Решение № 29 от 29.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пазарджик, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255200600887 по описа за 2025 година

С присъда № 11 от 07.10.2025 г., постановена по НЧХД № 29/2025 г. на РС – Пещера е признат подсъдимият С. Б. К. за невиновен в това, че на 27.09.2024 г., около 18.00 часа, в П., причинил на тъжителката И. К. К. от същия град, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето , като го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

Против така постановената присъда е постъпила жалба от частния тъжител И. К. К., чрез повереника адв. Т. К.. Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият С. К. да бъде признат за виновен.

В съдебно заседание повереникът поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания.

Защитникът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.

Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.

Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, иска потвърждаване на присъдата.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

Фактите по делото.

1

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител И. К. К. и подсъдимият С. Б. К. живеят в ****, като подсъдимият е *** на тъжителката. Двамата са в силно влошени лични отношения.

На 27.09.2024 година, около 18.00 часа, частния тъжител К. се опитала да отключи вратата на гараж, намиращ се в непосредствена близост до дома й. Тъжителката К. отключила, но след това не могла да заключи вратата.

По това време на отсрещната страна на улицата, в имот на ул.“*****“ ****, отвън, на терасата, били свидетелите Б.Ж.Б. и М.В.П. и поставяли климатик. Тъжителката поискала да й помогнат. Свидетелят П. слязъл до гаража и видял, че ключът бил счупен, като имало парче в патронника. Казал на К., че ще трябва да се дупчи патронника.

В този момент подсъдимият С. К. бил излязъл на улицата и се намирал на около 50 метра и изхвърлял боклук. Свидетелят П. му махнал с ръка и го извикал като му обяснил, че тъжителката К. е счупила ключа в бравата. Подсъдимият се заел да ремонтира гаражната врата като между него и тъжителката започнала размяна на реплики, словесни пререкания и обиди.

Тъжителката се отправила към автомобила си, паркиран в близост до гаража, влязла в него и седнала на шофьорската седалка. Пререканията между нея и подсъдимия продължавали като тъжителката няколко пъти влизала и излизала от автомобила си. С оглед размяната на реплики и обиди подсъдимият К. се приближил до автомобила на тъжителката като застанал пред него в посока шофьорската седалка. При поредното влизане на тъжителката в автомобила и преди окончателното й позиционирана в него, вратата от към седалката на шофьора рязко се върнала назад като притиснала крака на тъжителката стоящ на пътното платно. Тъжителката извикала от болка и подала сигнал в РУ-Пещера с твърдение за причинено й нараняване от подсъдимия К..

На място бил изпратен полицейски екип, който установил паркиран автомобил с полуотворена врата, като в него стояла жена с охлузена подбедрица. В близост имало гараж, от който се показал човек, за който жената заявила, че той я е наранил. Полицейските служители предложили на пострадалата да повикат Спешна помощ, но последната отказала.

На следващия ден тъжителката посетила съдебна медицина, за да освидетелстват нараняванията които била получила. При прегледа били установени следните травматични увреждания на тъжителката: травма на подбедрицата. Кръвонасядане и травматичен оток на лява подбедрица. Травматичен оток на дясна подбедрица.

Тази фактическа обстановка районният съд приел за установена при съвкупния анализ на свидетелските показания, писмените доказателства и частично от съдебномедицинската експертиза.

Неоснователни са доводите на защитата за необоснованост на фактическите изводи на контролираната съдебна инстанция. Районният съд е основал изводите си за фактите по делото на пълен, обективен и всестранен анализ на доказателствата и доказателствените средства. При това правилон е кредитирал с доверие показанията на двамата безпристрастни очевидци на инкриминирания инцидент – свидетелите М. П. и Б.Б.. Същите установяват, че не подсъдимият, а тъжителката се опитала да го удари с вратата на автомобила, бидейки седнала на мястото на водача. Тези двама свидетели нямат особени отношения с която и да било от страните по делото.

Не така стоят нещата със свидетелите И. К. и И. К., съответно внучка и снаха на тъжителката. Впрочем нито една от двете свидетелки не твърди да е наблюдавала процесния инцидент.

