Решение № 10764 от 07.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10764

......................., 07.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: .................. при участието на секретаря ....................... като разгледа докладваното от .................. Гражданско дело № 20241110148313 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ............................ срещу ....................., с адрес гр. ........................., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер ................... , представляваща регресно вземане за изплатено на ......................., въз основа на договор за застраховка ....................... по застрахователна полица № ....................... със срок на валидност от ........................, застрахователно обезщетение по щета № ........................ за настъпили имуществени вреди на лек автомобил марка ...................., модел ..........................., с рег. № ...................... – греда преден мост, вследствие на преминаване на ......................... през несигнализирана и необезопасена неравност – дупка, на пътното платно в ......................., на ул.

......................., срещу № ..................... , с посока на движение от ул.

.......................“ към ул. ......................., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – .................... до окончателното плащане, както и за заплащане на сума в размер ......................, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от ......................

В исковата молба се твърди, че на ......................... в ....................... при движение на лек автомобил марка ...................., модел ..........................., с рег.

№ ...................... по ул. ......................., с посока на движение от ул.

.......................“ към ул. ......................., срещу № ................... било реализирано пътно-транспортно произшествие – преминаване през несигнализирана и 1 необезопасена неравност – дупка, на пътното платно, за което бил съставен Протокол за ПТП № ..................../......................... В резултат на произшествието настъпили материални щети по МПС – греда преден мост. Към датата на ПТП за процесния лек автомобил било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка ....................., обективиран в застрахователна полица № ....................... със срок на валидност от ........................ След като застрахователят бил уведомен за настъпване на щетата била образувана преписка по щета № ........................, като при извършения оглед били констатирани щети по преден мост. Щетите били оценени на сума в размер .......................... лева, която била платена от ищеца на ....................... с банково бордеро № ......................., на сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС – ......................, съгласно възлагателно писмо № ..................... Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, тъй като същият отговаря за поддържането на общинския път, на който е настъпило процесното ПТП. Твърди, че е поканил ответника с писмо с изх. № .............................., получено от ..................... с вх. № ..................... на ....................... да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не последвало. Поддържа, че поради това ответникът изпаднал в забава и следва да заплати и стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от ...................... Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника – ....................., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че между ищеца и собственика на увреденото МПС не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, доколкото представената по делото застрахователна полица не е подписана от застраховащия или застрахования, както и предвид обстоятелството че не е представено доказателство за плащане на първата вноска по дължимата премия. Сочи, че не се установява мястото на настъпване на процесното ПТП, както и наличието и видът на твърдяното препятствие на пътното платно.

Оспорва посочения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП. Оспорва представения по делото Протокол за ПТП, относно констатациите на посетилите произшествието компетентни органи, както и по повод посочения механизъм на ПТП и настъпилите вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и твърдените за настъпили щети по застрахованото при ищеца МПС. Навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на процесното МПС. Счита, че е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като излага съображения, че скоростта на движение и разположението върху пътното платно не били съобразени с пътните условия.

Моли за отхвърляне на предявените искове респ. намаляване размера на обезщетението. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл.

45 ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва 2 в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

От приетата по делото застрахователна полица № ....................... от ....................... със срок на валидност от ........................, както и от приетите по делото документи по застрахователната преписка по щета № ........................, се установява, че към датата на ПТП – ........................., между ищеца и собственика на увредения лек автомобил марка ...................., модел ..........................., с рег. № ......................, е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане ..................... Застраховката е сключена при условията на ....................... при която застрахователят дължи обезщетение за частични щети, настъпили при ПТП по смисъла на българското законодателство, каквото е налице в настоящия случай.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение с твърдения, че представената по делото застрахователна полица не е подписана от застраховащия или застрахования, както и че не е платена първата вноска по дължимата премия.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 от Кодекса за застраховането застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, а в чл. 345 КЗ е посочено и задължителното му съдържание. Предвидената в закона форма е за действителност, а не за доказването на сключения застрахователен договор.

Представената с исковата молба застрахователна полица има предвиденото в чл. 345 от Кодекса за застраховането съдържание, но същата не носи подпис на застрахования. По делото обаче са събрани доказателства, които установяват изпълнение на задължение за заплащане на застрахователните премии – 4 броя сметки от ......................., ................... г., и на застрахователно правоотношение – уведомление за настъпило застрахователно събитие от ........................., опис-заключение по щета, доклад по щета, калкулация ремонт, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, фактури, преводно нареждане за плащане на застрахователно обезщетение. Следователно и доколкото застрахователният договор е търговска сделка, приложение намират правилата на Търговския закон и в частност чл. 293 ТЗ, според който неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. По аргумент от чл. 293, ал. 3 от Търговския закон, неспазването на формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения договор, само ако има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата, ако от 3 поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Следователно и трето лице не би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните по договора недвусмислено може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по него задължения. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане на застрахователната премия, за уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. Следователно и доколкото страните по застрахователното правоотношение не са оспорили действителността на застрахователния договор, сключен със застрахователна полица № ......................., то и ответникът ..................... не може да се позовава на недействителност поради липса на форма. Потвърждаващото действие на договора за застраховка Каско се разпростира и по отношение на третите лица. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.

290 ГПК – Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о., Решение № 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 115/23.07.2013 г. по т. д. № 348/12 г. на ВКС, I т. о.

Съдът намира, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка (каквато е настоящата) не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД ( чл. 27 и сл. ). Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал.

3 ТЗ. Изводът е, че страната не може да се позовава на недействителност на договора, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна (в този смисъл решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС, по т. д. № 95/11 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, І т. О., която е обявена за неизгубила значение с Решение № 25 от 24.07.2017 г. по т. д. № 3135/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС). Ето защо съдът приема, че между застрахователя и застрахования е налице застрахователно правоотношение, постигнато е и съгласие по основните параметри на договора, а от поведението на страните по същия следва да се заключи, че действителността на правоотношението не се оспорва.

С оглед на гореизложеното, по делото е установено, че към датата на ПТП – ........................., между ищеца и собственика на увредения лек автомобил марка ...................., модел ..........................., с рег. № ...................... е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за 4 имуществено застраховане .....................