Решение № 60 от 29.07.2024, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 263/2023
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 29.07.2024
- В сила
- 24.08.2024
- Състав
- Стефан Марков Стойков
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" · Закон за пътищата
- чл. 53, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 53, ал.1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 56, ал. 2, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 56, ал. 3, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 27 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. К., 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200263 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Ю. Ф. В., ЕГН **********, подадена чрез адвокат М. Я., против Наказателно постановление № 7925 от 02.11.2022 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., с което на основание чл. 53, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 от ЗП.
Иска отмяна на НП като твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено в нарушение на административно съдопроизводствените правила и случая е маловажен.
Твърди се неяснота дали санкционирането е за липса на разрешение или за незаплащане на такса, както и неустановяване на това. Твърди липса на конкретизация за пътя, както и значителния размер на санкцията, който определя като прекомерен и несъответстващ на нарушението.
Твърди оказано съдействие от страна на жалбоподателя, като и липса на доказателства за редовността на използваните технически средства – везна и ролетка.
Твърди се, че за такова нарушение може да бъде санкциониран само превозвач или собственик на извънгабаритно ППС, но не и водача.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Представя писмени бележки.
Претендира разноски при условията на чл. 38 от ЗА
Въззиваемата страна – Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. не изпраща 1 представител. Писмено, в хода на производството, е представено становище, с което иска оставяне на жалбата без уважение. Изтъква законосъобразния характер както на осъществената процедура, така и на по същество основателността на санкционирането на жалбоподателя. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.
Спазен е законоустановения срок - четиринадесетдневен по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 05.07.2023 г. /видно от приложената обратна разписка, в която е идентифициран номера на НП и името на жалбоподателя като получател на пратката/, докато жалбата е заведена в деловодство на АНО на 17.07.2023 г., тоест в цитирания срок.
Обжалваното НП е издадено на основание АУАН бланков № 0009425, съставен на 04.10.2022 г. срещу жалбоподателя за това, че на същата дата около 09.20 часа на път II-81, км. 5+500 м. в посока гр. К. - гр. С., извършва превоз на товар – фракция, с МПС с четири оси марка „М.“, с peг. № *******, като при проверката е направено измерване с ел. везна PW-10 № 0200009 и ролетка № 1307/18 /5м/ и е установено надвишаване на максимално допустими норми по Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ – при измерено разстояние от 1.40 метра между осите на двойната задвижваща ос, сумата от натоварването на двойната задвижваща ос е 28 300 кг. при максимално допустимо 19 000кг. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
„в“ от цитираната наредба.
Посочено е също така, че водача не представя разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата.
Посочено е в АУАН също така, че са иззети копия от талон на ППС, кантарна бележка и е приложена разписка за връчване на АУАН и протокол за измерване.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 5 б. „в“ от Наредбата.
Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че се издава на основание цитирания АУАН.
С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП - “Глоба” в размер на 3 000 лев.
От приобщените писмени доказателства - НП, АУАН, разписка, копия от кантарна бележка, талон за МПС, Заповед № РД-11-1232/28.10.2021 г., Заповед № РД – 11246/31.03.20122 г. и РД-11-247/31.03.2022 г., сертификат за одобрен тип на ел. везна PW-10 № 0200009 проверка на заявление от 20.06.2022 г. за последваща периодична проверка на ел. везна PW-10 № 0200009, копие от снимка на стикери, декларация за съответствие на ролетка № 1307/18 /5м/, справка от БИМ, се установи, че на 04.10.2022 г. жалбоподателят е управлявал МПС „М.“, с peг. № ******* по второкласен път II-81 в района на 5+500 км с 2 посока от гр. К. към гр. С., когато е бил спрян за проверка от Б.П. и Г.Б., и двамата служители на АПИ, като първият е гр. инспектор при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при А“ПИ“. Автомобилът е бил натоварен с фракция, като с технически средства - ел. везна PW-10 № 0200009 и ролетка № 1307/18 /5м., е извършено измерване както на натоварването на двойната задвижваща ос, така и на разстоянието между двете оси от тази част на ПС, при което е установено, че общото натоварване на двойната задвижваща ос при разстояние между осите от 1.4 метра е в общ размер на 28.300 тона.
Към момента на проверката жалбоподателя не е представил издадено разрешително за специално ползване на пътищата, издавано по реда на раздел IV от наредбата, след като допустимото натоварване двойната ос на МПС-то е в размер на 19 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от наредбата.
На жалбоподателя е съставен цитирания АУАН, връчен му е препис, което е удостоверено от нарочна разписка за това, като е разпечатан и отчет от фискалната памет на електронната везна за извършеното измерване, в който е отбелязано натоварването н всяка от измерените оси на автомобила, отбелязан е регистрационният номер на автомобила и подпис на водача.