Полицейският служител пристигнал на мястото на инцидента също не е очевидец. От неговите показания са потвърждава безспорния между страните факт, че след случая тъжителката имала нараняване на подбедрицата.

2

При тези доказателства обосновано и в съответствие на добрите стандарти на правосъдие районният съд е направил единствено възможния извод, че липсват категорични доказателства за авторството на деянието. Наличието на вероятност, независимо от степента й, изключва категоричния извод за вина.

Първоинстанционният съд е изложил и убедителни доводи защо не възприема извода на експертите, че било невъзможно нараняването на тъжителката да е получено от рикуширащо самозатваряне на вратата на автомобила, след като подсъдимата отворила рязко същата докрай с намерение да удари тъжителя. Касае се за заключение на експерта, базирано на разсъждения за конструкцията на автомобилната врата и механизмите, обслужващи отварянето и затварянето на същата. Правилно първостепенният съд е съобразил, че вещото лице няма нужната квалификация да обсъжда технически въпроси.

Това, което според защитата, е ноторно известен факт /как може или не може да се отвори и затвори автомобилна врата/ е въпрос конкретен, свързан с актуалното състояние на цитираните механизми към момента на инкриминираните събития.

На проведеното въззивно съдебно следствие беше разпитана като свидетел Е.Т., сочена за очевидец.

От съдържанието на показанията й може да се направи извод, че свидетелката не е била очевидец и съзнателно депозира неверни показания. Тя е единственият свидетел, който твърди, че подсъдимият бил там със собствения си автомобил, той се намирал на шофьорската седалка и ударил тъжителката, отваряйки рязко вратата. При това нанесъл дори няколко удара. Такива факти не се съдържат дори в тъжбата. Там механизмът на причиняване на уврежданията е противоположен – тъжетелката се намира в собствения си автомобил и подсъдимият и причинил увреждания, затваряйки врата, докато краката на последната били извън купето на автомобила. Показанията на свид. Т. противоречат както на твърдяната от самата тъжителка фактическа обстановка, така и на показанията на незаинтересованите очевидци свидетелите М. П. и Б.Б.. По тази причина не могат да бъдат споделени и доводите на защитата, че свидетелката установявала нови факти, извън инкриминираните с тъжбата. Свидетелката Т. просто явно депозира показанията си в интерес на тъжителката, с намерение да защити тезата й, че била нападната от подсъдимия.

Този опит, обаче, е напълно негоден, поради очевидната несъстоятелност на показанията на Т..

По приложението на закона.

При така установената от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, обоснован и законосъобразен и изводът за недоказаност на обвинението и оправдаването на подъсдимия по повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 27.09.2024 г., около 18.00 часа, в П., причинил на тъжителката И. К. К. от същия град, лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето.

Този извод на съда напълно съответства на изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК за постановяване на осъдителна присъда само при несъмнена доказаност на обвинението. В конкретния случай няма нито едно пряко доказателство, че подъсдимият, по описания в тъжбата начин, е причинил на тъжителката уврежданията, квалифицирани в приложеното съдебномедицинско удостовериение като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК.

При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция.

В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, разноските за адвокатско възнаграждение, направени от тъжителката – жалбоподател, следва да останат за нейна сметка.

3

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът иска присъждане в тежест на тъжителката на разноските, направени от подсъдимия, както на първоинстанционното, така и на въззивното производство. Искането е основателно само за разноските пред окръжния съд в размер на 178.95 евро – равностойността на платените 350 лева за защитник. Доколкото първоинстанционният съд няма произнасяне по разноските, въпреки че такива са поискани още с тъжбата, този пропуск следва да бъде отстранен от същия съд по реда на чл. 306, ал., 1, т. 4 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11 от 07.10.2025 г., постановена по НЧХД № 29/2025 г. на РС – Пещера.

ОСЪЖДА И. К. К. от П. да заплати на С. Б. К. от същия град, 178.95 /сто седемдесет и осем цяло и деветдесет и пет/ евро разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пазарджик, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов