Определение № 32610 от 09.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16775/2026
- Вид
- Определение № 32610
- Подписан
- 09.09.2026
- В сила
- 09.09.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32610 гр. София, 09.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110116775 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. И. И., ЕГН **********, срещу В.
И. Н., ЕГН **********, с която e предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 454,20 евро (4 800 лв.), представляваща главница по договор за заем от 18.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 12.06.2026 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че познава ответника чрез техен общ познат Т.М.В. чрез който ответникът поръчал автомобил от чужбина. Посочва, че на 17.10.2025 г. ответникът се свързал с ищеца и го помолил да му заеме сумата от 4 800 лв. като обяснил, че парите са му необходими спешно, за да обслужи пристигащия автомобил, който щял да ползва за таксиметрова дейност. Ищецът твърди, че предал на ответника сумата от 4 800 лв. на 18.10.2025 г., пред свидетели, като се уговорили сумата да бъде върната в срок от 2 - 3 месеца. Сочи, че след изтичане на срока направил опити да получи парите от ответника, но той отказал да ги върне. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да познава ищеца, както и да е получавал пари от него. Твърди, че образуването на делото е подтикнато от Т.М.В. който е част от организирана престъпна група за внос на коли от чужбина и последващо изнудване на купувачите. Счита, че се касае за процесуална злоупотреба с правото на иск – чл. 3 ГПК.
Посочва, че е виждал ищеца единствено на 17.10.2025 г., когато ищецът се е подписал като свидетел на предварителния договор за продажба на МПС. Оспорва да е сключван договор за заем, съответно да са договаряни падеж и конкретни условия по договора. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличие на валидно сключен между страните по делото договор за заем от 18.10.2025 г. за сумата от 4 800 лв.; 2) предаване на сумата на ответника и поемане от страна на последния на задължение за връщането й; 3) изискуемост на вземането и размера на същото.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил задълженията си.
1
По доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на спора.
Ищецът е поискал допускането на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на предаването на сумата от 4 800 лв. и поемането на уговорка за връщането й, което искане е допустимо и необходимо за изясняване на спора, но доколкото свидетелите са поискани за установяване на едни и същи обстоятелства по делото на основание чл. 159, ал.
2 ГПК следва да бъдат допуснати само двама от тях.
Ответникът е поискал допускането на трима свидетели при режим на довеждане, но никое от обстоятелствата, за които са поискани свидетелите, не е част от предмета на доказване по делото, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Ответникът е направил искане по чл. 176 ГПК за задължаване на ищеца да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси, с които цели да обори получаването на средствата, съответно, че ищецът не е разполагал с тези средства. Съдът намира, че следва да уважи доказателственото искане за даване на обяснение от страната по реда на чл. 176 ГПК чрез задаване само на въпросите, на които може да се даде еднозначен отговор с „да“ или „не“, а по отношение на останалите въпроси доказателствата не могат да бъдат събрани по този ред.
Ответникът е направил искания по чл. 186 ГПК и чл. 192 ГПК: да се изиска информация от НАП – ДП С.З. дали ищецът е подавал годишна данъчна декларация за 2025 г. и има ли декларирани предоставени заеми на физически лица, както и за задължаването на Т.М.В. да представи документи за лек автомобил марка „Киа“. Искането в първата част е относимо към предмета на делото и следва да бъде уважено, а по искането във втората му част съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване становището на ищеца.
По аргумент от чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, съдът намира, че не са налице основания за препращане на страните към медиация.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.10.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при режим на довеждане за доказване на посочените в исковата молба обстоятелства, като УКАЗВА на ищеца да води свидетелите в насроченото открито съдебно заседание. При неявяването им без уважителна причина, съдът ще отмени определението в частта, с която е допуснат разпитът им.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 176 ГПК ищеца В. И. И. да се яви в открито съдебно заседание, за да отговори на поставените от ответника въпроси, както следва:
„Работил ли е по трудов и граждански договор и осигурявал ли се е през 2025 г.?“;
„Декларирал ли е парите, които претендира, че е дал в заем на 18.10.2025 г. на ответника съгласно изискванията на ЗДДФЛ в годишната си данъчна декларация като дадени назаем средства?“;
„Има ли документи за законно придобити доходи в размер на 4 800 лв. към октомври 2025 г.?“;
2
„Работи ли за Т.В.М. прави ли на негово име внос на МПС от чужбина и има ли близки приятелски отношения и съвместен бизнес с него?“, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неявяване без основателна причина и на основание чл. 176, ал. 3 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, или е дала уклончиви или неясни отговори.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК НАП - С.З. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи информация дали лицето В. И. И., ЕГН **********, е подавал годишна данъчна декларация за 2025 г. и има ли декларирани предоставени заеми на физически лица за 2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника по чл. 192 ГПК за първото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3