Решение № 255 от 11.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Карлово, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20265320100659 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата П. Ц. К. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № 1372535 от 06.08.2024 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „Фератум България“ ЕООД, по силата на който ответникът й предоставил заем в размер на 4000.00 лева. Съгласно този договор ищцата трябвало да върне сумата по кредита в размер на 5400 лева, от която главница в размер на 4000 лева, лихва в размер на 1400 лева, платима на 18 вноски.

Съгласно чл.5 от договора, ищцата следвало да сключи договор за гаранция с дружеството Multitude Bank с цел да бъде обезпечен, сключеният договор за потребителски кредит № 1372535 от 06.08.2024 г. По сключения договор за гаранция следвало да заплати сумата от 4240 лева, подробно описана и дължима и спрямо погасителния план към договора за гаранция.

Счита, че договор за потребителски кредит № 1372535 от 06.08.2024 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД. вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл. 5 от договор за потребителски кредит № 1372535 от 06.08.2024 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Твърди, че Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната 1 недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Сключеният договор за потребителски кредит № 1493185 от 15.08.2025 г. бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договор за потребителски кредит № 1372535 от 06.08.2024 г. бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й е главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за недействителност на договора за заем.

Излага правни доводи за нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК и основания за наличие на неравноправни клаузи по ЗЗП.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че договор за потребителски кредит № 1372535 от 06.08.2024 г., сключен с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК, В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, да признае за установено, че клаузата на чл. 5 от договор за потребителски кредит № 1372535 от 06.08.2024 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от 33П.

Претендира деловодни разноски.

Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Излага правни доводи за валидността на оспорения договор.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от писмените доказателства, че между „Фератум България“ ЕООД като кредитодател и П. Ц. К. като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит № 1372535 от 06.08.2024г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата заемни средства в размер на 4000 лева. Изпълнението на задължението на ответното дружество да предаде заемната сума е безспорно и се твърди от ищеца. При изпълнение на задължението на заемодателя, за ищеца заемател е възникнало задължението да върне заетата сума по уговорения начин.

Съгласно чл. 2 от договора, сумата е следвало да бъде върната на 18 вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора с първа падежна дата 05.09.2024 г., обща сума за връщане – 5400.00 лева, представляваща сбор от главница в размер на 4000.00 лева и лихва в размер на 1400 лева, при лихвен 2 процент 23.33%. В чл. 4 е посочено, че общият разход по кредита е в размер на 1400 лева и включва сумата по чл. 3 б. б), т.е. договорената лихва. ГПР е посочен в размер на 49.66% и е посочено, че включва разходите, включени в общия разход по кредита. По делото не е представен погасителен план.

В чл. 5 е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, че уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Посочено е, че със сключването на процесния договор кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получава кредит при едни и същи търговски условия.

Представен е и договор за гаранция, с който е уговорено ищцата да заплати на гаранта възнаграждение в общ размер на 4240.00, като сумата е платима на 18 вноски с първа падежна дата 05.09.2024 г. и краен срок за плащане 28.01.2026 г.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Съдът намира предявения иск за нищожност на сключения договор за основателен по следните съображения:

Между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и не се спори, че ответникът е изпълнил задължението си да предостави сумата, предмет на договора, а ищецът като длъжник е поел задължението да върне заетата сума. Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит. Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа 3 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 49.66 %, без ясно разписана методика на формирането му, съдържаща кои компоненти точно са включени в него и как се формира. Не е ясно също как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР посочената лихва от 23.33%. С договора за предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 4240.00 лева. Т.е. размерът на възнаграждението при общ размер на главницата от 4000 лева е 106% от главницата. Не е посочено обаче дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на §1 от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.

§1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В чл. 19 ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на преговорите по сключване на договора.

Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19 ал. 2 ЗПК, а при включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на кредитополучателя, е определен на 49.05%, значително ще надхвърли законово определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.

Съдът приема също, че договорът за гаранция (поръчителство) от 06.08.2024 г., сключен между Multitude Bank p.l.c. и ищцата е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, и защото посредством него се заобикаля императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР.

С поставянето на практически неизпълними условия за предоставяне 4 на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на поръчителство. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство, както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които Multitude Bank p.l.c. да му предостави поръчителство. В същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането, тоест поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.