Определение № 273 от 23.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. Варна, 23.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500158 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител главен инспектор А.И., против определение №260040/07.03.2024г., постановено по гр.д.№2026/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение подадената от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество молба вх.

№260748/16.02.2024г. с искане за изменение в частта за разноските на определение №260021/05.02.2024г., постановено по гр.д.№2026/18г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената от КОНПИ молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на посоченото определение в частта за разноските бъде уважена, като се редуцира размерът на присъденото адв.възнаграждение, така щото да бъде съразмерен на действително осъществената правна услуга.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемите Т. П. Ж. и Л. Ж. К., двете чрез процесуалния си представител адв.П.Б., поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Производството по гр.д.№2026/18г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявени от КОНПИ против Т. П. Ж. и Ж.Ж.Ж., последният починал в хода на производството/на 20.02.2022г./ и заместен от правоприемниците си Т. П.

Ж./преживяла съпруга/ и Л. Ж. К./низходяща/ искове с правно основание 1 чл.153 от ЗОНПИ, вр. §5, ал.2 на ЗОНПИ за отнемане от ответниците в полза на държавата на посоченото в исковата молба незаконно придобито имущество - недвижими имоти, движими вещи и парични суми, общо на стойност първоначално 531 293, 54лв., а след извършен от ищеца частичен отказ/касаещ основно имущество, претендирано първоначално за отнемане от Ж.Ж./ с молба 11.10.2022г. в съответствие с постановеното от него решение от 14.09.2022г. 516 844, 81лв., конкретно против Т. Ж. - 486 769, 81лв./лично и като наследник на Ж.Ж., за последното до размера от 30 075лв./ и против Л.

К. - 30 075лв./като наследник на Ж.Ж./.

Поради извършен от ищеца нов частичен отказ от исковете с молба от 01.09.2023г. в съответствие с постановеното от него решение от 31.08.2023г., уточнена с молба от 19.09.2023г., с протоколно определение от 06.12.2023г., постановено по гр.д.№2026/18г. по описа на ВОС, производството е прекратено по отношение на исковете, предявени против Т.Ж., за стойност над 153 225лв. до 486 769, 81лв./или 333 544, 81лв./.

В о.с.з. на 13.09.2023г., след докладване на депозираната от ищеца молба с пр.осн. чл.233 от ГПК, ответниците, чрез процесуалния си представител адв.П.Б., са поискали присъждане на разноски по подлежащата на прекратяване част от производството/адв.възнаграждения и възнаграждения за в.л./, както и са представили списъци по чл.80 от ГПК.Искането е повторено и в о.с.з. на 06.12.2023г./преди постановяване на прекратителното определение/, в което ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.След изявленията на процесуалните представители, първоинстанционният съд съдът е приел, че следва да постанови прекратително определение по извършения отказ, а касателно искането на ответниците за присъждане на разноски е отложил произнасянето си за закрито заседание.По цитираното искане на ответниците за присъждане на разноски се е произнесъл впоследствие в з.з. с определение №260021/05.02.2023г., с което е осъдил КОНПИ да заплати на Т. П. Ж. сумата от 7 237, 84лв., представляваща сторени разноски пред ВОС, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.Приел е, че разноски се следват на Т.Ж. за прекратената част от производството, тя е представила доказателства за направени такива в размер на 9 662лв., представляващи адв.възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.11.2018г., заплатено в брой, и 246лв. разноски за в.л. или общо 9 908лв.Приел е, че съразмерно между общата стойност на имуществото, което се претендира за отнемане от тази ответница/456 594, 81лв./, и стойността, по отношение на която делото е прекратено/333 544, 81лв./ й се следва сумата от 7 237, 84лв.Възражението за прекомерност е счел за неоснователно, доколкото размерът на претендираното възнаграждение не надвишава минималния предвиден в Наредба №1/04г. на ВАдвС размер.В едноседмичен срок от уведомяване за това определение, представляващо отложеното за з.з. произнасяне на ВОС по искането на ответниците за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, КОНПИ е подала молба 2 вх.№260748/16.02.2024г. с пр.осн. чл.248 от ГПК с искане за неговото изменение.В молбата се поддържа, че така присъденото адв.възнаграждение е прекомерно, не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, и обстоятелството, че спорът не е разгледан по същество, поради което се настоява същото да бъде редуцирано, вкл. под минималния предвиден размер.В депозирания отговор по молбата в срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответницата е поддържала становище за нейната неоснователност.С обжалваното определение №260040/07.03.2023г. съдът е оставил без уважение подадената от КОНПИ молба с пр.осн. чл.248 от ГПК.

Договореното и изплатено през 2018г./представен договор за правна защита и съдействие от ответницата Т.Ж. с депозирания отговор на исковата молба чрез процесуалния й представител-л.208 от делото на ВОС/ адв.възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС в редакцията й, действала към датата на договаряне и изплащане на възнаграждението - 15.11.2018г.Според цената преди отказа от 01.09.2023г., минималното възнаграждение/според посочената редакция/ при актуален материален интерес от 486 769, 81лв. възлиза на 11 265, 40лв., а съразмерна на прекратената част от исковете е сумата от 7 719, 27лв.От заплатеното от страната възнаграждение в размер на 9 662лв., съразмерна на прекратената част от исковете е сумата от 6 620, 60лв.

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Спорът пред първоинстанционния съд е разглеждан от

2018г.Процесуалният представител на ответницата е упълномощен на 15.11.2018г., депозиран е чрез него в срок отговор на исковата молба с представяне на писмени доказателства, по делото са провеждани до преди частичното му прекратяване на 06.12.2023г. 6 открити съдебни заседания с негово участие, в три от които са събирани доказателства /писмени доказателства, експертизи и гласни доказателства/, делото е спирано и прекратявано и по развилите се по повод последното частни производства 3 пред съответните инстанции представителят също е участвал.Делото не се характеризира с ниска фактическа и правна сложност.Същата обаче не е и изключително висока, вкл. и предвид постановеното ТР № 4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС.Съобразявайки видът и количеството на извършената работа, касателно прекратената част от производството, и посочената сложност, съдът приема, че действително възнаграждението за нея от 6 620, 60лв. би се явило прекомерно, поради което следва да се намали, а именно до размера от 4 000лв.Досежно претендираните и включени от ВОС разноски за в.л. в размер на 179, 70лв./от общите в размер на 246лв./ ищецът не е въвеждал оплаквания в молбата си с пр.осн. чл.248 от ГПК, предвид което и настоящата инстанция не може да ги обсъжда.Така общо разноските възлизат 4 179, 70лв.За разликата над посочената сума до присъдената обжалваното определение следва да бъде отменено и искането за изменение на определение №260021/05.02.2024г. в тази му част уважено.В останалата му част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №260040/07.03.2024г., постановено по гр.д.

№2026/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение подадената от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество молба вх.№260748/16.02.2024г. с искане за изменение в частта за разноските на определение №260021/05.02.2024г., постановено по гр.д.

№2026/18г. по описа на ВОС, гр.о, в частта му, с която Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на Т. П. Ж. сумата, представляваща разликата над 4 179, 70лв. до 7 237, 84лв., представляваща сторени разноски пред ВОС, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 от ГПК определение №260021/05.02.2024г., постановено по гр.д.№2026/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на Т. П.

Ж. сумата от 7 237, 84лв., представляваща сторени разноски пред ВОС, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, като НАМАЛЯВА тези разноски на 4 179, 70лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение №260040/07.03.2024г., постановено по гр.д.

№2026/18г. по описа на ВОС, гр.о., в останалата му част.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от 4 съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5