Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 18.01.2024, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 2133/2022
Вид
Решение № 20
Подписан
18.01.2024
В сила
06.03.2024
Състав
Албена Георгиева Александрова Миронова

Цитирани разпоредби

  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. ****, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20221620102133 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ ЕАД, гр. София, ЕИК ********, (с предишно наименование ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД), чрез адв. Р. Д., преупълномощена от Адвокатско сдружение «С., Д. и патньори», срещу А. Ю. С.ВА, ЕГН **********, от ****, за установяване на дължимост на суми по договор за доставка на електроенергия, за които има издадена заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период.

От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 1470/2022 год. на ЛРС била 1 издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1./ сумата от 349,14 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 17.01.2022 – 16.04.2022 год.;

2./ сумата от 11,66 лв. – законна лихва за забава от 12.03.2022 год. до 28.07.2022 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /12.08.2022 год./ до окончателното плащане на главницата.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

ОТВЕТНИКЪТ е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Чрез назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. С. Б. П., МАК, ответникът счита исковете за допустими, а с оглед ангажираните доказателства – и за вероятно основателни, като излага съображения в насока, че процесуалното му положение позволява признание на иска само с одобрение на съда.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК в случай, че са налице предпоставките за това. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът А. Ю. С.ва се представлява от назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. С. П., МАК, който признава иска.

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. 1470/2022 г., по описа на РС – Лом.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:

Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК. Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този 2 случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.

Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл. 410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва в откритото съдебно заседание, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично – в общ размер на 740 лв., от които 110 лв. за заповедното производство и 630 лв. за исковото производство и се представя списък по чл. 80 ГПК.

При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Ю. С.ВА, ЕГН **********, от ****, с ИТН № 310247895190, ДЪЛЖИ «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, гр. София, ********, ЕИК ********, СЛЕДНИТЕ СУМИ:

1./ сумата от 349,14 лв. (триста четиридесет и девет лева, 14 ст.) – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 17.01.2022 – 16.04.2022 год.;

2./ сумата от 11,66 лв . (единадесет лева, 66 ст.) – законна лихва за забава от 12.03.2022 год. до 28.07.2022 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /12.08.2022 год./ до окончателното плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед № 902/15.08.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. 1470/2022 год. на РС Лом.

ОСЪЖДА А. Ю. С.ВА, ЕГН **********, от ****, ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ ЕАД, гр. София, ЕИК ********, направените във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 740,00 лв., от които разноски в производството по установителните искове – 630,00 лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. 1470/2022 год. на ЛРС, в размер на 110,00 лв.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4