Решение № 855 от 14.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. Русе, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20244520100830 по описа за 2024 година

Ищецът „Топлофикация-Русе”АД-Русе е предявил иск за установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на сключен договор и извършена доставка на топлинна енергия.

Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че ответницата е потребител на топлинна енергия, че в периода от 28.09.2022 г. до 29.09.2023 г. й е доставена топлинна енергия на стойност 1140,47 лв. за обект в гр. Русе с адрес гр. Русе, ул. *** 4, бл. ***, вх. Б, ет. 2 с Абонатен № ***, че ответницата е в забава за изпълнение на задълженията си, поради което им дължи и лихва за забава в размер 87,16 лв., че са претендирали сумите по реда на чл.410 от ГПК по изисканото за прилагане г.д. № ***/23 г. но по същото заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което били дадени указания за установяване на задълженията по исков ред, което се претендира по настоящото производство. Претендира и за присъждане на разноските по делото.

Ответницата И. С. Ч. е призована по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Назначен й е особен представител - адв. Б. от АК Русе, която е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска като счита, че по делото не е установено дали ответницата е единствен наследник на лицето, което е бил първоначален абонат на ищеца , има ли и друг наследник/съсобственик и какви са дяловете в наследството/съсобствеността.

1

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

С подадено на 04.12.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по гр.дело № ***/23 г. на РРС ищецът е претендирал ответницата да му заплати 1140,47 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 28.09.2022 г. до 29.09.2023 г. за обект в гр. Русе с адрес гр. Русе, ул. *** 4, бл. ***, вх. Б, ет. 2 с Абонатен № *** , 87,16 лв. - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 04.12.2023 г., законовата лихва върху главницата от завеждане на заявлението – 04.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските по образуваното дело по реда на чл.410 от ГПК.

Издадената по делото заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което били дадени указания за установяване на задълженията по исков ред. Относно процесното задължение са представени дубликати на фактури, заявление за откриване на партида от ответницата и последваща молба за промяна на партида предвид това, че молителката има право на собственост върху топлоснабдения имот не изцяло, а за наследствени 5/6 ид.ч. като останалата 1/6 ид.ч. се притежава от друго лице/наследник. От приложените фактури за процесния период е видно, че молбата е уважена. Във фактурите изрично е посочено, че „фактурираната енергия е за 5/6 от задълженията за имота“. Представен е и препис от нот. акт за правото на собственост върху имота и у-ние за наследници, от които е видно, че действително наследствения дял на ответницата е 5/6 ид.ч. При така установеното съдът счита, че между ищеца от една страна и ответницата и другия съсобственик на процесния имот от друга, съществува облигационно правоотношение по силата на което ищецът е доставял топлинна енергия, а собствениците на имота са ползвала такава и дължат заплащането й по утвърдените от ДКЕВР цени. Ищецът е обществен доставчик на топлинна енергия, а ответникът и още едно лице са собственици на имот, който е присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца и поради това между тях е възникнало такова правоотношение както по силата на чл.153 от ЗЕ, така и по силата на изрично искане за откриване на партида/за ответницата/. С оглед на изложеното съдът счита, че искът е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането на „Топлофикация-Русе”АД-Русе, ЕИК 117005106 срещу И. С. Ч. с ЕГН: ********** за следните суми: 1140,47 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 28.09.2022 г. до 29.09.2023 г. за обект в гр. Русе с адрес гр. Русе, ул. *** 4, бл. ***, вх. Б, ет. 2 с Абонатен № *** и 87,16 лв. - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 04.12.2023 г., законовата лихва върху главницата от завеждане на заявлението – 04.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са 2 били претендирани по реда на заповедното производство по ч.г.дело № ***/23 г. на РРС.

ОСЪЖДА И. С. Ч. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация-Русе”АДРусе, ЕИК 117005106 сумата размер на 575 лв. – разноски по настоящото дело и 75 лв.- разноски по заповедното производство по ч.г.дело № ***/23 г. на РРС Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3