да счита имота за свой и след продажбата,доколкото се чувствала измамена от С. С..Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на исковете,като се претендират сторените в двете инстанции разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите С.

С. от гр.С. и Л.. Ц. М. от гр.С. изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение,респ. за присъждане на сторени разноски в настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице /страна по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Същата е редовна като отговаряща на изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК.Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 06.08.2021 г.,а жалбата е подадена по пощата и входирана в КРС на 16.08.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 20.08.2021 г./.Предвид горното същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими установителни искове за собственост.По същество като краен извод е правилно при следните съображения:

Гр.д.№67/2021 г. на Каварненския районен съд,преобразувано от гр.д.

№267/2020 г. на Генералтошевския районен съд,е по повод искова молба вх.

2

№260290/08.10.2020 г. по описа на ГТРС,уточнена с молба вх.

№260558/19.02.2021 г. /на лист 72 от първоинстанционното дело/,молба вх.

№260865/24.03.2021 г. /на лист 86 от първоинстанционното дело/ и молба вх.

№144/11.01.2022 г. по описа на ДОС /на лист 28 от въззивното дело/,с която са предявени пасивно субективно съединени установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК от ЕЛ. Л.. Г. от с.Р.,общ.Г. Т.,обл.Д. срещу С. С. от гр.С. и Л.. Ц. М. от гр.С. за установяване правото на собственост на ищцата,придобито по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност,върху недвижим имот в с.Р.,общ.Г. Т.,представляващ дворно място с площ от 740 кв.м в реални части от УПИ *** в кв.* по ПУП на селото-целият с площ от 1 070 кв.м,които реални части съответстват на площ от 280 кв.м,означена по плана като формирана от имот пл.№*,кв.*,и на площ от 460 кв.м,означена по плана като формирана от имот пл.№*,кв.* /защриховани от ищцата със сини щрихи върху скицата на лист 29 от делото на ДОС/,ведно с построената върху частта от пл.№*,кв.* едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м,състояща се от две стаи и кухня.

Изложено е в исковата молба,че ищцата закупила горния имот през 1998 г. и заживяла в него,като живеела в него до настоящия момент.Поради неотложна парична нужда,свързана със заболяване на внука й,се наложило на 08.09.2008 г. да продаде имота на ответника С. С. при посочена в нотариалния акт продажна цена от 2 500 лв,която обаче не й била заплатена от купувача.След продажбата ищцата продължила да живее в имота по устно съгласие на купувача С.,който й заявил,че може да обитава имота,докато е жива.Не заплащала и наемна цена за същия.Вследствие горното обещание ищцата продължила да живее в имота,като го считала за свой.През годините извършила основен ремонт със свои средства и без противопоставяне от ответника С.-подмяна на покрив,ремонт на санитарни възли.Горният ответник не се интересувал от имота и не притеснявал ищцата.Към 2018 г. след 10годишно владение ищцата придобила отново имота по давност.На 07.10.2020 г. двамата ответници се явили в имота и поискали ищцата да го напусне,при което посещение същата разбрала,че С. С. продал имота на ответника Л.. Ц.

М..

В допълнителна молба вх.№260340/13.10.2020 г. /на лист 19 от първоинстанционното дело/ ищцата е разяснила,че оспорва прехвърлителния ефект на договора за покупко-продажба между двамата ответници,сключен на 3

15.09.2020 г.,като е заявила,че към датата на продажбата именно тя,а не продавачът С. С.,се е легитимирала като собственик на имота по силата на изтекла придобивна давност.В този смисъл продавачът не могъл да прехвърли на ответника Л. Ц. М. права,каквито не притежава.Доводът непрецизно е формулиран като „оспорване на съдържанието на нотариалния акт“ с искане за откриване на производство по оспорване истинността на акта по реда на чл.193 от ГПК.

С молба вх.№260865/24.03.2021 г. ищцата е уточнила,че през 2007 г. внукът на същата М.,който бил студент в ***-гр.С.,бил с влошено здравословно състояние.Ищцата и първият ответник С. се познавали още от декември 2007 г.,когато ищцата започнала да работи при ответника в дома му в гр.С. като ***.В разговорите със С. станало въпрос,че внукът й е болен и че тя търси да му закупи стая в гр.С.,за да не живее в общежитие.С. се съгласил да й съдейства при закупуването на една стая от апартамента на негов познат.Ищцата му повярвала и му предала обща сума от 8 000 лв /по 2 000 лв на четири пъти през декември 2007 г.,януари,февруари и март 2008 г./.Според С. сумата не била достатъчна и страните се уговорили ищцата да му продаде имота си в с.Р..Тя му го прехвърлила,при което С. се съгласил тя да продължи да живее в имота,но не й заплатил посочената в нотариалния акт продажна цена от 2 500 лв.Независимо от горното ищцата не получила в собственост обещаната й една стая от апартамент,като не й били върнати и предоставените 8 000 лв.За горната измама ищцата потърсила съдействие от РПУ-гр.Г. Т.,но преписката била прекратена поради липса на доказателства за извършено престъпление.Заради горната измама ищцата продължила да живее в имота в с.Р. и да не зачита прехвърлителния ефект на продажбата в полза на С.,като считала имота за свой.През 2019 г. С. за първи и единствен път отишъл при нея в с.Р. с предложение да й продаде обратно имота,но на много по-висока цена.

