Решение № 142 от 05.10.2015, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 142 гр. Несебър, 05.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери

Събев при участието на секретаря Р.Б., като разгледа гр. д. № 1132 по описа на НРС за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, съединени с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 26 ЗЗД.

Ищците С.К.С., В.К.В.

– С., С.С.С. и К.С.С. са предявили кумулативно съединени отрицателни установителни искове за собственост срещу ответниците Х.К.Г. и К.Г.Г., а именно: да се признае за установено, че ответницата Х.К.Г. не е собственик на следните недвижими имоти: 15/54 кв.м. ид.ч. от 438/528 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор № ********, равняващи се на 121.67 кв.м. ид.ч. и 15/54 кв.м. ид.ч. от 862/1036 кв.м. от имот с идентификатор № ********, равняващи се на 239.44 кв.м. ид.ч., описани в нотариален акт № 173/2007г. на нотариус С.А., като се иска отмяна на посочения нотариален акт; както и на 30 кв.м. ид.ч. от поземлен имот № ******** и 58 кв.м. ид.ч. от поземлен имот № ********, предмет на договор за покупко-продажба от 17.07.2007г., вписан в службата по вписванията под № *********. и наследяване от съпруга Г.Г.; да се признае за установено, че ответницата К.Г.Г. не е собственик по силата на наследяване от Г.Г. и сделка с нотариален акт № 168/2009г. на нотариус С.А. на 15 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор № ******** и на 29 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор № ********, както и да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 168/2009г. на нотариус С.А.. С исковата молба е предявен и иск за нищожност на договор за покупко-продажба от 17.07.2007г., вписан в службата по вписванията под № **************., сключен между Х.К.Г. и О.Н. поради противоречие на закона. От ищците е посочено, че двата процесни имота са образувани от дворно място, находящо се в гр. Несебър, цялото с площ от 1300 кв. м., съставляващо имот ***** в кв. 55, попадащ в парцел VI, кв. 55 по плана на гр.

Несебър, идентичен с имот пл. № 668 в кв. 72 по плана на гр. Несебър от 1922г.

Изложени са твърдения, че така посочения имот е бил собственост на братя С. – С., А.К., като е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС, съгласно акт за държавна собственост № 6 от 01.12.1949г. Изложено е, че съгласно чл. 6 от ЗОСОИ и във връзка с чл. 1 от ЗОСОИ молба за възстановяване на правото на собственост върху имота е подадена единствено от С.С. и сънаследниците му – Е.Г. и А.С. С..

Твърди се, че със заповед на Областния управител на гр. Бургас правото на собственост върху имота е възстановено само в полза на посочените три лица. Навежда се, че С.С. закупил от наследниците на Е.Г. 20/54 ид. части от двата процесни имота, а К. и С. С. придобили чрез дарение от Е.Г. 2/54 ид. части от двата имота – за всеки от тях. С тези доводи ищците обосновават твърдението си, че към момента те са единствените собственици на двата имота. Същевременно ищците навеждат, че ответницата Х.Г. не притежава право на собственост върху имотите, макар да е наследница на К. С., тъй като не е участвала в производството по чл.

