Определение № 595 от 10.12.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. В., 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20251300500301 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е въз основа на Определение № 2006 от 05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2631/2025 г. по описа на РС - В., III състав ГО, с което е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – В., и Районен съд – Б. , за определяне на компетентен съд, който да продължи разглеждане на делото, образувано по предявен от П. В. М. от с.Р. обл.В., чрез адв.КК против Г. Н. Г. иск с правно основание чл.127 ал.2 СК.

В цитираното Определение РС – В., е изложил съображения, че липсва основание за десезирането на РС – Б.

Делото е образувано пред Районен съд - Б. по искова молба на П. В. М. от с. Р. обл. В., чрез адв. КК против Г. Н. Г. от гр. В., с която е предявен иск по чл. 127, ал. 2 от СК.

С определение рег. № 375/20.10.2025г. по гр.д. № 801/2025г. състав на Районен съд - Б. е приел, че делото не му е подсъдно поради това, че в исковата молба било посочено, че детето живее с бащата в гр. В. и спорът следвало да се реши от районния съд по настоящ адрес на детето, прекратил е производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд - В..

В.ският районен съд е приел, че не е компетентен да разгледа исковата молба, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба ищцата е посочила, че с 1 ответника и роденото от фактическото им съжителство дете в продължение на една година и половина са живели в гр. В.. От месец януари 2025г. родителите заедно с детето заминали за Г. където работят и живеят. Посочено е също, че през месец април съжителството на страните било разтрогнато и ищцата напуснала пределите на Г. с идеята да се установи в жилището на майка си в с.

Р. като уговорката между страните била, бащата да доведе детето при ищцата в с. Р. но последния не сторил това.

Сочи се, че към момента на подаване на ИМ в Районен съд - Б., в България се е завърнала само ищцата. Никъде в исковата молба не е посочено, че към момента на подаването й бащата- ответникът по делото живее в гр. В. с детето, така както превратно е изтълкувано от Районен съд - Б..

ВРС е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, спорът относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, се решава от районният съд по настоящия адрес на детето. Под „настоящ адрес“ на детето обаче се има предвид фактическото пребиваване на детето, съгласно пар. 1, т. 15 от ДР на ЗЗакрД. В конкретния случай, от твърденията на ищцата, се установява, че фактическото пребиваване на детето е на територията на Г., а не в гр. В..

Поради това, няма никакви основания постъпилата искова молба да се разглежда от РС - В., тъй като същият не е местно компетентен да разгледа делото.

Повдигнат е спор за подсъдност по гр.дело № 2631/2025г. по оп иса на РС – В. и делото е изпратено на Окръжен съд - В. за произнасяне относно това кой е местно компетентния съд да разгледа делото.

В.ският окръжен съд, като взе предвид становищата на съдилищата, прие за установено следното :

Съобразно разпоредбата на чл.122, изр.1 от ГПК, спорът за подсъдност между съдилища, се разрешават от общият им по-горен по степен съд, поради което и компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за местна подсъдност е Окръжен съд – В..

Споровете относно родителските права, относно разногласие между родители и дете,относно съвместното живеене на родителите и децата им, относно разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, отношенията на детето с близки, ограничаване на родителските права и 2 лишаване от родителски права, както и издръжката на детето и мерките относно личните отношения между родителя и детето се разрешават от районния съд по настоящия адрес на детето - чл. 123, ал. 2, чл. 124, ал. 3, чл.

126, ал. 2, чл. 127, ал. 2,чл. 127а, ал. 2, чл. 128, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от СК .

Релевантно е реалното местоживеене на детето към момента на предявяване на иска, доколкото основната цел на производствата е закрила на интересите на детето.

Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове изключва общата такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл.127 ал.2 ГПК.

ИМ първоначално е подадена до Районен съд –гр.Б., образувано е ГД № 801/2025 г., който е счел, че делото не му е подсъдно, тъй като счита, че спорове относно родителски права, разногласие между родители за пътуването на дете в чужбина, мерките относно личните отношения между родителя и детето се разрешават от РС по настоящия адрес на детето поради което е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на РС- В..

