Решение № 243 от 24.02.2022, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 243

24.02.2022 година гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Галя Русева при секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 2720 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 КСО вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на Н.С.Б. с ЕГН ********** ***, против Решение изх.№ 1012-02-295#1/16.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 2113-02-1854#2/22.10.2021 г., издадено от ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Бургас, с което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се сочи несъгласие с решението и се иска неговата отмяна поради противоречието му с материалния закон и несъответствието му с действителното фактическо положение. Сочи се, че неправилно административният орган не е зачел наборната военна служба на жалбоподателя като действителен осигурителен стаж при определянето правото му на пенсия, както и че разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО следва да бъде прилагана като специална по отношение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 ДР на КСО по отношение на зачитането на наборната военна служба като осигурителен стаж при пенсиониране.

Сочи се, че времето на наборна военна служба се признава от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж като трета категория осигурителен стаж, за който се дължат осигурителни вноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който поддържа жалбата, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски.

Ответникът - директор на ТП на НОИ-Бургас, в съдебно заседание не изпраща представител. В писмено становище по делото, депозирано от юрисконсулт, жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира отхвърлянето й, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК на адвокатския хонорар на представителя на жалбоподателя.

Административен съд - Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от доказателствата, представени с административната преписка, че със заявление вх.№ 2113-02-1854/13.07.2021 г., подадено по образец до директора на ТП на НОИ – Бургас /л.22-л.24/, жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си е приложил следните документи за осигурителен стаж - Обр. УП-3, Обр. УП-13 и военна книжка. Във връзка с подаденото заявление, на началник отдел „КПК” при ТП на НОИ Бургас е било възложено да потвърди данните за осигурителния стаж и дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски, в информационната система/регистрите на НОИ, от самоосигуряващото се лице Б. като земеделски производител, за периода 05.11.2019 г. – 31.12.2020 г. , относно прилагане на чл.41, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /л.30/.

Във връзка с възложеното, от ст.инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Бургас е изготвена докладна записка от 07.10.2021 г. до началник отдел КПК в ТП на НОИ – Бургас /л.29/, видно от която от трудовата книжка на лицето се установява положен труд до 31.05.1989 г., като за периода от 05.11.2019 г. – 01.01.2020 г. Б. има подадени декларации за упражнявана дейност като земеделски производител, със заявен вид за осигуряване за фонд „Пенсии”, и с внесени вноски за периода от 05.11.2019 г. – 30.06.2020 г. Посочено е също, че лицето е вписано с настоящ адрес в Р Турция, като е необходимо да се установи дали в периода 05.11.2019 г. – 31.12.2020 г. Б. е полагал труд на територията на Р България, с цел удостоверяване на осигурителния му стаж и доход като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски производител.

От представената към заявлението за отпускане на пенсия и с настоящата жалба трудова книжка на Б. се установява, че до 01.06.1989 г. лицето е имало трудов стаж от 5 год. и 3 мес.

От представената военна книжка на Б. се установява, че същият е бил изпратен на редовна военна служба от Толбухинско военно окръжие на 15.09.1973 г., като е заемал длъжността „корабостроител” до 01.11.1975 г., на която дата е бил уволнен от военна служба поради навършен срок.

От представената справка-опис на осигурителния стаж на Б.,***.2021 г. /л.26-л.27/, се установява, че за периода на наборната военна служба лицето е придобило трудов стаж, превърнат към ІІІ кат.труд, в размер на 2 год. 1 мес. 17 дни, приравнено на осигурителен стаж време, като общият му осигурителен стаж, положен в Р България, вкл. стажът по времето на отбитата военна служба, превърнат към ІІІ кат.труд, е в размер на 15 год. 4 мес. 5 дни, като жалбоподателят е с навършена възраст 66 г. 9 мес. 13 дни към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 13.07.2021 г. Б. е навършил възраст по чл. 68 КСО – 64 год. 1 мес., на 30.10.2018 г., като органът му е признал действителен осигурителен стаж в размер на 13 год. 2 мес. 18 дни, от общо осигурителния стаж от ІІІ кат. труд в размер на 15 год. 4 мес. 5 дни, тъй като не е признал за действителен осигурителен стаж времето от 2 год. 1 мес. 17 дни, през което Б. е отбивал редовна военна служба.

От справката от персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.2005 г. – 31.12.2021 г. при пенсиониране на Б. /л.33-л.34/ се установява, че лицето е внасяло осигурителни вноски като земеделски производител в периода м.11.2019 г. – м.12.2020 г.

