Решение № 586 от 02.10.2018, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №586/2.10.2018 г.

02.10.2018 година град

Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав

На двадесети септември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав

Председател: Георги Георгиев при секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Георгиев гражданско дело № 4705 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М.Т.Ш. ***,чрез пълномощник адвокат против „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Света София“ № 5 отрицателен установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 1164.96 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, неолихвяема сума в размер на 826.53 лв.,291.74 лв. лихви към 12.12.2017 год.,пропроционална такса в размер на 219.05 лв. за която е бил издаден изпълнителен лист от 26.09.2005 г. по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС г., образуван понастоящем в изп.дело № *** г. по описа на ЧСИ при ЯОС.

Твърди се, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 26.09.2005 г. по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС за процесните суми срещу ищеца е било образувано изп.д.№ *** г. по описа на СИС при ЯРС, в производството по което било наложен запор на трудовото му възнаграждение за сумата от 2793.44 лв.,която сума била удържана от работодателя му и преведена на съдебния изпълнител до месец май 2008 год. С писмо изх.№ *** год. работодателя му уведомил съдебния изпълнител,че по изпълнителното дело е изплатена посочената по горе сума в полза на ответника „ОББ“ АД. От него момент до момента на завеждане на исковата молба не са му правени повече удръжки от трудовото му възнаграждение и не са предприемани мерки за събиране на други суми по посоченото изпълнително дело.

Твърди се, че в продължение на седем години след това взискателят не бил искал извършването на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство се било прекратило по силата на закона по чл.433,ал.1,т.8 ГПК,с оглед на това,че взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действие в продължение на две години.

Въз основа на същия изпълнителен лист ответникът образувал срещу ищеца изп.д.№ *** г., по която на М.Т.Ш., била връчена ПДИ , с която бил уведомен, че дължи на ОББ гр.София сумата от1164.96 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, неолихвяема сума в размер на 826.53 лв.,291.74 лв. лихви към 12.12.2017 год.,пропроционална такса в размер на 219.05 лв.,както и други суми дължими до момента на получаване на ПДИ в общ размер 462.95 лв.

Излага се възражение, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, като се сочи, че след 15.05.2008 г. няма извършени валидни действия по принудително изпълнение, които да могат да прекъснат давността.Претендира се уважаване на иска и моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите, предмет на издадения изпълнителен лист и присъждането на съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът изпраща представител, който сочи доказателства.Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.

Правното основание на предявения иск е чл. 439,ал.1 ГПК,вр.чл.124,ал.1 ГПК.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК.Със същия се оспорва допустимостта и основателността на иска.Счита,че предявения иск е по чл.424,ал.1 ГПК и е изтекъл преклузивния срок за предявяването му съгласно разпоредбата на чл.424,ал.2 ГПК с оглед на което иска следвало да се отхвърли като недопустим. В условията на евентуалност счита,че ако иска не бъде отхвърлен като недопустим,да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди се,че е настъпила общата погасителна давност по вземането им по изпълнителния лист от 26.09.2005 год. издаден по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС. Давността била прекъсвана с предприеманите от банката ответник действия за принудително събиране на вземането си,включително с изпращане на покана до длъжника от ЧСИ и чрез налагане на запор на трудовото му възнаграждение,който е изпълняван в продължение на две години,считано от 2015 г. до 2017 г. със знанието и бездействието на ищеца.

В с.з. ответникът не се представлява, редовно уведомен. Правят искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Изразява воля за доброволно решаване на спора,чрез взаимни отстъпки. По същество счита иска за недопустим и неоснователен,като подържа изцяло отговора на И.М. Поради това, ответникът претендира отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовия представител.

Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства, становището на ответника по иска и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание по чл. 439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, като съдът го намира за допустим, тъй като е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на ищеца.

Съдът приема, че за ищеца М.Т.Ш. е налице правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск, тъй като срещу него е било образувано и се водили изпълнителни производства по изп.д.№ *** на ДСИ при ЯРС и по изп.дело № *** г. на ЧСИ при ЯОС въз основа на издадения изпълнителен лист от 26.09.2005 г. и именно дължимостта на вземането по този изпълнителен лист той оспорва като погасено по давност. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателя е изцяло удовлетворен,не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл.439 ГПК. Ищецът по този иск има правен интерес да установи,че изпълняемото право не съществува,докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение,какъвто е разглеждания случай.По изложените съображения,за настоящия предявен иск по чл.439 ГПК е налице правен интерес у ищеца,поради което иск е допустим. Оплакването на ответника за недопустимост на иска се преценя от настоящия състав ,като неоснователно.

