Разпореждане № 1134 от 24.02.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1134 гр. Благоевград, 24.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20261210100324 по описа за 2026 година

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***** изпълнителен директор срещу длъжника И. М. Д., ЕГН **********, с адрес с. ****, за следните суми:

- 288,84 евро /двеста осемдесет и осем евро и осемдесет и четири евроцента/ - главница за периода от 26.04.2024 година до 11.10.2024 година по Договор за паричен заем № 5087200 от 09.04.2024 година, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И. М. Д., която сума е заплатена от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството на поръчител по Договор за предоставяне на гаранция с № 5087200 от 09.04.2024 година, сключен между И. М. Д.

/Потребител/ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /гарант/, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на подписано Приложение № 1 от 02.07.2025 година към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия от 01.02.2024 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.02.2026г. до окончателното изплащане;

- 33,15 евро /тридесет и три евро и петнадесет евроцента/ - договорна лихва за периода от 26.04.2024г. до 11.10.2024 г.;

- 67,03 евро /шестдесет и седем евро и три евроцента/ - мораторна лихва за периода от 27.04.2024г. до 11.02.2026 г.

Към заявлението са приложени копие от цитираните договори.

Съдът с Разпореждане №806/12.02.2026г. е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности. В дадения от съда срок е депозирана молба с вх.№4211/19.02.2026г., в която заявителят е уточнил, че длъжникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит в размер на 17,94 евро.

Съдът, след като се запозна с депозираното заявление, приложените към същото писмени 1 документи и депозираната молба, намира следното:

За пълнота настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи и следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договор за кредит е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване.

В конкретния случай, по делото се установи, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И. М.

Д. е сключен Договор за паричен заем № 5087200 от 09.04.2024 година. „Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова институцията по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна, длъжникът И. М. Д. има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК. По силата на договора за кредит на заемателя е предоставена посочената в чл.2 от договора парична сума в размер на 600 лв., като последният се задължил 26 16 седмични равни погасителни вноски в размер на 51,94 лв., т.е. до 11.10.2024 г. да върне заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва. Отделно от горното, видно от приложения по делото Договор за предоставяне на гаранция с № 5087200 от 09.04.2024 година, длъжникът И. М. Д. /кредитополучател и потребител/ и „ФАЙНЕНШЬЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД (като гарант) са сключили договор за гаранция, с който се обезпечава задълженията на длъжника по Договор за паричен заем № 5087200 от 09.04.2024 година.

2

В чл. 2 от договора за паричен заем бил уговорен Годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 54,32 %, както и лихвен процент в размер на 45 %. Уговорено било (чл. 2, т. 7), че общата сума, която заемополучателят следвало да заплати била в размер на 675,22 лв., от които 600 лв. - главница и 75,22 лв. - възнаградителна лихва.

Съгласно клаузите на договора за паричен заем (чл. 4 от същия), заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предоставил на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни“; Поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност -30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора;

Одобрено от Заемодателя Дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

В тази връзка, на същата дата, на която е сключен договорът за заем (09.04.2024г.) между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен процесният Договор за предоставяне на гаранция, по силата на който потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на третото-лице помагач „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: - задължение за връщане на заемната сума в размер 600 лв.; - задължение за плащане на възнаградителна лихва; - задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава за плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари /чл.1/. Гаранцията влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора и в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 и т.2 от договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение. По силата на чл. 3 за поемане на задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 286,78 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 22,06 лв. на посочени падежни дати, съвпадащи с падежните дати по договора за паричен заем. Уговорено е, че потребителят заплаща възнагражданието по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция.

Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на закона.

Макар отношенията между кредитора и длъжника и между длъжника и гаранта да са 3 представени като две отделни и самостоятелни правоотношения, произтичащи от отделни договори /от договор за паричен заем и от договор за предоставяне на гаранция/, то в случая се касае за взаимно свързани и обусловени правоотношения. Едноличен собственик на капитала на ответника „Файненшъл България“ ЕООД е третото лице-помагач и кредитор по договора за заем „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Независимо че произтича от друг договор, възнаграждението за гаранция съставлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение по договора за заем - главници, лихви и пр., като същото съгласно условията на договора е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за кредит. Възнаграждението за гаранция не попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. В настоящия случай в Договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на 54,32 %. Този размер обаче е формален и не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно чл.3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, “Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант /поръчител/, то очевидно с договора за гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя де факто кредиторът плаща вземането си сам на себе си. С уговарянето на допълнително възнаграждение под формата на такса за гаранция, оформена като отделно съглашение с трето лице, свързано с кредитора по смисъла на пар.1, т.5 ТЗ, която такса е платима с вноските по договора за кредит, и която води до допълнителни разходи за потребителя, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния процент на разходите по кредита. Със сключването на този договор се цели единствено набавянето на допълнително възнаграждение за заемодателя по договора за кредит, в нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Като краен резултат, сключвайки договора за гаранция, ищецът се е задължил да 4 заплати още едно възнаграждение в полза на кредитора си „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант „Файненшъл България“ ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално обезпечава задължението сам пред себе си. Доколкото в случая се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства, то договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.