Видно от Констативен протокол № КВ-5-02-01028670/04.11.2021 г. на ст.инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Бургас /л.43-л.44/, в резултат на извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че периодът от 05.11.2019 г. – 31.12.2020 г. не се удостоверява за осигурителен стаж, тъй като не е упражнявана трудова дейност, но това не оказва влияние на правото на пенсия на жалбоподателя.

С Разпореждане изх.№

2113-02-1854#2/22.10.2021 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Бургас /л.39-л.40/ е отказано отпускането на Б. на пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото от него заявление на 13.07.2021 г. В мотивите на разпореждането е посочено, че съгласно чл. 68, ал.1-2 КСО, през 2021 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 61 год. 8 мес. от жените и на 64 год. 4 мес. от мъжете, и при осигурителен стаж от 36 год. за жените и от 39 год. за мъжете. В случай, че лицата не отговарят на условията, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66 год. 8 мес. за жените и за мъжете и при наличие на не по-малко от 15 год. действителен осигурителен стаж на осн.чл.68, ал.3 КСО. Цитирано е, че съгласно разпоредбата на §1, т.12 ДР на КСО, „действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Посочено е, че към датата на заявлението – 13.07.2021 г., лицето е на възраст 66 г. 9 мес. 13 дни, и има 15 г. 4 мес. 5 дни осигурителен стаж от ІІІ кат., от който действителният му стаж е 13 г. 2 мес. 18 дни, поради което е прието, че Б. не отговаря както на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1-2 КСО /тъй като няма 39 г. осигурителен стаж/, така и на условието за отпускане на такава пенсия по чл. 68, ал.3 КСО, тъй като е навършил изискуемата пенсионна възраст, но няма 15 г. действителен осигурителен стаж.

Разпореждането от

22.10.2021 г. е съобщено на Б. на 26.10.2021 г. /л.41/ и в законоустановения 1-месечен срок от получаването му съгласно чл.117, ал.2 КСО, същият го е обжалвал по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Бургас с жалба от 03.11.2021 г. /л.45-46/.

Обжалваното разпореждане е потвърдено с оспореното в настоящото производство Решение изх.№ 1012-02-295#1/16.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, със същия мотив, а именно – че не се зачита за действителен осигурителният стаж на Б. от 2 год. 1 мес. 17 дни, период на отбита военна служба, поради което лицето не отговаря на условията на чл.68, ал.1-ал.3 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Органът се е мотивирал, че съгласно представените доказателства и предвид разпоредбите на чл. 9, ал.7 КСО, на чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и чл.24 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ /отм./, Б. е отслужил редовна наборна военна служба пред периода 15.09.1973 г.

– 01.11.1975 г., който следва да бъде зачетен като осигурителен стаж от ІІІ кат., но не и като действителен такъв съгласно §1, ал.1, т.12 ДР КСО, тъй като военната служба не е нито трудово, нито служебно правоотношение, основание за осигуряване, с оглед на което не се зачита за действителен осигурителен стаж.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал.1 КСО /обжалваното решение е от 16.11.2021 г., а жалбата против него е депозирана на 29.11.2021 г./, от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО, в предвидената от закона писмена форма и съдържа правни и фактическите основания за издаването му. В мотивите му подробно са обсъдени и отхвърлени като неоснователни възраженията в жалбата на Б. против Разпореждане изх.№ 2113-02-1854#2/22.10.2021 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Бургас.

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство по издаване на оспорения акт.

Оспореното решение е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 68, ал.1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 100 от

2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:

1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;

2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.

Съгласно чл.68, ал.2 от КСО от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Съгласно чл.68, ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

По делото не е спорно и това се установява от представените писмени доказателства, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 13.07.2021 г., Б. е навършил 66 год.

9 мес. 13 дни, както и че същият е нямал към тази дата осигурителен стаж 39 год., поради което не е спорно, че лицето не отговаря на условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал.1-2 КСО, съгласно които разпоредби през 2021 г. мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 64 год. и 4 мес. и при осигурителен стаж 39 год. Спорно е по делото дали жалбоподателят отговаря на условията на чл. 68, ал.3 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно последната разпоредба, при липса на условията по ал.1-2, през 2021 г. мъжете придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66 год. и 8 мес. и при наличие на не по-малко 15 год. действителен осигурителен стаж.

Разпечатката съдържа 43 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0f770cf9-cb9f-418c-9003-1aa0b2a920b6