С определение № 2006 от 05.11.2025 г. РС- В. , по гр.д.№ 2631/2025 г. е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между РС- Б. и РС- В., тъй като счита, че от От месец януари 2025г. родителите заедно с детето заминали за Г. където работят и живеят, като липсват твърдения в исковата молба , че към момента на подаването на ИМ бащатаответникът по делото живее в гр. В. с детето.

В.ският окръжен съд, намира, че компетентен да разгледа делото е Районен съд-Б..

Според разпоредбите на чл. 119, ал. 1-3 от ГПК съдът следи служебно за спазване правилата на родовата подсъдност, на местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот и по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК, а за всички останали случаи – само по възражение на ответника, заявено най-късно в срока за отговор на исковата молба .

Следователно, дори да се приеме, че исковата молба е подадена пред местно некомпетентен съобразно правилото на чл.105 от ГПК съд, до предявяването на възражение от ответника в срока по чл. 131 от ГПК, сезираният съд не може да се произнесе по въпроса за местната подсъдност. Доколкото в случая 3 все още на ответника книжа не са връчени и последният не е взел становище по местната подсъдност, РС- Б. преждевременно и извън рамките на своите правомощия се е произнесъл по въпроса за местната подсъдност на спора.

Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, спорът относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, се решава от районният съд по настоящия адрес на детето. Под „настоящ адрес“ на детето се има предвид фактическото пребиваване на детето, съгласно пар. 1, т. 15 от ДР на ЗЗакрД. В конкретния случай, от твърденията на ищцата, се установява, че фактическото пребиваване на детето е на територията на Г., а не в гр. В.. Поради това, няма никакви основания постъпилата искова молба да се разглежда от РС - В., тъй като същият не е местно компетентен да разгледа делото и на това основание.

От друга страна когато родителите на едно дете не живеят заедно и между тях възникне спор относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и упражняването на лични контакти, компетентността на съда отново се определя в зависимост от това дали детето живее извън България в друга страна от ЕС или не.

Ако детето живее в страна от ЕС, компетентен да се произнесе е съдът по обичайното местопребиваване на детето. При размяната на книжа, съобразяване със становището на страните, БРС ще вземе отношение и по тези обстоятелства.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд - гр. Б. за компетентен да разгледа исковата молба на П. В. М. от с. Р. обл. В., чрез адв. КК против Г. Н. Г. от гр. В., с която е предявен иск по чл. 127, ал. 2 от СК.

ДЕЛОТО да се изпрати на Районен съд- гр. Б. за разглеждане.

Препис от определението да се изпрати на РС – В., за сведение.

Определението не подлежи на обжалване, съгласно т. 9, б. „в“ от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. В., 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20251300500301 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е въз основа на Определение № 2006 от 05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2631/2025 г. по описа на РС - В., III състав ГО, с което е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – В., и Районен съд – Б. , за определяне на компетентен съд, който да продължи разглеждане на делото, образувано по предявен от П. В. М. от с.Р. обл.В., чрез адв.КК против Г. Н. Г. иск с правно основание чл.127 ал.2 СК.

В цитираното Определение РС – В., е изложил съображения, че липсва основание за десезирането на РС – Б.

Делото е образувано пред Районен съд - Б. по искова молба на П. В. М. от с. Р. обл. В., чрез адв. КК против Г. Н. Г. от гр. В., с която е предявен иск по чл. 127, ал. 2 от СК.

С определение рег. № 375/20.10.2025г. по гр.д. № 801/2025г. състав на Районен съд - Б. е приел, че делото не му е подсъдно поради това, че в исковата молба било посочено, че детето живее с бащата в гр. В. и спорът следвало да се реши от районния съд по настоящ адрес на детето, прекратил е производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд - В..

В.ският районен съд е приел, че не е компетентен да разгледа исковата молба, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба ищцата е посочила, че с 1 ответника и роденото от фактическото им съжителство дете в продължение на една година и половина са живели в гр. В.. От месец януари 2025г. родителите заедно с детето заминали за Г. където работят и живеят. Посочено е също, че през месец април съжителството на страните било разтрогнато и ищцата напуснала пределите на Г. с идеята да се установи в жилището на майка си в с.

Р. като уговорката между страните била, бащата да доведе детето при ищцата в с. Р. но последния не сторил това.

Разпечатката съдържа 60 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f79e29a-908a-46da-9843-8f41724c4c20