Решение № 248 от 23.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Стара Загора, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Д. Ив. Г. като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20265530201070 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 26-1228-000284 от 10.03.2026 година на Началник група ОД на МВР, сектор Пътна полиция /упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на МВР/, с което на А. З. К., ЛНЧ **********, гръцки гражданин е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 25.56 евро за нарушение на чл.157, ал.4, във връзка с чл.185, както и „глоба“ в размер на 153.39 евро за нарушение на чл.150, във връзка с чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител – адвокат Г. от АК – Стара Загора, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

1

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На А. З. К., ЛНЧ **********, гръцки гражданин е съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA 4983565 от 31.01.2026 година, за това, че 31.01.2026 година около 16.00 часа в град Стара Загора, по улица „Капитан Петко Войвода“ до кръговото кръстовище с булевард „Цар Симеон Велики“ в посока север – юг управлява товарен автомобил, собственост на фирма ...., като водачът управлява управлява МПС със СУМПС, на което са отнети всички контролни точки, и водачът не е изпълнил задължението си да върне СУМПС, когато са му отнети всички контролни точки. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.157, ал.4 и чл.150 от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, но е подал такова чрез адвокат Г. по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Никъде не отбелязано е на чуждия граждани му е разяснено правото на преводач и запознаване на родния му език със съставения му ауан. Не е отбелязано и това че гръцкия гражданин разбира българския език и не желае преводач.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На чуждия гражданин е наложено административно наказание – „глоба“ към минималния предвиден в закона размер и за двете нарушения.

В хода на съдебното производство за изясняване на обстоятелства по делото беше допуснато и събиране на гласни доказателства.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните съображения:

В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване, както на съставения АУАН, така и на издаденото и обжалвано наказателно постановление. Несъмнено се установи, че нарушителя е чужд гражданин и в тази насока по време на административно-наказателната 2 преписка е следвало да му бъде осигурен преводач, който да превежда на родния му език, формираното спрямо него обвинение. Действително в действащата нормативна уредба на ЗАНН, не е уредно процедирането в тези случай, когато нарушителя или представляващия го, са чужди граждани.

Съгласно обаче, разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, за неуредените в него въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс/НПК/.

В този смисъл нормата на чл.21, ал.1 от НПК повелява, наказателното производство да се води на български език, като по алинея втора на същия член е предвидено, че лицата чужди граждани, могат да се ползват от родния си или друг език, като в тези случай задължително се назначава преводач.

Нещо повече, в този смисъл е и нормата на чл.6, буква „д” от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/. Тази правова норма, приложима и във вътрешното ни право има за цел да гарантира правото на справедлив процес, за всеки един гражданин на европейския съюз, в този смисъл и правото на ползване безплатно услугите на преводач относно езика използван в съда. ЕКПЧОС е ратифицирана със закон от Народното събрание на РБългария и е в сила за нашата страна от обнародването й /ДВ, бр.66 от 14.08.1992г./. Следователно неосигуряването на преводач, на чуждия гражданин спрямо, когото е образувано наказателно производство следва да се възприема от съда като съществено процесуално нарушение, което води до опорочаване на цялата административно-наказателна преписка, включително и на издаденото и обжалвано пред настоящата инстанция наказателно постановление. Неспазването на законовите изисквания, за извършване на превод на формулираното обвинение, от една страна несъмнено води до опорочаване на административно-наказателното производство, а от друга страна сериозно накърнява правото на защита на наказаното лице.

В разглеждания случай на жалбоподателя е наложено наказание, че е нарушил нормата на чл.157, ал.4 и чл.150 от ЗДвП, което обаче обвинение и административно наказание, не му е било разяснено на родния език или на език който ползва. Без значение е, какъв е чуждия гражданино по народност, неназначаването на преводач и неспазването на процедурата на закона в тази насока, несъмнено налага категоричния извод за незаконосъобразност на крайния акт индивидуализиращ наказателната отговорност. В тази насока съдът е поставен в невъзможност да разгледа по същество реализирането на административно-наказателната отговорност, защото дори и правилно да е 3 установено административното нарушение и в рамките на закона да е наложено справедливо наказание, липсата на превод и разясняване на обвинението на език възприемащ се от чуждия гражданин е нарушение на закона, което е довело да опорочаване на цялата административнонаказателна преписка, в този смисъл и на обжалваното наказателно постановление.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдена въззиваемата Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 300 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 26-1228-000284 от 10.03.2026 година на Началник група ОД на МВР, сектор Пътна полиция /упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на МВР/, с което на А. З. К., ЛНЧ **********, гръцки гражданин е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 25.56 евро за нарушение на чл.157, ал.4, във връзка с чл.185, както и „глоба“ в размер на 153.39 евро за нарушение на чл.150, във връзка с чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Стара Загора да заплати на А. З. К., ЛНЧ **********, гръцки гражданин, сумата в размер на 300 евро, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд – град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4