Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2833 от 05.06.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 886/2026
Вид
Определение № 2833
Подписан
05.06.2026
В сила
30.09.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Ива Благомилова Благоева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2833 гр. Варна, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500886 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба вх. № 26634/02.04.2026г., подадена от А.

С. С. срещу определение № 4568/23.03.2026г., постановено по гр.д. № 6969/2023г. по описа на РС-Варна, 18 състав, с което е оставено без уважение молба вх. № 14576/23.02.2026 г., подадена от А. С. С., чрез процесуалния й представител адв. В. Д. по чл.248 от ГПК.

В частната жалба се излага, че жалбоподателят е недоволен от определението и настоява за пълната му отмяна. Сочи се, че ответникът е предоставил възможност за съдействие още преди подаване на исковата молба. Излага се, че съдът не е обсъдил възражението на ответницата, че не е дала повод за завеждане на делото, понеже ищцата й е отказала съдействие за извършване на оглед. Твърди се, че ремонтът на банята е извършен и течът е отстранен в първия възможен момент – при появата на достатъчно информация за източника на проблема, а именно след назначаване на второто допълнително заключение по делото, като преди подаване на исковата молба ответницата не е знаела, че причината за влагата у жилището на ищцата е от нейното жилище и в частност помещението – баня. В този смисъл счита, че е приложима нормата на чл.78, ал.4 от ГПК. Моли определението да бъде отменено, а в условията на евентуалност да се редуцират разноските, като се 1 присъдят само дължимата държавна такса и адвокатско възнаграждение, не и разноските за вещи лица, както и да й бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок насрещната страна Я. М. К. е депозирала писмен отговор, с който се излага становище за неоснователност на жалбата.

Сочи се, че по делото са събрани достатъчно доказателства за наличие на проблем в банята на ответницата, както и признание за същия с извършване на ремонт преди последното заседание по делото. Оспорват се твърденията на жалбоподателката за създадени от страна на ищцата пречки за извършване на оглед в апартамента й. Излага е още, че с желание да не се правят разходи делото е спряно по взаимно съгласие на страните още в началото му, но не се намерила добра воля за извършване на ремонт. Моли определението да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени разноски.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 6969/2023г. по описа на РС-Варна, 18 състав е образувано по искова молба, подадена от Я. М. К. срещу А. С. С., с която е предявен иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата да предприеме необходимите действия за отстраняване на повредите в жилището си, находящо се на адрес гр. Варна, ********** в резултат на които е възникнал теч в имота на ищеца, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Иван Момчилов“ № 2, ет. 2, ап. 4.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответницата А. С. С., с който е оспорила иска като неоснователен с изложени аргументи, че появата на влага в банята на ищцата не се дължи на нейни действия или бездействия.

С протоколно определение от 05.01.2024г. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК по взаимно съгласие на страните.

На 27.02.2024г. е подадена молба от ищцата за възобновяване на 2 производството и същото е възобновено.

Съгласно допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Г. и депозирана на 08.05.2025г., са констатирани следи от теч в апартамента на ищцата, както и нарушени фуги и наклон, както и нарушена хидроизолация при стенните монтажни дюбели в банята в апартамента на ответницата. Отразено е наличието на влага по ъглите на душкабината вследствие на лоша изолация. Констатирано е, че е наложително хидроизолиране на фугите и всички нарушения в изолацията на душкабината в ап.6, както и е препоръчително оформянето на наклон и нов сифон. Заключението е прието с протоколно определение от 19.12.2025г. В същото съдебно заседание поради обстоятелството, че ответницата е извършила необходимия ремонт на банята, ищцата е направила изявление за оттегляне на исковата молба. Ответницата е изразила съгласие с оттеглянето, като от процесуалния й представител е потвърдено, че е извършен ремонт, но е изложено, че същият е бил планиран, а не е във връзка с констатациите на вещото лице, като все още оспорва, че причината за течовете в апартамента на ищцата е банята на ответницата. В този смисъл е поддържано становището, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото. С определение на съда производството по делото е прекратено, а произнасянето по разноските е отложено за закрито заседание.

С определение от 26.01.2026г. съдът е осъдил ответницата да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1232.21 евро, като в мотивите си е приел, че ответникът е дал повод за образуване на делото.

С молба от 23.02.2026г. ответницата е поискала изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, като е поискала да не бъдат присъждани такива на ищцата и същевременно е поискала допълване в частта за разноските, като й бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК.

Действително съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В настоящият случай исковата молба е оттеглена и съответно делото е прекратено.

Съгласно константната практика на ВКС ако ответникът е дал повод за 3 завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните – в този смисъл определение № 388/11.07.2017г. по ч. т. д. № 831/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, IV г. о. и други.

Отправеното от ищцата искане по настоящия спор по чл.109 от ЗС е за осъждане на ответницата да предприеме необходимите действия за отстраняване на повредите в жилището си, в резултат на които е възникнал теч в имота на ищцата. Ответницата е оспорила иска с отговора на исковата молба. Въпреки спиране на делото по взаимно съгласие спорът между страните не е разрешен и производството е възобновено. В хода на процеса едва след като със съдебно-техническа експертиза е установено, че причината за теча в имота на ищцата е в недостатъци в банята на ответницата, които следва да бъдат отстранени, последната е извършила ремонта. След като предметът на делото е изчерпан ищцата е оттеглила претенцията си. Няма данни ищцата да е създавала пречки на ответницата преди подаване на исковата молба за откриване на причината за теча и евентуалното му отстраняване, както се твърди в частната жалба. Още повече, че подобно поведение би било в размер със собствения интерес на ищцата. При това положение въззивният състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, с оглед на което следва да понесе разноските за водене на същото.

Не са налице никакви правни доводи за присъждане на разноски само за държавната такса за въззивно обжалване и адвокатското възнаграждение, без тези за депозити за вещи лица. Същите са направени от ищцата с оглед необходимостта за използване на специални знания и след изрично определение на съда, с които експертизите са допуснати. Същите са били от съществено значение, тъй като именно след втората експертиза, ответницата е 4 извършила необходимия ремонт. В този смисъл разноските за депозити за изготвяне на експертизи безусловни са дължими на ищцата.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно. Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, включително и когато се подава частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК – в този смисъл Определение № 76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г. по описа на ВКС, III г.о., Определение № 60345/11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3103/2021 г. по описа на ВКС, III г.о. и др.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4568/23.03.2026г., постановено по гр.д. № 6969/2023г. по описа на РС-Варна, 18 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5