Решение № 14891 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14891 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110102166 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на И. К. М. срещу А. К. М..

Ищецът твърди, че е собственик на втория етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 0****, находяща се в ***** със застроена площ от 65 кв. м., състояща се от кухня, две стаи, санитарен възел и антре, заедно с трите тавански стаи в подпокривното пространство и ½ идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор *****, цялото с площ от 520 кв. м., съставляващо парцел XXXI-134 от кв. 7 по плана на кв. Вертикал, гр. Банкя, при съседи: ПИ с идентификатори ******* (при съобразяване на влязлото в сила прекратително определение – л. 84-85). Посочва, че придобил имота по силата на придобивна давност, упражнявана от 2006г. до настоящия момент, като получил владението въз основа на протокол за съдебна делба от 1998г.

С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признат за собственик.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в закоустановения срок, с който оспорва иска. Посочва, че според утвърдената спогодба по гр. д. № 9196/1996г. по описа на СРС, сестра му (ищцата) получава в собственост целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с целия сутерен под първия етаж и ½ идеална част от дворното място, а ответникът придобива втория етаж от същата сграда, заедно с три тавани стаи и подпокривното пространство и ½ идеална част от дворното място.

Посочва, че от сключване на спогодбата ищцата е владяла само собствения си дял.

Оспорва ищцата да е собственик на притежавания от него дял, разпределен с делбата, като счита, че до момента същата изцяло е зачитала неговата собственост. Твърди, че ищцата е завела гр. д. № 77555/2024г. по описа на СРС, в което не оспорва неговия дял от собствеността.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

1

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 ЗС.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че е упражнявал непрекъсната, явна и необезпокоявана фактическа власт върху процесния имот, която е манифестирал по несъмнен начин, в продължение на повече от 10 години - от 2006г. до настоящия момент. Владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез други като своя. Владението се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерение да се държи вещта като своя /animus/.

По делото не е спорно, че ищецът и ответникът са брат и сестра.

Не е спорно, че с протокол от 04.03.1997г. по гр. д. № 9196/1996г. по опис на СРС, 61-ви състав, е постигната и одобрена спогодба, съгласно която И. К. М. получава в дял, владение и собственост първи етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящ се от кухня – трапезария, стая, санитарен възел, антре, заедно с целия сутерен под първия етаж и ½ идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, а А. К. М. получава в дял, владение и собственост втория етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящ се от кухня, две стаи, санитарен възел и антре, заедно с трите тавански стаи в подпокривното пространство и ½ идеална част от дворното място, върху което е построена сградата. Съгласно дял III, К. Н. М. си спазва правото на безвъзмездно ползване върху целия недвижим имот, предмет на делбата, докато е жив.

Установява се, че К. Н. М. е починал на 26.02.2006г., с което правото му на ползване върху имота се е погасило.

Както се посочи, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовата страна е да проведе пълно и главно доказване, че е упражнявал явна и непрекъсната фактическа власт върху имота в продължение на най-малко 10 години с намерение да го свои. Упражняването на фактическа власт е обективен факт, който предполага ползване на имота, а намерението за своене налага обективното му демонстриране по такъв начин, че да не се създава съмнение на кого принадлежи същият.

В случая, предвид че ответникът е получил собствеността и владението върху имота с протокола за одобрена спогодба, а ползването е било в полза на К. М. до неговата смърт, за да установи владение върху имота, ищецът е необходимо да демонстрира по явен и несъмнен начин това свое намерение спрямо ответника, като отблъсне установеното от него владение. Съдът намира, че в хода на настоящото производство не се установява настъпването на тези факти.

По делото са разпитани като свидетели Б. И., която е приятелка на ищцата, и Д.

И., с когото живеят фактически на семейни начала.

Свидетелят И. посочва, че е ходила с ищцата на вилата в гр. Банкя, като стоели отвън на двора и пиели кафе. Последно видяла А. през 2006г., когато той звъннал на вратата на апартамент в гр. София да иска някакви ключове, но не разбрала точно за какво са и за какви имоти. И. му казала повече да не идва в нейните имоти в Банкя и София. Посочва, че имотът в Банкя го посещава от около 15 години и А. не го е виждала. И. поддържала имота, даже садили заедно цветя.

Свидетелят И. посочва, че ищецът и ответникът имат къща в гр. Банкя. кв.

2

Вертикал. По-често посещавал имота с И., защото един път А. му казал, че без И. не иска да го вижда там, защото няма собственост, като това се случило по спомен 2024г.

Посочва, че с И. живеят в София, като лятото посещават имота в гр. Банкя всяка седмица, а зимата може и да не ходят 3-4 месеца. От 2023г. засичали А. в имота няколко пъти, като преди това не са го виждали. Посочва, че нямат достъп до всички етажи, тъй като били разделени – приземният и първият етаж били на И., а вторият и третия на А..

Съдът намира, че от гласните доказателства не може да се изгради извод за упражнявана фактическа власт от страна на ищцата върху придобитата от ответника част от имота с одобрената спогодба. Свидетелите не посочват ищцата да владее придобития от ответника втори етаж на сградата, таванските стаи и помещения.

Свидетелят И. разказва, че седят на двора да пият кафе и садят цветя в него, а свидетелят И. изрично посочва, че тя няма достъп до втория и третия етаж, тъй като те принадлежат на А.. Дворът е съсобствен – всеки притежава по ½ идеална част, поради което и разполагат с равни права да го ползват. Ползването обаче не може да се приеме за завладяване частта на другия съсобственик, доколкото не се установява извършването на действия от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на чуждите идеални части. Те трябва да са от такова естество, че да не будят съмнение относно отричането правата на другата страна, както и да бъдат доведени до знанието на съсобственика, за да се обезпечи възможността му да предприеме действия за защита на правата си. В случая, нито един от тези факти не се установява да е настъпил.

За пълнота следва да се посочи, че в депозираната на 30.12.2024г. искова молба от ищцата, по която е образувано гр. д. № 77555/2024г. по описа на СРС, се признава, че А. М. е собственик на втория етаж в сградата, заедно с трите тавански стаи, подпокривното пространство и ½ идеална част от дворното място, и в качеството му на собственик е претендирано от него заплащането на суми за извършен ремонт на покрива. Това изявление, имащо характер на признание по чл. 175 ГПК, показва, че ищцата третира ответникът като собственик на имота и опровергава твърденията за придобита еднолична собственост по силата на придобивна давност.

С оглед изложеното, предявеният положителен установителен иск подлежи на отхвърляне като недоказан.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът, който обаче не е доказал направата на такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. М., ЕГН: **********, с адрес: ******* срещу А. К. М., ЕГН: **********, с адрес: ***** иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на втория етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 0****, находяща се в ***** със застроена площ от 65 кв. м., състоящ се от кухня, две стаи, санитарен възел и антре, заедно с трите тавански стаи в подпокривното пространство и ½ идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор *****, цялото с площ от 520 кв. м., съставляващо парцел XXXI-134 от кв. 7 по плана на кв. Вертикал, гр. Банкя, при съседи: ПИ с идентификатори *******., 3 въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 2006г. до настоящия момент.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4