Решение № 347 от 12.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600642 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 22.11.2024 година, постановена по НОХД № 8316 от 2024 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 11-ти състав, подсъдимата К. Т. К. е призната за ВИНОВНА в това, че на 18.11.2023 година, около 04:40 часа, в град София, по ул. „Слатинска“ пред № 9 с посока на движение от ул. „Иван Щерев“ към ул. „Боян Магесник“, управлявала моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 206“, рег. № *********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,62 на хиляда, установено по надлежен ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инвентарен номер № ARB0147, проба 01322, съгласно чл.6 ал.9 от Наредба №1/19.07.2017 година издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ бр.61 от 28.07.2017 година в сила от 29.09.2017 година) - „При отказ на лицето за изследване, употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста“ - престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

На подсъдимата са наложени наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ 1 за срок от една година и три месеца, „ГЛОБА“ в размер на 300 (триста) лева, както и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от една година и три месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ е отложено за срок от три години.

На основание чл.59 ал.4 от НК от така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА СЕ УПРАВЛЯВА МПС“ е приспаднато времето, през което подсъдимата К. К. е била лишена от това право по административен ред.

Със същата присъда на основание чл.343б ал.5 от НК, в полза на държавата, е отнето моторното превозно средство - лек автомобил „Пежо 206“, рег. № ********* (на съхранение в 01 РУ-СДВР), ведно с 1 бр. автоключ.

С присъдата е определено вещественото доказателствено средство – флаш памет (л. 44 ДП) да бъде върнато на Н.П., а вещественото доказателство – фискален бон (л. 59 ДП) да остане по делото, като вещ без стойност, до унищожаването му.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, К. Т. К. е осъдена да заплати по сметка на СДВР сумата от 50.16 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС - 50 лева – деловодни разноски.

Срещу постановената от СРС присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимата К. – адвокат Е. П., с която моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда като неправилна, незаконосъобразна и несправедлива, а така също и да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимата по повдигнатото й обвинение.

В допълнение към жалбата се поддържа, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива поради липса на обективен анализ и превратно тълкуване на доказателствения материал. Адвокат П. посочва, че акта за установяване на административно нарушение е единственото основание на обвинителния акт, като в същото време се оспорват показанията на свидетелката А.. Твърди се, че тя не е видяла автомобила на посоченото в обвинението място и показанията са противоречиви. Подчертава се, че обвинението трябва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да почива на предположения. Според защитата, безспорните доказателства се отнасят само за района на бензиностанцията, където МПС е изминало 10-15 метра. Цитира се Решение № 175 от 24.06.2015 г. по н. д. № 297 / 2015 г. на ВКС, 3-то нак. отделение, според което управление на автомобил на паркинг след употреба на алкохол, без да има други МПС или пешеходци, може да се приеме за малозначително деяние поради липса на обществена опасност. В жалбата се изтъкват смекчаващи вината обстоятелства – подсъдимата е неосъждана, няма нарушения по ЗДвП и има добри характеристични данни. С допълнението към въззивната жалба се поддържа искането за оправдаване на подсъдимата и отмяна на присъдата или алтернативно да се намали наказанието.

2

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимата Я. – адвокат В.С. – поддържа подадената въззивна жалба и писменото допълнение към нея.

Според защитата първоинстанционният съд е постановил присъдата при непълнота и едностранчива преценка на събраните по делото доказателства и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че СРС е обсъдил доказателствата едностранчиво и мотивите към присъдата не почиват на доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, а почиват на предложения и процесуална измислица. Посочва се, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата е управлявала собствения си автомобил на 18.11.2023 година, още повече да го е привела в движение. Изложени са твърдения, че съдът е придал неоправдана тежест на съставения акт за установяване на административно нарушение, изготвен по сведения на неочевидец и при това не е отстранил съществените противоречия в показанията на свидетелката А. относно конкретното място и посока на движение на автомобила. Отбелязва се също, че съдът не е обсъдил в необходимата взаимовръзка показанията на свидетеля К., които по съдържание опровергават обвинителната теза, нито е обезпечил с категорични и несъмнени доказателства авторството на подсъдимата по отношение на инкриминираното управление на моторното превозно средство. Поради това изводите в мотивите почиват върху предположения, а не върху доказателствено подкрепени факти, като не са преодолени съмненията относно обективните и субективните признаци на деянието. Защитата акцентира, че първоинстанционният съд е пренебрегнал и възможността поведението да бъде квалифицирано като малозначително по чл.9 ал.2 от НК, което, наред с чистото съдебно минало и положителните характеристични данни на подсъдимата, обуславя извод за явно несъразмерно наложено наказание.

