Решение № 148 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110121117 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца ***************** обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, вр. чл. 198о от ЗВ и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника А. Г. С., ЕГН ********** за сумата в размер на 1 612,45 лева (хиляда шестстотин и дванадесет лева и 45 стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имот, находящ се в ************************************* на горепосочения адрес за период от 18.05.2023 г. до 16.05.2024 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 81,35 лева (осемдесет и един лева и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.06.2023 г. до 16.05.2024 г. за които сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2024 г. по ч. гр. д. № 71458/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 964/06.01.2026 г. по ч.гр.д. № 71458/2024 г. на СРС.

Ищецът **************** твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на ****************. Поддържа, че ответникът в качеството му на наемател на общински имот въз основа на настанителна заповед и договор за наем е 1 потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в посочения обект, които не са заплатени. Посочва, че за този имот е открит клиентски номер **********, като за процесния период на база отчетени показания редовно е издавана ежемесечна фактура за потребените и начислени ВиК услуги в имота, сумите по които е трябвало да бъдат заплатени от ответника в 30-дневен срок от фактурирането. Претендира и обезщетение за забава върху главницата за периода. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Г. С. депозира отговор на исковата молба, чрез адвокат В.. Оспорва качеството на ответника на потребител на ВиК услуги. Оспорва размера на претендираната сума за потребена вода. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.

За уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.чл. 198о, ал.1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че за процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. За уважаване на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, в случай че твърди такова. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

В разглеждания случай по делото е представена от страна на ищеца настанителна заповед

№

******/02.10.2014 г., издадена от

************************* на А. С. и семейството му за срок от 1 година, както и препис от договор за наем от същата дата за срок от 1 година. По делото не е представен договор за наем или анекс, въз основа на който по безспорен начин да бъде установено, че между ************** в качеството и на собственик на процесния водоснабден имот и Д. К. е възникнало валидно 2 наемно правоотношение по силата на договор за наем за процесния период( 2023 г. до 2024 г.). Приложено е писмо от ************** до ************ от 2020 г., съгласно което общината изпраща данни за обитателите в блок № 4 , но не са приложени настанителни заповеди, а освен заявлението касае период, който е три години преди процесния. При тези доказателства, не се установява наемно правоотношение между страните за процесния период , нито пък обуславя извод за съществуването на договор за доставка на ВиК услуги между страните, нито пък за 4 броя потребители. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия на ищцовото дружество, приложими за процесния период, непредставени пред исковия съд, но налични в заповедното производство, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. От изложеното следва, че потребителите на ВиК услуги могат да бъдат и правни субекти, различни от собствениците или носителите на вещни права, ако ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, и същевременно са сключили договор за предоставяне на ВиК услуги с ищеца. Ищецът не е ангажирал доказателства, че пред него е декларирано такова съгласие на собственика на процесния водоснабден имот – **************. По делото не са налице и данни за депозирана в ищцовото дружество декларация с нотариална заверка на подписа, каквото изискване се съдържа в ОУ на ищеца.

Не са представени доказателства и за наличие на валидно наемно правоотношение в процесния период, доколкото от представените писмени доказателства следва извод за наличие на такова в периода 2014 г. до 2015 г., но не и в процесния период.

Следователно, съдът намира, че по делото не е доказан фактическия състав за възникване на договорно правоотношение между ищеца и ответника на посоченото основание. При липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки, безпредметно е обсъждането на останалите, доколкото дори и при тяхното наличие, искът би бил неоснователен.

За пълнота следва да бъде добавено, че от приобщеното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като 3 компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че в процесния имот няма узаконен водомер. От приложените документи се установява, че начисляването се извършва „на база“. При посещение на място не е получил достъп до имота. На ищеца през целия процесен период е начисляван разход на вода на база за четирима обитатели. Фактурираното количество за целия исковия период от страна на ищеца е 638,2 м3, от които 260,4 куб.м.водно количество, консумиран в имота, обитаван от ответника и 416,84 куб.м. дял от общо потребление.

Съгласно чл. 39 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, изразходваните количества вода се определят въз основа отчетените количества вода, преминали през общия водомер /водомерът на водопроводното отклонение/ и въз основа показанията на индивидуалните водомери. Според чл. 39, ал. 3 от Наредбата, по изключение в случаите, когато сградната водопроводна инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата. За техническата невъзможност за монтиране на индивидуални водомери и броя на обитателите на всеки обект се съставя протокол, подписан от оператора и от упълномощения представител на етажната собственост.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от Наредбата в обекти с повече от един потребител, в които индивидуални водомери имат само някои от потребителите, изразходваното количество вода след общия водомер на водопроводното отклонение се разпределя, както следва: 1. отчитат се преминалите количества вода през общия водомер; 2. отчитат се преминалите количества вода през индивидуалните водомери; отчитането по т. 1 и 2 се извършва съгласно ал. 2, т. 1; 3. за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6; 4. разликата между данните по т. 1 и сбора от отчетените по т. 2 и 3 количества вода се разпределя пропорционално на изразходваните количества, определени в т. 2 и 3; 5. определените по т. 4 разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в сметката на всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5. Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредбата, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, 4 месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

По делото не са представени доказателства кое от изключенията е налице - дали се касае за техническа невъзможност за поставяне на индивидуален водомер, което следва да е удостоверено с нарочно съставен протокол между оператора и представител на етажната собственост, какъвто по делото липсва или се касае до бездействие на потребителя да постави индивидуален водомер. По делото не се установи кой фактически състав подлежи на проверка. Ето защо, не може да се направи обоснован извод, че процесните суми за вода на база за 4 потребители са начислени съобразно действащите нормативни изисквания. Освен това, по делото не са ангажирани доказателства за броя потребители в процесния период.

По гореизложените мотиви, съдът намира, че искът срещу ответника А. С. е неоснователен. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.

Поради отхвърляне на главния иск, неоснователен е и акцесорния иск за лихви.

По разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, но такива не са претендирани.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от *****************, ЕИК ********* обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 198о от ЗВ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че А. Г. С., ЕГН ********** дължи на *****************, ЕИК ********* сумата в размер на 1 612,45 лева (хиляда шестстотин и дванадесет лева и 45 стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имот, находящ се в ************************************* за период от 18.05.2023 г. до 16.05.2024 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 81,35 лева (осемдесет и един лева и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.06.2023 г. до 16.05.2024 г. за които сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2024 г. по ч. гр. д. № 71458/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане 5

№ 964/06.01.2026 г. по ч.гр.д. № 71458/2024 г. на СРС като неоснователни.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6