Решение № 731 от 28.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. София, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110218325 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на “,,***''” ЕООД против Наказателно постановление № 232500471/27.10.2025 г., издадено от директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева за неизпълнено задължение към държавата по чл. 61, ал. 1 КТ.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за обективна несъставомерност и за маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Навежда доводи за наличие на сключен трудов договор. Подчертава наличието на подадено уведомление до НАП за сключен такъв, както и че се касае за липса на надлежно съдействие, от страна на служителя.

Пледира за отмяна на атакуваното постановление. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Счита НП за законосъобразно и правилно, като взема отношение по направените възражения. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2025 г. в ДИТ София-област постъпил сигнал от Д. К. И. – бивш служител на “,,***''” ЕООД.

Към 06.08.2025 г. дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект – офис – ,,***''“, находящ се в с. гр. София, ,,***'', ,,***''. В хода на извършена проверка било установено, че 1 в периода 01.07.2025 г. – 09.07.2025 г. Д. И. е полагала труд в търговския обект, без наличие на валидно сключен трудов договор.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Т. К., А.З. и Д. И.; АУАН; НП; разписка за връчване; протокол за проверка; идентификационна карта; трудов договор; служебна бележка; заповед за прекратяване; ведомост; график; извлечение то книга за инструктаж; правила за работна заплата; правилник за вътрешен ред; заповед за сумирано работно време; заповеди за компетентност; длъжностна характеристика; сигнал.

В настоящия случай, страните спорят не толкова по отношение на установената от контролните органи и възприета от административнонаказващия орган фактическа обстановка, а по приложението на материалния и процесуалния закон. В този смисъл, достатъчно е съдът да се позове на показанията на разпитания актосъставител, скрепени и от казаното от другите двама свидетели – за полаган труд в търговски обект, стопанисван от дружеството (в каквато насока са и приложените график и ведомост), както и за липсата на надлежно уредено трудово правоотношение (в каквато насока е приложеният по преписката екземпляр от договор, подписан само от работодател).

Предвид изложеното, съдът намира изложената в атакуваното НП фактическа обстановка за доказана по безспорен начин.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение 2 единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че в периода 01-09.07.2025 г. Д. И. е полагала труд в търговски обект – офисна площ, стопанисван от дружеството-жалбоподател, без да има сключен трудов договор.

Доколкото се касае за ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическо лице, изследване на субективна страна не намира приложение.

Възраженията на жалбоподателя за обективна несъставомерност са неоснователни.

Устната договорка между И. и законният представител на “,,***''” ЕООД – г-жа С. има характер на преддоговорни отношения и е непротивопоставима на обвинителната теза, доколкото трудовите отношения се оформят, само и единствено при наличие на предвидена в закона писмена форма по чл. 62, ал. 1 КТ (липсата на сключен договор не предполага детайлно обсъждане на подаденото уведомление до НАП, доколкото няма как да бъде регистриран несъществуващ договор, а той е такъв, доколкото не е удостоверено наличие на насрещни волеизявления, касателно основните характеристики на трудовия договор и скрепени с подписите на договарящите страни). Без значение е, също така, фактическото полагане на труд, от страна на И., доколкото същото изобщо не е следвало да бъде допускано, без връчен екземпляр от трудов договор (чл. 63, ал. 1 КТ), а това не би могло да бъде валидно изпълнено, без наличието на сключен (ерго – подписан и от двете страни) такъв.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените 3 отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани обезпечаването на правата и интересите на наети лица (в хода на проверкат аса установени редица такива, касателно и други служители), а подобна практика може да застраши правата на потенциално неограничен кръг лица, наети от дружеството-жалбоподател (реално, налице е настъпила и вреда за самата Д. И., доколкото трудът на същата е бил остойностен, едва след намесата на ДИТ, но не би могла да защити правата си по исков ред, поради липса на договор), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

Предвид всичко гореизложено, законосъобразно и обосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По размера на имуществената санкция

Съгласно нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Настоящият случай (в светлината и на броя нарушения, описани в ПИП) бележи по-висока степен на обществена опасност от класическия, в който смисъл имуществената санкция, предвид липсата на данни за предходни нарушения, законосъобразно е била отмерена над минималния, но и под средния размер.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 75 евро.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова, следва да бъде потвърдено, включително в санкционната част.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2500471/27.10.2025 г., издадено от директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на “,,***''” ЕООД била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 61, ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, “,,***''” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ДИТ-София област сумата от 75 евро – деловодни разноски.

4

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5