Решение № 113 от 20.10.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Раднево, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20255520100399 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на С. П. Г., действаща чрез пълномощника адв. Т., срещу „МИКРО КРЕДИТ“ ЕАД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на ***** г. в качеството на кредитополучател е сключил с ответника договор за заем Microcredit Online № ***** от ***** година, с който получил кредит в размер на 1000 лв., при ГПР от 48,90 %, ГЛП от 40,47 %, при срок на кредита от 4 месеца с месечна вноска от 271,42 лв., обща сума за погасяване 1085,68 лв. Твърди, че съгласно договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit Online № ***** от ***** година, „Микро Кредит” АД следвало да предостави пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути”, включващ следните допълнителни услуги: Безплатно внасяне на вноска директно в офис на Микро Кредит АД; Безплатно усвояване на сумата в офис на Микро Кредит АД или чрез клоновете на Изипей; Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; Безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл и/или QR код; Предоговаряне и разсрочване на заема; Разглеждане 1 до минути; Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции. Твърди, че възнаграждението за тези услуги възлиза на 4 вноски по 114,40 лв. или общо 457,60 лева. Твърди, че е погасила чрез заплащане на четири вноски по 271,42 лева в периода от 21.01.2025 – 21.04.2025 година съгласно представен погасителен план. Твърди, че общата сума, която е заплатила по договор за заем Microcredit Online № ***** от ***** година е 1085,68 лева. Твърди, че въпреки направените плащания е получила уведомление от 27.05.2025 година, с което била уведомена, че задълженията й към датата на уведомлението – 27.05.2025 година са в размер на 457,60 лева, което на практика означава, че кредиторът-ответник е начислил сумата за предоставения пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути” съгласно договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit Online № ***** от ***** година. Счита, че договора за заем Microcredit Online № ***** от ***** година и договора за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № ***** от ***** година са недействителни на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, с оглед на което на основание чл. 23 ЗПК е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми, се явявали платени без основание и подлежали на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД. Твърди, че ГПР бил по скрит начин увеличен, тъй като в него не била включена пакетът допълнителни услуги. Твърди, че ГПР не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на ясна методика за формирането му. Твърди, че грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и водило до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, а договорът бил сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Твърди, че допълнителните услуги по процесните договори за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите, а услугите не били ясни и не се знаело какво представляват. Твърди, че тези такси били договорени в нарушение на чл. 10а ЗПК. Твърди, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като ГПР заобикаля скрито предвидения в разпоредбата праг. Твърди, че са погасила целия кредит и е внесла 1085,68 лв., но поради нищожност на договора дължи 2 връщане само на чистата стойност на кредита от 1000 лв. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи недействителност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗЗД, а при условията на евентуалност договора за допълнителни услуги на основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца от 85,68 лв. като недължимо платена по недействителния договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Искат присъждане на разноски в полза на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „МИКРО КРЕДИТ“ ЕАД, в който взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Ответникът без конкретни възражения излага становище за неоснователност на исковете, тъй като счита договорите да отговарят на всички нормативни изисквания на ЗПК и ЗЗП. Твърди, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, предвид че счита процесните договори за напълно действителни. Твърди, че в този смисъл, в патримониума на ответното дружество не са постъпвали суми без надлежно правно основание. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 02.10.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, като е разпределил и доказателствената тежест по исковете.

От приетия по делото като писмено доказателство договор за заем Microcredit Online № ***** от ***** г. /л.5, гърба/ е видно, че ищецът С. П. Г. е сключила с ответното дружество договор за кредит за предоставяне в заем на парична сума от 1000 лв., със срок 4 месеца, при ГПР от 48,90% и фиксиран ОЛП от 40,47%, подлежащ на връщане на 4 вноски с падежи от 21.01.2025 г. до 21.04.2025 г. /виж погасителния план на л. 6/, в който погасителен план са посочени вноските с главница, лихва и общ размер на вноската. Общата сума 3 по кредита е в размер на 1085,68 лв., включваща 1000 лв. главница и договорна лихва от 85,68 лв.

Приет е по делото и договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit Online № ***** от ***** г. /л.7/, от който е видно, че е договорено предоставяне на Пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, включващ следните допълнителни услуги: 1. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на Микро Кредит АД; 2. Безплатно усвояване на сумата в офис на Микро Кредит АД или чрез клоновете на Изипей; 3. Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 4. Безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл и/или QR код; 5. Предоговаряне и разсрочване на заема; 6. Разглеждане до минути; 7. Преференциално обслужване; 8. Право на участие в специални промоции, както и допълнителна услуга „Връщане в 30 дневен срок“. Възнаграждението за пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ е на стойност 457,60 лв., а другият пакет допълнителни услуги е безплатен. Възнаграждението е разсрочено на 4 вноски по 114,40 всяка, идентично с вноските по погасителния план, но не е посочено в погасителния план.

Сключения между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договора не отговарят на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на 4 разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен договорната лихва, при лихвен процент от 40,47 %, не става ясно как е формиран ГПР от 48,90 %. Това се равнява на липса на посочен ГПР.

Отделно от това следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР, което възпрепятства и съдът да направи извод дали същият реално не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи потребителя във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този см. е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО, където е въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на този процент". Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

5

Следва да се отчете и обстоятелството, че и без специални знания е видно, че ако в ГПР беше включено и възнаграждението за допълнителния пакет услуги /което е в размер около половината от стойността на кредита или в процентно отношение към 45%/, то размерът му неминуемо би надхвърлил максимално определения праг на ГПР - посочен в договора ГПР от 48,90 % с прибавени около 45% се явява стойност от около 100 %. Подобни такси и възнаграждения за получен потребителски кредит противоречи не само на българските закони, в частност чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, но и на Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.