В писмени отговори двамата ответници оспорват основателността на исковете и настояват за отхвърлянето им.Ответникът С. С. не отрича,че след закупуване на имота от ищцата се съгласил тя да остане да живее в него като социално слаба.Ремонтът в имота бил извършен от ответника с негови средства /не по-малко от 5 000 лв/,като същият поемал и всички разходи за поддръжката на имота.Отделно от това подпомагал ищцата във връзка с 4 болестта на внука й М.,което го провокирало да я остави да ползва имота,но със съзнанието и на двамата,че именно той е собственик.Всяко лято ответникът С. живеел в имота по един месец,през което време ищцата го напускала и живеела в имота си в гр.Д..От придобиване на имота именно горният ответник заплащал данъците за него.Предвид посочените обстоятелства фактическата власт на ищцата не представлявала владение,а държане.Същите доводи се съдържат и в отговора на ответника Л. Ц.

М.,който се счита за собственик по силата на сключения между него като купувач и ответника С. като продавач договор за продажба от 15.09.2020 г.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 08.09.2008 г. между ищцата ЕЛ. Л.. Г. в качеството на продавач и ответника С. С. в качеството на купувач е сключен договор за покупкопродажба,обективиран в нотариален акт №*** г. на нотариуса С. Ж. с район на действие ГТРС,по силата на който Е. Л. Г. прехвърля на С. С. собствения си недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 740 кв.м,част от имот с пл.№*,за която е отреден УПИ ***,целият с площ от 1 070 кв.м,в кв.*по ПУП на с.Р.,общ.Г. Т.,ведно с изградената в дворното място едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м,състояща се от две стаи и лятна кухня,за сумата от 2 500 лв,която сума продавачът е получил от купувача напълно и в брой.

На 15.09.2020 г. приобретателят С. С. продава на другия ответник по делото Л.. Ц. М. /към датата на сделката купувачът е вдовец съгласно справките от НБД „Население“ на листи 44 и 45 от първоинстанционното дело/ процесния имот,която продажба е обективирана в нотариален акт №*** г. на нотариуса Б. Б. с район на действие ГТРС.

Между страните не е спорно,че след продажбата от 08.09.2008 г. в полза на С. С. ищцата Е.Г. е продължила да упражнява фактическа власт върху процесния имот през периода 2008 г.-2018 г.,както и до настоящия момент.За да се придобие имотът отново след разпореждането през 2008 г. от ищцата по давност,е необходимо освен наличието на обективния признак на владението /упражняване на фактическа власт върху вещта/ да се докаже от същата и наличие на субективния признак на владението-намерение за своене на имота,т.е. че го държи като свой.Изискуемият по чл.79 ал.1 от ЗС 10-годишен 5 срок при недобросъвестно владение,каквото е по своя вид твърдяното от ищцата,е изтекъл през периода 2008-2018 г.Не е удостоверено обаче наличието на субективния признак на владението.

Предвид особената хипотеза,на която се позовава ищцата,а именно осъществявано непрекъснато,явно,спокойно и необезпокоявано владение след извършена от самата ищца разпоредителна сделка с имота в полза на ответника С.,ищцата следва да се обоснове с факти и обстоятелства,довели до формиране на вътрешното й убеждение,че държи имота като свой,а не за приобретателя по сделката от 2008 г.За да е основание за придобиване по давност на имот,владението трябва да е постоянно,непрекъснато,несъмнително,явно и спокойно.То не може да се упражнява тайно по отношение на този,на когото се противопоставя,а чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта като своя.Когато фактическата власт е установена като държане за собственика,то този,който я упражнява,е държател на имота и в този случай презумпцията по чл.69 от ЗС е опровергана.Държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота,която да намери външна проява чрез действия,които несъмнено да отричат правата на досегашния собственик,което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.Когато този,който се позовава на придобивна давност,е допуснат в имота от собственика и е установил държане,както е в настоящата хипотеза,той трябва да докаже не само упражняването на фактическа власт,но и промяна в намерението си-че е започнал да го свой.Преобръщането на държането във владение трябва да намери израз в конкретни действия,насочени към собственика,които несъмнено да показват отричане на неговите права /решение №73/14.07.2021 г. по гр.д.№2589/2020 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №70/16.08.2017 г. по гр.д.№3991/2016 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС и други цитирани в тях решения/.