6 от ЗОСОИ, а възстановяването на правото на собственост по този ред се извършва само в полза на тези собственици и наследници, които са направили искане за това в предвидения срок – до 22.11.1998г. Развиват подробни съображения в подкрепа на тезата си, че собствеността върху имота не е възстановена по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, тъй като той не е съществувал реално при влизането в сила на закона на 24.02.1992г. Излагат, че по делото е доказано, че процесният имот не е съществувал като самостоятелен обект в действащия план от 1985г., респ. към изменението му от 1995г., поради което категорично не би могъл да бъде възстановен по реда на ЗВСОНИ. Сочат, че в случая имотът е възстановен в процедура по чл. 6 от ЗОСОИ и на основание чл. 2, ал. 4 и 5 от същия закон. Излагат, че решенията по ЗОСОИ имат конститутивни последици, като въз основа на тях се придобиват вещни права върху недвижими имоти, но само за лицата, които са подали молба по чл. 6 от ЗОСОИ. В тази връзка се сочи, че Г. не е подавала заявление по чл. 6 от ЗОСОИ, поради което неправомерно се е сдобила с констативен нотариален акт № 173 от 2007г., с който й се признава правото на собственост върху подробно посочени идеални части от имотите. Излага се, че възползвайки се от този нотариален акт и в нарушение на чл. 36 от ЗОС, Г. неправомерно е изкупила от О.Н. идеални части от имотите, за което е сключен договор за покупко-продажба от 17.07.2007г. Оспорва се правото на собственост на О.Н. върху идеални части от имотите, документирано с АЧОС № 2556 и АЧОС № 2557 от 19.01.2007г. Посочено е, че чрез договора за покупко-продажба права върху имотите по неправомерен начин е придобил и съпругът на Г., като след смъртта му неправомерно придобитите от него дялове са преминали в собственост на дъщеря му К.Г. – по силата на наследството правоприемство и нотариален акт за дарение № 168 от 2009г., с който сестра й А.ия Г. й е прехвърлила своите дялове. С оглед изложеното ищците считат, че за тях е налице правен интерес да се признае за установено, че ответниците не са собствениците на посочените по-горе идеални части от имотите, а сделката между О.Н. и Х.Г. е нищожна. С тези доводи от съда се иска да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК от ответниците – Х.Г. и К.Г., е подаден отговор на исковата молба. В него се сочи, че предявените искове са неоснователни. Сочи се, че възстановяването на правото на собственост върху процесните имоти е възстановено по реда на чл. 1 и чл. 3 от ЗВОСНИ – в полза на всички наследници на К. С. С.. Оспорва се твърдението на ищците, че имотът е възстановен по реда на чл. 6 от ЗОСОИ, като се твърди, че този ред е неприложим с оглед разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ. В тази връзка се сочи, че имотът е деактуван в полза на всички правоимащи, сред които според ответниците е и Х.Г., като се развиват подробни съображения в подкрепа на тезата, че правото на собственост е възникнало по силата на закона, а не въз основа на заповед на Областния управител. Излага се, че оспореният от ищците констативен нотариален акт е напълно правомерен и е годно основание, от което Х.Г. може да черпи права върху посочените в него идеални части от имотите. Навежда се, че ищците нямат право да оспорват договорът за покупко-продажба, сключен между О.Н. и Х.Г., като се развиват доводи в тази насока. С оглед тези изводи се сочи, че втората ответница е придобила правомерно права върху идеални части от имотите, поради което като неоснователен се оспорва и отрицателният установителен иск, насочен срещу нея. От ответниците се навеждат и съображения за недопустимост на исковите претенции. До съда се отправя искане да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски от страна на ответницата К.Г..

Ответникът О.Н. не заема становище по предявения спрямо общината иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:

С указ № 143 от 13.09.1922г. за улична регулация и заповед № 3046 от 21.09.1922г. за дворища регулация бил одобрен регулационния план за гр. Несебър (нова част) от 1922г. В плана бил заснет имот, обозначен с планоснимачен № 668, записан в разписния списък към плана на името на С. С., с площ от 1,3 дка. Имотът попаднал в урегулиран парцел XI в кв. 72 по регулационния план от 1922г. В плана от 1930г. имот пл. № 668 бил заснет със същата конфигурация. В следващите кадастрални и регулационния планове на гр. Несебър (от 1959г., 1965г, и 1985г.) не бил включен теренът на посочения имот. В плана от 1985г. върху терена, където попада имотът, бил образуван парцел ІІ, кв. 55, отреден „за пионерски дворец”, като мероприятието не е реализирано. Бившият имот № 668 в кв. 72 по плана на гр. Несебър бил отчужден по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС) въз основа на Решение № 247/48г. на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС (на л. 139 от делото). В решението е посочено, че имотите са отчуждени в полза на Държавата от собствениците А.С. С., С. С. С. и К. С. С. (собственици на имота по силата на съдебна делба, обективирана в протокол от проведено заседание на Бургаския околйски съдия от 30.03.1945г. – на л. 141 от делото). С издаден въз основа на това решение Акт за държавна собственост № 10 от 01.12.1949г. (на л.

