Определение № 1618 от 19.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1618 гр. Бургас, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501066 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.413, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба от “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК:

175074752, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от юрисконсулт Галина Стилиянова СтойчеваКръстева срещу определение № 3322/01.06.2023 год. по ч.гр.д. № 3263/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на “Профи Кредит България” ЕООД в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. Я. И. за заплащане и на суми както следва: 95,93 лв. – договорна лихва /възнаграждение/ за периода от 20.05.2022 г. до 20.03.2023 г.; 175 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга “Фаст“; 325 лв. – възнаграждение за закупена услуга “Флекси“; 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;

130,47 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 21.05.2022 г.

/датата на изпадане на длъжника в забава/ до 20.03.2023 г. /датата на изтичане на погасителния план/, и 24,02 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 20.03.2023 г. – 29.05.2023 г.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Твърди се, че в производството по чл.410 от ГПК съдът не разполага с 1 правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права. Твърди се, че съдът може да приеме наличие на неравноправна клауза в договора за потребителски кредит само ако е обявена за такава по предвидения за това процесуален ред, а в случай, че се приеме неравноправност по чл.143 от ЗЗП следва да се направи задълбочен анализ на посочените критерии, какъвто районният съд не е извършил. Твърди се, че договорът от който заявителят черпи права отговаря на законовите изисквания, преди сключването му на потребителя е предоставена преддоговорна информация съгласно ЗПК, към договора е приложен погасителен план, с който длъжника е бил запознат и е бил съгласен с него.

Твърди се, че в договора ясно е посочена методиката по която е определен ГПР, като последният не надвишава максимума по изискванията на закона и не противоречи на добрите нрави. Сочи се, че уговорената възнаградителна лихва се дължи, тъй като това е възнаграждението на кредитната институция за предоставения кредит. Сочи се допълнителните услуги са опционни, те са възможност за потребителя и действително представляват услуги, поради което възнаграждението за предоставянето им е договорено при свободно изразена воля от потребителя и също не сочи наличие на неравноправни клаузи. Посочено е, че всички суми по заявлението са дължими. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение, за цялостно уважаване на подаденото заявление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и на разноските за заплатена държавна такса от 15 лв.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, срещу длъжника М. Я. И., с ЕГН: **********, с адрес: с.Г., общ. С., обл. Б., Извън регулация № *, за вземания произтичащи от договор за потребителски кредит № 40009305793/03.05.2022 г., между които и процесните суми.

2

Заявлението е уважено частично, като е издадена заповед №1557/31.05.2023 год., по ч.гр.д.№ 3263/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, с която е разпоредено длъжникът М. Я. И., с ЕГН: **********, с адрес: с.Г., общ. С., обл. Б., Извън регулация № *, да заплати на кредитора “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Яро[1]слав Кжищоф Чулак, пълномощник – юриск. Галина Стилиянова Стойчева-Кръстева, сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 40009305793/03.05.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.05.2023 г. до окончателното плащане, както и сумите 10 лв. /десет лева/ – разноски по делото за ДТ, съразмерно с уважената част от заявлението, и 50 лв. /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението относно останалите претенции на заявителя, районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит № 40009305793 от 03.05.2022 г. е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР. Отделно от това клаузите за заплащането на тези суми са нищожни – на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като в ГПР очевидно не са включени всички разходи - възнагражденията за услуги “Фаст“ и “Флекси“, с добавянето на които суми той става по-висок от пред[1]видения в ал.4 от същата разпоредба размер, а по отношение на договорната лихва – и на основа[1]ние чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави – уговореният ГЛП от 40.90 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва. Следователно – съгласно чл.23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщането само на чистата стойност на кредита, без лихвите или другите разходи.

Видно от приложения към заявлението договор за потребителски кредит, заявителят е предоставил на длъжника сумата от 500 лв., която следва да бъде върната на 11 месечни вноски, всяка от по 54,18 лв., при уговорен ГПР – 47,49 %, ГЛП – 40,90 % и дължима сума по кредита 595,93 лв.