Използваните технически средства - ел. везна PW-10 № 0200009 и ролетка № 1307/18 /5м. са одобрен тип средства за измерване, конкретно електронната везна е одобрен тип от органите за сертифициране на страната производител - Чехия, отбелязано е извършване на последваща проверка, - последна на 20.06.2022 г., за което е поставен знак върху везната.
Съгласно правилата в ЕС сертификата за одобрен тип средство за измерване е валиден в страните членки. По отношение на използваната ролетка е налице по различен режим на одобрението й, а именно наличие на декларация от страна на производителя, който е от ЕС, каквато е представена. Предвид това съдът намира за неоснователно съмнението, изразено от жалбоподателя за нередовности, отнасящи се до възможността с посочените средства за измерване да се установяват по надлежен ред както разстояние, така и теглото на отделните оси от ППС.
При тези факти, които не се оспорват от жалбоподателя, и които са установени без противоречия от приложените писмени доказателства - АУАН, НП, кантарна бележка и останалите цитирани по-горе съдът намира, че основателно и законосъобразно е ангажирана отговорността му за извършеното нарушение на специалните изисквания на Закона за пътищата.
От обективна страна жалбоподателя е управлявал на 04.10.2022 г. състав от МПС, като натоварването на двойната задвижваща ос надхвърля максимално разрешеното с посочените конкретни разпоредби на Наредба № 11 за движение по пътищата, съответно му е наложена санкция на основание разпоредби от Закона за пътищата, след като е използвал пътя по начин, представляващ специално използване на пътищата и не е разполагал с изрично разрешение за това. Жалбоподателя е използвал конкретния пътен участък извън основното предназначение на пътищата - превоз на пътници и товари, съгласно чл. 2, ал. 1 3 от ЗП. Извън това основно предназначение законът предвижда и специално ползване на пътищата, което понятие има легално определение – 1, т. 8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя.“
Осъществяването на дейности част от включените обхвата на това понятие се извършва след издаване на разрешение от собственика на пътя – държава, или община, като изрично чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП установява забрана за осъществяване на дейност по специално използване на пътищата, в техния обхват и строителна линия, без разрешение, като изчерпателно са изброени тези дейности, част от които е движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Доколкото жалбоподателят не е притежавал издадено разрешение за осъществяване на тази дейност е налице осъществяване от обективна страна на нарушение на цитираната разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, в какъвто смисъл няма неяснота – санкционирането е за осъществяване на превоз без изрично разрешение за такъв вид ползване на пътя.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, след като формалния характер на нарушението /без да е предвидено настъпване на конкретни вредни последици/ се изразява в съзнание и представи у жалбоподателя, че управляваното от него ППС е натоварено с товар, надхвърлящ като тегло максимално допустимото – видно е от кантарната бележка представена от жалбоподателя. Без съмнение жалбоподателят е бил длъжен и да знае разпоредбите на закона за пътищата, и подзаконовия нормативен акт – Наредба № 11, установяващи както конкретните максимални стойности на натоварването на състава от ППС, така и изискването за издаване на изрично разрешение при използване на пътя от ППС, надхвърлящо тези максимални размери, а принципно водачът на всяко едно ППС носи отговорност и за съответствието на товара и теглото му с изискванията на закона.
При преценка на съставения АУАН и обжалваното НП съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази дейност, с която поименно са изброени лицата, включително и актосъставителя с допълнителна заповед, в качеството му на служител на в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, съответно на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата това лице има право да съставя актове за установяване на административни нарушения. Правомощието на лицето Виолета Богданова Асенова да издава НП /чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП/, е предоставено от председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”, съгласно представената изрична заповед за това.
Налице са и доказателства за сертификати на ниво ЕС за използваните от 4 контролните органи технически средства, които, съгласно чл. 1а, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - „Средствата за измерване с ЕИО одобрен тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или на Турция, подлежат само на последващ контрол по реда на наредбата“, а конкретно за използваната електронна везна тип PW-10 № 0200009 са налице и цитирани по-горе доказателства за извършване на такава през месец юни 2022 г. – заявка и справка от БИМ, а периодичността на проверките е една година съгласно приложената Заповед № 616/11.09.2018 г. на председател на ДАМТН.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за неяснота при описанието на пътя. По несъмнен начин става ясно, че жалбоподателя е управлявал конкретното МПС по второкласен път 81, който е част от републиканската пътна мрежа, като данните за пътя са отразени в АУАН и обжалваното НП.