140 от делото) имотът бил актуван като държавна собственост.

От С.К.С.,

Е.К.Г. и А. С.а С. било подадено заявление вх. № 98-А-1760 от 28.05.1998г. по описа на Областен управител на област Бургас (на л. 134 от делото), с което поискали възстановяването на правото на собственост върху имота, в качеството им на правоприемници на С., А.К. С.. Във връзка с подаденото заявление било проведено заседание на Комисия, назначена със заповед № РД-07-001/13.01.1998г. на Областния управител на Бургаска област (на л. 133 от делото), на което било взето решение да се изготви заповед за деактуване на имота на основание чл. 2 ЗВСВОНИ вр. пар. 1 от ЗОСОИ. Изготвена е и докладна записка (на л. 132 от делото), според която имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, и отговаря на изискванията на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСВОНИ. Административното производство приключило с издаването на заповед № РД-11-604 от 03.06.1998г. на Областния управител на гр. Бургас, с която имотът (в парцел VI на кв. 55) бил отписан от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост, и бил предаден на правоимащите. На основание на тази заповед със заповед № 53 от 02.07.1998г. на кмета на о.Н. (на л. 161 от делото) било одобрено попълването на бившия имот с пл. № 668 по кадастралния план от 1922г. в действащия кадастрален план на града и обозначен с пл. ***** и записан в разписния лист на наследниците на С., А.К. С..

С попълването на имота по координати било установено местоположението му в парцел VI-общински, в кв. 55 (отреден за „пешеходна зона, озеленяване и комплексно обществено обслужване”, което мероприятие не е изпълнено), като със заповед № 246 от 28.07.1999г. на кмета на о.Н. било одобрено частично изменение на ЗРП в кв. 55 по плана на гр. Несебър, като били създадени два нови квартала – 55 и 55а и за възстановения имот (с пл. *****) били отредени два урегулирани поземлени имота: ************ с площ от 528 кв. м. бил отреден за „търговия”, а УПИ ****** с площ от 1057 кв. м. – „за хотелски комплекс”. Със заповед № РД-18-46 от 18.08.2006г. на изпълнителния директор на АК е одобрена кадастралната карта на гр. Несебър, в която ********* е обозначен с идентификатор № ********, а УПИ ****** – с идентификатор № ********.

От изслушаната по делото съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че в плана от 1985г. имотът с пл. ***** би попадал като граници върху парцел ІІ, в к. 55, отреден „за пионерски дворец”, парцел І в кв. 55, отреден „за почивни станции и крайморски парк” и предвидена улична регулация – паркинг. След частично изменение на плана, одобрено със заповед № 346 от 24.08.1995г. имотът попадал върху част от парцел VI-общ., отреден „за пешеходна зона, озеленяване и КОО”, а съобразно частичното изменение на ЗРП, одобрено със заповед № 246 от 28.07.1999г. на кмета на о.Н. части от имот пл. ***** попадат в УПИ VI (нов) в кв. 55, *********, УПИ ****** в кв. 55 и УПИ *********., кв. 55 и новопроектирана улица. Според вещото лице увеличението площта на имота, от който са обособени двата процесни имота (първоначално площта на имота е била в размер на 1300 кв. м., а двата имота по кадастралната карта са с площ съответно от 528 кв. м. и 1057 кв. м.) се дължи на урегилирането на имота.

От приетите като доказателства по делото удостоверения за наследници (на л. 164 – л. 168, както и на л. 201 – л. 206) се установява, че наследниците на К. С. С. са С.К.С. и Х.К.Г.. Същите лица са наследници и на А. С. С. и С. С. С., като към 1998г. наследница на А. С. била още и А. С.а С., а наследници на С.С. били още и Е. (А.) С.а С. и Е.К.Г.. От актуални към 24.04.2014г. удостоверения за наследници (на л. 271 – л. 277 от делото) се установява, че Е.К.Г. е починала на 01.07.2002г., като е оставила за наследници Г.П.Г. (починал на 01.07.2002г.) и П.Г.Г.. След като починала на 15.10.1998г. Е. С.а С. не оставила наследници.