Решение № 83 от 26.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Плевен, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря Д.а В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20254430202415 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 ОТ ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. I от ЗП № 8504507250 от 25.03.2021 година, с който на основание чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по пътищата на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я. З. С. е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание. В писмени бележки, моли съда да постанови решение, с което да отмени така издадения електронен фиш, с който е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 2 500 лева поради противоречие с европейското законодателство, както и с материалния и процесуалния закон. Моли съда да присъди и направените по делото разноски в размер на 280 евро, съгласно представен списък на разноските .

Ответникът по жалбата, редовно призован не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище моли съда да остави жалбата без уважение и 1 да потвърди издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен.

Ангажира се становище, че същият е издаден по предвидения в закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити; нарушението е доказано по несъмнен начин. Изтъкват се доводи за неоснователност на доводите, изложени в жалбата твърдения относно сроковете по чл. 34 от ЗАНН и тяхната приложимост по отношение на електронните фишове електронния фиш не може и не следва да бъде приравняван нито по форма, нито по съдържание, нито по реквизитни срокове за издаване нито към акт за установяване на административно нарушение, нито към наказателно постановление. Що се касае до цитираното в писменото становище на жалбоподателя Решение на СЕС по дело С-61 от 2023 година, ответникът по жалбата моли съда да има предвид, че същото решение касае само и единствено принципа на съразмерност, съответно пропорционалност на наказанието. Съгласно чл. 9а от Директивата държавите-членки установяват подходящ контрол и определят система от санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата Директива, като те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Съгласно Директивата наложените санкции следва да отговарят кумулативно на три изисквания - ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. В този смисъл пропорционалността на санкцията не следва да се разглежда изолирано от останалите й две функции, тъй като размерът им очевидно следва да постигне и възпиращата си и ефективната си функция.

Ответникът по жалбата моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и да потвърди издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. В случай, че съдът отсъди в полза на ответната страна то претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до предвидения в закона минимум с оглед фактическата и правна сложност по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е подадена в срока по чл.189 ал. VІІІ от ЗДвП.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

С обжалвания Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за 2 нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. I от ЗП № 8504507250 от 25.03.2021 година в 07:36 ч, с който на основание чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по пътищата ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я. З. С. е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП за това, че на 25.03.2021 година в 07:36 часа е установено нарушение № BF21BD6A19FB75BFE053011F160998A, с ППС Влекач Скания 164 ЛА, с рег.

№ *** с технически допустима максимална маса 20 500 ,брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, собственост на дружеството, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка установяват по категоричен начин приложените към делото писмени доказателства, а именно: копие от Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. I от ЗП № 8504507250 от 25.03.2021 година с ППС влекач „Скания“ Р 164 ЛА с регистрационен № ***; разпечатка за нарушение № 8504507250 издадено от KAPSCH; 2 броя снимки на ППС влекач „Скания“ Р 164 ЛА с регистрационен № ***; копие от известие за доставяне от 11.05.2023 година; заверено копие от писмо от АПИ с регистрационен № НТУ/53-00-75 от 19.11.2025 година; копие от известие за доставяне от 24.11.2025 година; писмена защита от АПИ;

Договор за наем от 01.03.2021 година, сключен между *** и ***; тристранен договор от 11.03.2020 година, сключен между „Интелигентни трафик системи“ АД, „А1 България“ ЕАД и ***, ведно с приложение към него; списък с разноски на *** с пълномощник адвокат Д. С.; Договор за правна защита и съдействие, сключен между *** и адвокат Д. С. с договорено и платено възнаграждение 280 евро.

3

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за основателна по следните съображения:

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56).

Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

С Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЪДЪТ е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2 500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност /съразмерността. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя 4 фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

По силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - Решение от 21.11.2024г. по дело С61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че обжалваният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Съдът приема, че размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Ето защо въззивната жалба е основателна, а обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен без да бъдат коментирани останалите възражения и доводи на страните в настоящото производство.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН в полза на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я.

З. С. да бъдат присъдени направените разноски пред Районен съд Плевен в размер на 280 лева, съобразно представено пълномощно и списък на разноските.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. I от ЗП № 8504507250 от 25.03.2021 година, с който на основание чл. 187 а ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по пътищата на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я. З. С. е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА „ Агенция пътна Инфраструктура“, представлявана от Председателя, Булстад ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Я. З. С. направените разноски пред Районен съд Плевен в размер на 280 евро лева, представляваща направените разноски пред Районен съд Плевен по НАХД № 2415/2025 година за адвокатско възнаграждение на адвокат Д. С., ***.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