Посочено е, че са закупени и допълнителни пакети услуги – „Фаст“, с договорено възнаграждение в размер на 175 лв. и „Флекси“, с договорено възнаграждение в размер на 325 лв., които формират допълнителна вноска от 3

45,46 лв. дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Към договора е приложен подписан от страните погасителен план, по който по твърдение на заявителя не са извършвани погасителни вноски, поради което вземанията по договора са станали изцяло изискуеми.

Съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, в заповедното производство на съда е предоставено правомощие служебно да извърши проверка дали искането по заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, поради което съдът намира за неоснователни възраженията по частната жалба, че в заповедното производство съдът няма правомощия да преценява валидността на договора за кредит. С оглед изискванията на закона в чл. 411, ал. 2 от ГПК тази служебна проверка е нужна с цел проследяване дали са спазени императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка, заповедният съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Не могат да бъдат споделени доводите на районния съд, че договорът за потребителски кредит № 40009305793 от 03.05.2022 г. е изцяло недействителен, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК поради това, че не е ясно как е формиран ГПР.

Приложеният договор за потребителски кредит съдържа необходимата информация посочена в чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 от ЗПК, в него е посочена отпуснатата сумата по кредита и общата дължима сума, както и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, годишния процент на разходите изчислен по определения в Приложение № 1 към закона начин и съобразно определените в закона допълнителни допускания отразени в общите условия-неразделна част от договора, които са подписани и приети от длъжника. Няма основание да се счете, че не са спазени изискванията и изискванията по чл.10, ал.1 от ЗПК, поради което съдът не споделя извода на районния съд за недействителност на договора за потребителски кредит № 40009305793 от 03.05.2022 год., на основание чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договор, 4 надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК, се считат за нищожни.

Към датата на сключване на процесния договор за кредит 03.05.2022 г., разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК определят ясно и точно предела на оскъпяване на кредита. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и размерът й подлежи на договаряне, като единственото условие е същата, общо с другите разходи по кредита, формиращи ГПР, да не надвишават пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в левове и във валута, определени с Постановление на МС, което в случая е спазено. Определеният по договора ГПР, в размер на 47,79 %, е в границите на законодателно заложения максимален праг и не сочи нищожност на тази клауза на осн. чл. 19, ал.5 от ЗПК.

Приемането на чл.19, ал.4 и 5 ЗПК, не представлява законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорни възнаградителни лихви противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на ГПР. Когато законодателят въведе норма като коментираната, нейното нарушаване влече нищожност поради противоречие със закона, което именно правно положение съдът императивно е длъжен да съобразява в обсега на дължимата защита и санкция. Това положение не изключва съдебната проверка за съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на императивна норма, посочила законодателно максималния праг на търпимост за някои уговорки, в този смисъл и крайна граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК –така в определение № 527/09.06.2022 г по гр. д. № 151/2022 г на ВКС.

С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В този смисъл съдът, след като извърши преценка относно съответствието на клаузата в договора касаеща уговорения размер на годишна лихва, с добрите нрави, намира същата за валидна. От значение за тази преценка в случая са относително ниския размер на отпуснатия кредит, краткия срок за връщане на сумата, липсата на обезпечение на кредита и значително по-големия риск, поет от кредитора при отпускане на кредита, за разлика например от кредитите, отпускани от банкови финансови 5 институции. Този анализ води до извод, че клаузата на договора, предвиждаща ГЛП в размер на 40,90% не е нищожна поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД. Също така преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определяне на основния му предмет и съответствие между цената или възнаграждението, от една страна и стоката и услугата, от друга страна - чл. 145, ал. 2 ЗЗП, т. е. размерът на възнаградителната лихва не подлежи на преценка в контекста на ЗЗП, в случай, че клаузата е ясна и разбираема, както е в настоящия договор.

От друга страна, в едностранното заповедно производство, в което съдът не събира доказателства, не е възможно да бъде определен точния размер на ГПР по договора, поради което изводът на районния съд, че видимо е налице предпоставката на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2, т.10 ЗПК за недействителност на целия договор за потребителски кредит е необоснован и не се споделя от настоящия съд. В случая за размера на ГПР следва да се съди по отразения в договора процент.