Определение № 1235 от 13.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1235 гр. Пловдив, 13.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20225300501176 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274 и следващите ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 32419/21.04.2022 г. на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК: 205942517, подадена чрез пълномощника адвокат В., против Разпореждане № 9176 от 20.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1740 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 26196/01.04.2022 г. срещу Разпореждане № 7510 от 31.03.2022 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на жалбоподателя против „Мистър Суит“ ЕООД – в несъстоятелност.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че макар и да е постановил отхвърлителен диспозитив, на практика районният съд не е разгледал подаденото заявление по същество, поради което за обжалване на разпореждането се дължи държавна такса по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 15 лв. Излагат се и съображения, че съдът неправилно е квалифицирал частната жалба срещу разпореждането като такава по чл. 418, ал. 4 ГПК, вместо по чл. 413, ал. 2 ГПК, като се посочва, че при обжалване на разпореждането, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение, приложима е разпоредбата на чл. 19 от цитираната тарифа. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на подадената частна жалба с вх. № 26196/01.04.2022 г. или изпращане на делото на административния ръководител на ОС – Пловдив за образуване на ново частно производство.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното :

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и против подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от „С.Г.Груп“ ЕАД заявление за издаване на заповед въз основа на документ по чл. 417, т. 6 ГПК против длъжника „Мистър Суит“ ЕООД за вземане в размер на 350000 лв. – част от просрочена главница по договор за банков кредит № 020-484 от 28.12.2011 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане, което вземане било обезпечено с учредена в полза на банката договорна ипотека и придобито от заявителя по силата на договор за цесия от 19.12.2019 г. С Разпореждане № 7510 от 31.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1740 по описа за 2022 г., съдът е отхвърлил заявлението, тъй като не са представени доказателства за уведомяване на длъжника за цесията. В допълнение съдът е посочил, че искането не може да бъде уважено и поради това, че заявителят претендира за плащане част от главницата в лева, а кредитът е бил предоставен в евро, позовавайки се задължителните разяснения, дадени в ТР № 4/2014 от 29.04.2015 г. по т.д. № 4/2014 г. Срещу разпореждането заявителят е подал частна жалба с вх. № 26196/01.04.2022 г., към която е приложил документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. С Разпореждане № 7678 от 04.04.2022 г., постановено по горното дело, съдът е констатирал, че подадената частна жалба е нередовна, тъй като не са представени доказателства за внесена по сметка на сезирания държавна такса в пълен размер, поради което указал на заявителя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ОС – Пловдив държавна такса в размер на още 3485 лв., както и че при неизпълнение на дадените указания в срок, жалбата ще бъде върната. С обжалваното разпореждане съдът е констатирал, че заявителят не е отстранил посочената нередовност на жалбата, поради което е върнал същата.

Така постановеното разпореждане е правилно.

На основание чл. 12, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се събира такса в размер на 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв. По аргумент от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от тарифата, при обжалване на разпореждането, с което е отказано издаването на исканата заповед, се събира държавна такса в размер на ½ от тази, определена в чл. 12. В случая с оглед на горните правила към заявлението си заявителят е приложил документ за заплатена държавна такса в размер на 7000 лв. – 2 на сто върху претендираното вземане от 350000 лв. Правилно районният съд е приел, че за обжалване на разпореждането, с което изцяло е отхвърлено заявлението, заявителят дължи държавна такса в размер на ½ от таксата за първата инстанция или 3500 лв. (или още 3485 лв. след приспадане на вече внесената в размер на 15 лв.), поради което правилни се явяват и дадените от него указания за отстраняване на констатираната 2 нередовност на частната жалба. Съдът е предупредил заявителя за последиците от неизпълнение на указанията, а именно връщане на частната жалба, и доколкото те не са били изпълнени в предоставения срок, правилно съдът е върнал същата. Разпоредбата на чл. 19 от тарифата, на която се позовава заявителят, е приложима в случаите, в които предмет на частната жалба е разпореждане на съда, с която поради процесуални недостатъци на заявлението то не е разгледано по същество (така Определение № 540 от 18.09.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 277/2009 г., II т.о., ТК, Определение № 606 от 10.08.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 393/2010 г., II т.о., ТК и други). Според настоящия състав на съда процесният случай не е такъв, доколкото районният съд е разгледал заявлението и е изложил доводите, въз основа на които е направил извод за неговата неоснователност. Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се посочи, че не се констатира районният съд да е дал правна квалификация на подадената частна жалба срещу разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, респективно да е дал неправилна такава.

По изложените съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна, поради което обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.

Настоящото определение е окончателно с оглед задължителните разяснения, дадени в т. 8 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9176 от 20.04.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1740 по описа на РС – Пловдив за 2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3