В хода на съдебните прения прокурорът, счита постановената присъда на СРС за правилна и законосъобразна, а доводите изложени във въззивната жалба и допълнението към нея за неоснователни. Посочва, че са събрани всички необходими доказателства, които кореспондират изцяло с установената фактическа обстановка. Прокурорът намира обвинението за доказано от свидетелските показания, които съдът е кредитирал, така и от проведените разпознавания, заключението на изготвената видеотехническа експертиза и наличните писмени доказателства. Излага съждения, че първоинстанционната присъда е правилна и в частта за вида и размера на наложените наказания.

Смята, че в производството пред районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, като предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна и обоснована.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложените във въззивната жалба и допълнението към нея доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение 3 извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба и допълнението към нея, се пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на Софийския районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата К. Т. К. е родена на ********* година в град София, българка, българско гражданство, работи, омъжена, неосъждана, адрес: гр.

София, ж. к. ********* ЕГН **********. Към 18.11.2023 година тя била правоспособен водач на моторно превозно средство - имала издадено по установения ред свидетелство за управление на моторно превозно средство № 286348576, категории М, В.

На 18.11.2023 година подсъдимата К. била алкохолно повлияна, след като употребила неустановено количество вино. Въпреки това, около 04:40 часа, тя се качила в лек автомобил „Пежо 206“, рег. № ********* (нейна собственост) и го привела в движение, шофирайки в гр. София, по ул.

„Слатинска“, с посока на движение от ул. „Иван Щерев“ към ул. „Боян Магесник“.

На ул. „********* била ситуирана бензиностанция от търговската верига на ОМВ, на която подсъдимата спряла автомобила на колонка № 3, където заредила гориво, след което се насочила към касата, за да заплати стоката.

Свидетелката Н. А., служител на бензиностанцията, забелязала, че К. се държи странно и я попитала - дали е пила алкохол, при което подсъдимата й отговорила, че е пийнала малко, но нямало проблем. А. усетила, че събеседничката й лъха на алкохол.

След като свидетелката А. разбрала, че клиентката няма средства да заплати, подала сигнал с паник бутон, в резултат на което, след около десет минути, пристигнал патрул на СОТ 161. Междувременно А. сигнализирала и на спешен тел.112.

При пристигане на патрула на СОТ 161, подсъдимата К. се държала агресивно, като направила опит да потегли с автомобила си, но била спряна от служители на СОТ 161 – свидетелите И.К.К. и Е.Б.Н., до идване на 4 полицейския патрул.

Пристигналите по сигнал полицейски служители - Б.А.Б. и С.Г.С. установили миризма на алкохол и поведение на подсъдимата, които им дали основание да поискат съдействие за тестване на водача за алкохол и наркотични вещества. На място пристигнал екип на ОПП-СДВР.

При тестване за употреба на алкохол с Алкотест дрегер 7510, № ARB0147, номер на проба 01322, извършено в 05:44 часа на 18.11.2023 година, била отчетена положителна проба от 1.62 на хиляда. В резултат на това, на подсъдимата бил издаден талон за медицинско изследване 0179018 и тя била съпроводена от полицейските служители до МБАЛМ „Св. Анна-София“АД гр. София, където отказала да даде биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на подс. К. (л. 60-гръб); показанията на свидетелите И.К. (л. 35-гръб и частично четени от л. 31 ДП), Е.Н. (л. 36 и частично четени от л. 32 ДП), Н. А. (л. 42-гръб и частично четени от л. 30 ДП), Б.Б. (л. 43-гръб и частично четени от л. 28 ДП) и С.С. (л. 44-гръб и четени в цялост от л. 29 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 12 ДП; протокол за доброволно предаване и флаш памет, съдържаща запис от охранителните камери на бензиностанцията за инкриминираната дата л. 59 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 24 ДП); протоколи за разпознаване (л. 34 ДП); АУАН (л. 36 ДП); ЗПАМ (л. 48 ДП; л. 49 ДП); картон на водач (л. 50 ДП); талон за изследване (л. 51 ДП); разпечатка от дрегер (л. 52 ДП); справка за собственост на МПС (л. 53 ДП); протокол за медицинско изследване (л. 54 ДП); протокол за техническа проверка (л. 55 ДП); лист за преглед (л. 62 ДП); декларация (л. 63 ДП); заключение на ВТЕ (л. 39 ДП); справка за съдимост (л. 11).