Разгледан по същество съдът намира иска за основателен, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда правото на длъжника да оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай ищецът е длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№ *** на ЧСИ при ЯОС и оспорва съществуването на вземането по изпълнителния лист на взискателя, като твърди, че същото е погасено по давност.

Съобразно релевираните в исковата молба правни доводи правния спор пред настоящата инстанция се съсредочава по отношение на обстоятелствата дали процесното изпълняемо право е погасено чрез изтичане на 5-годишната погасителна давност,уредена в чл.110 ГПК.

Установява се,че изпълнителния лист,въз основа на който е образувано процесното изпълнително производство е издаден въз основа на съдебно изпълнително основание-влязло в сила определение по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС,гражданска колегия, /това обстоятелство се изяснява от удостоверените факти в издадения на 26.09.2005 год. изпълнителен лист/,поради което по силата на чл.117,ал.2 ЗДД установеното със сила на присъдено нещо притезателно право се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок.

От събраните по делото доказателства се установява,че изп.дело № *** год. по описа на ЧСИ при ЯОС е образувано на 11.05.2015 год..

Съгласно указанията на задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В конкретния случай след издаването на изпълнителния лист на 26.09.2005 год. по ответника било образувано изп.дело № *** год.поописа на ДСИ при РС-Я..Със запорно съобщение от 29.11.2005 г. му е наложен запор върху трудовото възнаграждение ,като от длъжника са удържани суми. С писмо изх.№ *** год. до РС-Ямбол е изпратено уведомление,че длъжника М.Т.Ш. е изплатил сумата от 2793.44 лв. в полза на ОББ АД.,като видно от вальор описание на операцията последната сума е удържана на длъжника на 20.03.2008 год.

След изтичане на две години от момента на последното изпълнително действие по изпълнителното дело-20.03.2008 год.,по силата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК изп.дело № *** год. по описа на ДСИ при ЯРС се счита за прекратено ex lege поради настъпила процесуална перемпция,като не е било необходим отделен акт на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело.Следователно,постановлението на съдебния изпълнител би констатирало само,че е настъпила тази процесуална перемпция,но то не би било част от фактическия състав,обуславящ нейното проявление.В този смисъл е и практиката на ВКС с Решение № 223 от 12.07.2011 год. на ВКС по т.дело № 124/2010 год.,II т.о.,ТК,в което се приема,че „съществуващото противоречие в практиката на съдилищата по см. на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е в смисъл,че изпълнителния процес в хипотезата на чл.330,ал.1,б.“д“ ГПК /отм./ идентичен с чл.433,ал.1,т.8 ГПК се прекратява ex lege,когато взискателя не е предприел извършване на изпълнителни действия в продължение на двегодишния преклузивен срок,независимо от отсъствие на постановление на съдебния изпълнител,имащо декларативно,а не конститутивно действие. В последващи съдебни решения на ВКС в които същото е доразвито и са в смисъл,че ако е осъществен състав на чл.330,ал.1,б.“д“ ГПК /отм./ идентичен с чл.433,ал.1,т.8 ГПК,нова погасителна давност по чл.117,ал.1 ЗДД започва да тече,независимо от това,че съдебния изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство. По силата на законовото правило по чл.433,ал.1,т.8 ГПК с изтичането на двегодишния преклузивен срок,начиная от последното изпълнително действие,изпълнителното производство по изп.дело № *** год. по описа на ДСИ при ЯРС следва да се счита прекратено на 20.03.2010 год.,независимо от липсата на постановление на съдебния изпълнител,имащо единствено констативен,но не и конститутивен характер.Същевременно,доколкото в процесуалния закон не е въвел като предпоставка за настъпване на правните последици,произтичащи от прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК,изискване за длъжника да е подал молба в тази насока,то липсата на такава в случая е правно ирелеванта и не обосновава правен извод за отсъствие на настъпил прекратителен ефект.

Въпреки гореизложеното с постановление от 03.12.2012 год. на ДСИ при ЯРС,след като установил,че по изп.дело не са поискани изпълнителни действия повече от две години и на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК е прекратил изпълнителното производство,за което били уведомени страните.

С молба вх.№ *** год. ответника е изискал от ДСИ посочения изпълнителен лист по прекратеното изпълнително дело по описа на ДСИ,като е отбелязал,че предвид факта ,че изпълнителното дело е перемирано.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай ищецът е длъжник в изпълнителното производство по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ при ЯОС и оспорва съществуването на вземането по изпълнителния лист на взискателя, като твърди, че същото е погасено по давност.

Съгласно текста на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а предвид разпоредбите на чл.116, ал.11 б. „в” и чл.117, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от прекъсването на давността започва да тече нова давност.