Решение № 9 от 03.02.2025, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Котел, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20242210100375 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба подадена искова молба от ЗД „ЕВРОИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113 срещу Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, ****, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лева, частични от 166310,38 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по щета № 1500095060/30.04.2018г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 174/2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2015г. в землището на гр.

Стара Загора е реализирано ПТП между л.а. „БМВ 320 И“ с ДК № *****, управляван от ответника и л.а. „Опел Астра“ с ДК № ****** управляван от Г.Т.Д.. Навеждат се твърдения, че ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата в следствие на което е настъпило ПТП-то и виновно е причинил смъртта на другия водач на МПС, като в последствие се установява, че Г. Б. е бил неправоспособен. Посочва се, че във връзка с това е постановена влязла в сила присъда,с която ответникът е бил осъден на лишаване от свобода. Твърди се, че ЗД Евроинс АД е сключило със собственика на л.а.

„БМВ 320 И“ с ДК № ***** задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаването и използването на МПС – полица № 07115002616025/22.10.2015г. Посочва се, че съгласно Кодекса за застраховането, застраховката покрива гражданската отговорност на водача Г.

И. Б. за причинените от него вреди на трети лица. Твърди се, че наследниците 1 на починалото лице са отправили искане за изплащане на обезщетение. В резултат на спечелено от тях гражданско дело ищцовото дружество им изплаща сума в размер на 166310,38 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 1500095060/30.04.2018г.

На тази основа се прави искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10000 лева, частични от 166310,38 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по щета № 1500095060/30.04.2018г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 174/2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.

Изпраща молба, в която посочва, че поддържа исковата претенция в цялост. В допълнително становище до съда е направено искане съдът да постанови решение съобразно направеното от ответника признание на иска.

В законоустановения срок ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.

В съдебното заседание ответникът се явява лично. Заявява, че признава изцяло исковата претенция.

Съдът, като взе предвид искането на страните за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Съдът погрешно е приел, че е сезиран с иск с правно основание по 422, ал. 1 от ГПК, във чл. 500, ал. 2 от КЗ, като вместо това е следвало да квалифицира същия като иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 274 ,ал.2 от КЗ /отм./. С оглед обстоятелството, че не се променя фактическата обстановка, както и определената и разпределена доказателствена тежест и като съобрази твърденията на ищцовото дружество в исковата молба, съдът намира, че следва с решението да измени правната квалификация в такава по чл. 422, ал.

1 от ГПК, във вр. с чл. 274 ,ал.2 от КЗ /отм./, като посочи, че чл. 274, ал. 2 от КЗ отм. е аналогичен на разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от сега действащия КЗ, поради което не е необходимо да изготвя нов доклад, който да връчва на страните. Съдът за пълнота намира за необходимо да посочи още, че при сравнителния анализ на разпоредбите на чл.500, ал.2 от КЗ и чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./ (съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането: „Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. “ . Разпоредбата на чл. 274 ,ал.2 от КЗ /отм./, която гласи:

„Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, 2 управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.“) е видно, че законодателят е използвал различни формулировки в двете разпоредби, но същите се препокриват по смисъл.

Съдът е указал на ищеца, че е негова тежестта да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № *****; извършено плащане на застрахователното обезщетение от ищеца на увредения; деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат; вид и размер на претърпените вреди, както и че водачът е бил неправоспособен.

Съдът е указал на ответника, че е негова тежестта да докаже, че е изплатил на ищцовото дружество пълния размер на застрахователното обезщетение.

Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК „Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието“. В настоящия случай двете материалноправни предпоставки за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска са налице. Ответникът призна исковете в съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди двадесет и четвърта година, а ищецът поиска делото да бъде решено в съответствие с процесуалното действие на насрещната страна. Не може да бъде направен извод за съществуване на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК , препятстващи постановяване на решение при признание на иска.

Ето защо, с оглед наличието на предпоставките по чл. 237, ал. 1 от ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.

Ищецът е представил списък на разноските.

Съгласно ТР №4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед уважаване на иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 250,00 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 300 лева – разноски в исковото производство, в това число държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., изчислено на минимума, предвиден в чл.

3

25 от НЗПП, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото.

При тези мотиви, Районен съд Котел

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗД „ЕВРОИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113 иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./( аналог. на чл. 500, ал. 2 от КЗ) срещу Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, ****, че ответникът дължи на ищеца сумата о т 10000 лева, частични от 166310,38 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по щета № 1500095060/30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.02.2024г.) до окончателното изплащане на вземането – сумите са предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 174/2024 г. по описа на Районен съд Котел за 2024 г., ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, ****, да заплати на „ЗД „ЕВРОИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113, сумата от 250,00 лева – разноски по ч.гр.д. № 174/2024 г. по описа на Районен съд Котел.

ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, ****, да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК 121265113 сумата от 300 лева – разноски по гр.д. № 375/2024 г. по описа на Районен съд Котел.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 4